НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО - Б. БОЕВ

  Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
Алтернативен линк

Б. Боев

ПОДСЪЗНАТЕЛНОТО И СВРЪХСЪЗНАТЕЛНОТО


Напоследък особено много почна да се говори за подсъзнанието, откак Фройд излезе с тъй наречената психоаналитична теория, в която се разглеждат някои области на подсъзнанието. Обаче това, което той говори за подсъзнанието, е само една много малка част от обширната област на подсъзнанието. От друга страна ние никак не можем да разберем човешкото естество, ако не обърнем внимание и на свръхсъзнанието,

Основен принцип в психологията е, че нищо, преживяно веднъж в съзнанието, не се губи. То си остава в човека дълбоко скрито и работи в неговото подсъзнание.

Човек е минал през формите на растенията и животните и затова техните опитности дълбоко скрити се намират в човешкото подсъзнание и по някой път се проявяват. По някой път възкръсват атавистични в съзнанието му елементи, които представляват издигнати нагоре утайки от дълбокото минало.

Също и спомените за миналите прераждания на човека са скрити в неговото подсъзнание. И г, макар и да не се изкачват над прага на самосъзнанието, все пак оказват голямо влияние върху сегашните му мисли, чувства, желания, стремежи, навици, отношения към другите и пр. В романа „Homo sapiens" от Пшибишевски. Иза като видяла Фалк за пръв път, почувствувала, че тя го познава от хиляди години. Това е загатване за възкръсване на подсъзнателни спомени.

Ето примери, от които се вижда, че далечното минало, макар да не можем да го издигнем над прага на самосъзнанието, съществува скрито в подсъзнанието. Един човек не може да си припомни дати, имена и други подробности от ранното си детство. Обаче приведен в по-дълбоките фази на магнетичния сън, той си припомня с най-малки подробности фактите от ранното си детство.

Не само това.

Френските магнетизатори Алберт Дьо Роша и други са сполучили да приведат лицето в дълбок магнетичен сън и тогаз то си припомняло своите минали прераждания. Давало подробности за месторождение и пр., които могат да се проверят.

После, тъй нареченият „естествен сомнамбулизъм" дава данни, които говорят за дълбочината и мощта на подсъзнанието. Това са спящи лица, които стават нощем и вършат разни действия, напр. могат да се катерят по най-стръмни покриви, камбанарии и пр. при идеално спазване на равновесието. В такива моменти самосъзнанието е отстранено и действува само подсъзнанието и тия нервни центрове, които регулират подсъзнателната дейност.

Като друг пример за подсъзнание можем да вземем Физиологичните процеси в човешкото тяло. те се извършват тъй разумно, без да участвува в тях човешкото самосъзнание! Нещо повече, - ако би участвувало човешкото будно съзнание в тях, то би се внесъл известен безпорядък. Всички организми, включително и едноклетъчните, имат съзнание, само че съзнанието им е на разни степени, Клетките на човешкия организъм наподобяват по своето устройство и дейност доста на едноклетъчните организми; и следователно, не можем да им отречем известна степен на съзнание, макар и на доста ниска степен. Сборът от съзнанието на всички клетки на организма образува една от специалните области на подсъзнанието. Тук вече дохождаме до една по-дълбока област, а именно до способността на човека психически да действува върху физиологичните процеси на тялото си. Въз основа на това може да се отвори особен клон от медицината. В това отношение имаме доста примри из ежедневния живот. По-ярки, по-очебийни примери са някои хора, които са постигнали чрез дълги и многобройни опити да изменят по желание пулса си. Такива факти показват, че зад физиологични процеси на организма и в обикновения живот стои нещо съзнателно. И това съзнателното е именно една от областите на подсъзнанието.

Че наистина с мисъл може да се въздействува върху физиологичните процеси се вижда и от някои хипнотични опити, напр. ако хипнотизаторът внуши на приспания, че обикновената книжка, която залепва за кожата му, е везикатор, то на местото ще се появи след няколко часа мехур, плен с течност, тъкмо такъв, какъвто се появява при везикатора. Ако се тури истински везикатор на кожата и се внуши на болния, че той няма да произведе никакво действие, то след няколко часа ще се види, че кожата на това място съвсем не се е променила. Правени са и такива опити: с тъп молив се начертава по кожата на приспания името му и му се казва, че след няколко часа върху начертаните букви ще се появи кръв. И наистина след няколко часа начертаните букви стават червени и се показват конци кръв.

Но това, което става ярко проявено при тия опити, то става постоянно в обикновения живот.

Изобщо всички физиологични процеси в организма са подсъзнателна дейност. Знаем, че тъй нареченото движение в биологията неовитализъм или психоламаркизъм, въз основа на множество опити и наблюдения идва до заключение, че главният еволюционен фактор е психичен. Витализмът въз основа на множество факти от биологията твърди, че зад физиологичните процеси стоят психични процеси. Паули, мюнхенски професор по зоология, неовиталист, в книгата си „Дарвинизъм и ламаркизъм", прави анализ на множество биологични факти, за да докаже, как зад тях стоят психични процеси.

От това гледище той разглежда между другото способността за телеологична (целесъобразна) реакция при птичите пера. Той казва на едно място: „При разглеждането на разните вътрешни и външни целесъобразности в животинското тяло, можем да установим, че участието на съзнанието при телеологичния акт е било твърде различен".

Тоя въпрос може да се разгледа и по друг начин; Всички органи в животинското тяло са снабдени с нерви, и всички физиологични процеси са управлявани от известни нервни центрове. А дейността на нервната система е свързана с известни психични процеси, - в дадения случай, от подсъзнателен характер.

В областта на подсъзнателната дейност спадат и тия влияния от околния свят, които се изплъзват от нашето самосъзнание. Но при все това те не са по-малко ефикасни в своето въздействие и даже са още по-ефикасни. Ще дам един пример, за да поясня това. Когато в една гостна стая (в Дания) се събрали на гости по случай един празник десетина души, всички останали възхитени от красивата изработка на една тютюнева кутия от слонова кост, която била сложена на масата. Тя почнала да обикаля от ръка на ръка. Когато стигнала до едно лице, което имало ясновидски способности, то веднага почувствувало голяма неприятност и със силно движение на ръката си отхвърлило кутията настрани. Всички го попитали, какво има. Той казал: Когато ръката ми се допре до кутията, почувствувах голям ужас, страх, отчаяние, голяма мъка и при това пред мен се явиха ред картини: непознати места, жертвеник, диви черни племена, от които някои принасят човешки жертви при жертвеника. Тогаз домакинът казал за историята на тютюневата кутия някои подробности, които не били известни на присъствуващите. Той казал, че слоновият зъб, от които била приготвена кутията, била част от един жертвеник на едно диво африканско племе Сума хора били избити върху тоя жертвеник. После тоя слонов зъб преминал в ръцете на европейци, които го продали в Европа, След това от него изработили тютюневата кутия.

Но това, което тоя датски ясновидец почувствувал поради развитие на известни вътрешни сили, всеки човек, който няма тия сили събудени, го чувствува подсъзнателно и тоя подсъзнателен процес се изразява в приятност или неприятност при допиране до известен предмет, до който са се допирали други хора, добри или лоши и са оставили по него своите магнетични флуиди.

Друг пример за подсъзнателна дейност са например тия наши движения, при които не участвува нашето самосъзнание. Например да допуснем, че на някоя част на главата се е набрала излишна енергия. Тогаз ние несъзнателно се допираме до това място, за да разпръснем тая енергия и да облекчим по тоя начин въпросното място. Чрез някои наши подсъзнателни движения природата си служи за лекуване и изобщо за подобрение състоянието на организма.

Или някой път, когато искаме да разрешим някой въпрос, без да искаме, подсъзнателно, бараме някоя част на главата си и то именно тая част, която представлява френологичен център на тая способност, с която работим в дадения момент. Напр., когато говорим, при търсене на подходящите думи и изрази, с които да облечем мисълта си, ние подсъзнателно се допираме до френологичния център на говора и пр.. Някой път, когато трябва да проявим силна воля, решителност, смелост, несъзнателно бараме брадата си или палеца на ръката си.

Някой път можем при лягане да поискаме да се събудим в еди колко си часа. Това се предава на подсъзнанието и в определения час ние се събуждаме.

Някой път искаме напразно да си припомним някои дати, имена или други подробности. След известно напрягане на съзнанието си ние почваме да се занимаваме с друго, но всред съвсем друг род дейност, ненадейно излиза над прага на самосъзнанието търсената дата или име, което е намерено в тоя промеждутък чрез подсъзнателна дейност. Ученик се мъчи да реши някоя задача и след дълги безуспешни усилия я оставя на страни. И после при съвсем друга работа, веднага му „хрумва" начина на решението. И отива на масата и я решава за няколко минути. Тук пак в промеждутъка е имало подсъзнателна дейност.

Законите на подсъзнанието могат да се използуват в много случаи: както при лекуването, тъй и при самовъзпитанието.

Към областта на подсъзнанието спадат и влияния на ред същества, с които сме свързани вътрешно. Но това е една обширна област, която не му е мястото тук да докосваме.

*


* *


Но освен подсъзнанието, има и друга една обширна област.

Трябва да знаем, че в човека има нещо велико, мощно, нещо красиво, което не се е още проявило. Това е именно свръхсъзнанието.

Човешката личност, тъй както се проявява тук на земята, не е целият човек. С това съзнание, което тук се проявява, не се изчерпва човек. Можем да си представим човешката душа като обширен океан и това съзнание на личността, което се проявява тук през време на живота, е само един малък лъч от тоя океан.

Даже и при обикновените магнетични опити магнетизаторите са констатирали, че и в най-простия наглед човек има нещо по-обширно, има способности, които той не подозира. Напр., магнетизатори, които са привеждали някое лице в четвърта, пета или по-горна степен на магнетичния сън, са констатирали следното: Простият човек в такава фаза на магнетичния сън проявява големи способности: може да дава върна диагноза на болести, да посочва безпогрешно начина за лекуването им, може да разглежда най-сложни философски въпроси и то на един истински философски език, може да казва някои работи за миналото и бъдещето на някои лица, и да разправя подробности за факти, които стават в същия момент на далечно разстояние, може би на разстояние повече от стотина километра.

Великото в човека - това е свръхсъзнанието. То е божественото, което се провява в човека. Ето защо Метерлинк писал в книгата си „Погребаният храм", че „погребаният храм" - това е самият човек, защото в него има нещо ценно, което е погребано в гъстата материя, но което требва да се прояви и ще се прояви. Това е и „Синьото цвете", което търси Хенрих (в романа „Хенрих фон Офтердинген" от немския поет мистик Новалис). Това е „Камбаната", която иска да издигне Хенрих (в драмата „Потъналата камбана" от Хауптман). Това е кулата, до която иска да се изкачи Солнес (в драмата „.Строител Солнес" от Ибсен). Това са високите планински върхове, към които се стреми и към които тръгва Рубек (в драмата от Ибсен „Когато ние мъртвите се пробудим").

Свръхсъзнанието е изворът на вдъхновението, на творчеството на поета, музиканта, художника и пр.

Свръхсъзнанието е играло винаги голяма роля при човешкото развитие. То е ръководило и ръководи човека през хилядолетия и милиони години. То е моделирало все нови и нови форми, за да може да изяви себе си чрез тия форми с все по-голяма пълнота. Свръхсъзнанието е изградило минералната форма, след това растителната, животинската, човешката и отива все по-нагоре и нагоре. Но не само това. То работи от вътре непрекъснато и упътва от вътре към красивото, истинното и доброто. Свръхсъзнанието, - това е проявата на Безграничния в човека.

За да разберем ролята на свръхсъзнанието, трябва да кажем няколко думи за двата велики процеса в развитието: това са процесите на инволюцията и еволюцията. Официалната наука говори само за еволюция, обаче в същност тук са два процеса. При инволюцията духът се е обличал с все по-гъсти и по-гъсти дрехи и най-сетне тая дреха е станала толкоз гъста, че човек даже е изгубил съзнанието за другите мирове и останал със знанието само на материалния свят.

До най-голямото потъване на съзнанието в гъстата материя имаме инволюционен процес. След това почва обратният процес на еволюция, т.е. постепенно издигане на съзнанието в по-високи сфери.

При по-горните фази на еволюцията почва все повече и събуждането на свръхсъзнанието в човека.

Зазоряването на свръхсъзнанието е интуицията. Защо Бергсон именно в наше време излезе със своята философия на интуицията? За незнаещия може би е случайно появяването на Бергсон именно в днешната епоха, но за знаещия това е един важен симптом, който говори за дълбоките процеси, които стават в човешкото естество: именно, днес все повече се появява в човека свръхсъзнанието.

Елементи на свръхсъзнанието са Мъдрост, Светлина, Свобода, Любов! Ето защо, оня, който пробуди свръхсъзнанието в себе си, той отива до изворите на изобилния живот, до изворите на радостта, на Чистотата, на Любовта! Това е новорождението, това е Възкресението, за което говори Христос! Разцветът на вътрешните мощни сили в човека зависи от неговото свръхсъзнание!

Именно това иде днес! След като е изминал вече инволюционния период на свето развитие, човек е почнал еволюционния период и вече е близо до оная точка, в която ще проблесне в него лъчът на свръхсъзнанието!

Когато почваш нещо и чувствуваш радост в сърцето си и лекота и светлина в ума си, това показва, че свръхсъзнанието е озарило твоето самосъзнание и ти казва: „Направи го! Хубаво е това!"

Когато искаш да направиш нещо и чувствуваш тежина, бреме в сърцето си и ума си, това е защото лъч от свръхсъзнанието е озарил твоето обикновено съзнание и ти казва: „Не го прави това! Ще имаш само излишни страдания и разочарования!"

Но това е само едно слабо зазоряване на свръхсъзнанието в човека. Защото когато се пробуди то в него в своята сила, тогаз човек ще получи такава будност в съзнанието, в сравнение с която сегашното му будно съзнание ще прилича на светлината на малка лампичка, сравнена със светлината на едно ярко слънце.

Когато си залутан в лабиринта на живота, тогаз се спри и се вслушай: ще чуеш гласа на свръхсъзнанието, който ти говори. И когато всред шума и глъчта на външния живот можеш да доловиш неговия глас, тогаз ще добиеш нова крила, нова ера, нова светлина!

Когато се намираш пред решителна крачка в живота, спри се и нека мир да настане в тебе: и тогаз ще чуеш един глас, който ще ти каже, по кой път да тръгнеш!

Когато си унил, отчаян, обезверен, спомни си, че има огрени от слънцето планински върхове, дето царува вечна чистота и хармония! Тия светли върхове са вътре в човека!

По никога ти нали имаш вра в себе си и в живота? Пази тоя момент! Тогаз един лъч от свръхсъзнанието те е озарил.

По някой път нали виждаш хорските лица по-красиви и техните сърца по-добри и по-благородни? Пази тоя момент! Лъч на свръхсъзнанието е проговорил в тебе!

По някой път ти искаш да живеят за един висок идеал! Пази тоя момент! Лъчът на свръхсъзнанието тогаз работи в теб!

Цени тия моменти! Те са първите предвестници за близката пролет, към която се приближаваш.

И колкото повече се приближаваш до пролетта, толкоз повече снеговете и ледовете на твоите върхове ще се стопяват и ще бликнат буйни извори, ще протекат мощни реки и ще се разцъфтят край изворите и реките красиви цветя и плодни дървета!

Ето защо ние отиваме към една култура на светли планински върхове, извори, цветя, плодни дървета и изобилна светлина!

ДВА НАТЮРЕЛА


Ако през време на голямото околосветско пътешествие на въздушния кораб „граф Цепелин" ви се случеше да видите едновременно на борда му Д р Хуго Екенер и готвача на цепелина Ото Манц - разбира се, последният да не е облечен в типичната носия на готвач - надали бихте сбъркали да определите, кой от двамата е комендантът Погледът ви, привлечен от един смътен физиогномичен усет, който е вроден у всеки човек, бездруго би се спрял на енергичната, повелителна фигура на Д-р Екенер.

Може би тук действува с магична бързина асоциацията по подобие: при вида на Д р Екенер по-ясно или по-смътно възникват спазените в подсъзнанието образи на рой хора на делото и подвига - полярни изследователи, пътешественици, алпинисти, военачалници, технически ръководители на големи обществени предприятия, обществени водачи. тъй както и зад усмивката на готвача Манц лъсват мазните усмивки на ред гостилничари, хотелиери, ханджии, фурнаджии, кашавари, а - във военно време - и на мнозина колари из обозите, удобно настанени на каруците си върху някой по-мекичък чувал.

И действително, в лицето на Д-р Екенер и на готвача Манц, ние - изразявайки се с терминологията на немския физиогномист Карл Хутер - имаме два типични представителя на два от трите първични натюрела - на двигателния и на хранителния или стомашен натюрел. Или - ако си послужим с терминологията на Д-р Кречмера[1] - в лицето на поменатите по-горе двама души, които вземаме за илюстрация, ние имаме типични представители на атлетичния и пикничен конституционален тип.

Названията - повече или по-малко сполучливи - в случая за нас не важат. По е съществено да се изтъкне, че мнозина наблюдатели, които са се занимавали с характерологични изследвания, са дошли до установяване - въпреки привидното многообразие на човешки форми и лица - на някои основни морфологични типове, които крият определени душевни черти, очертават определени характери и определят по един съдбоносен начин мястото на човека в свeта.

Мигар не сте срещали в живота мнозина представители на ония енергични натури, които хората обикновено наричат „делови люде"? Те всички - колкото и индивидуални различия да проявяват. имат нещо типично, нещо общо, което ги обединява в един основен тип. Тялото им, със силно развита костна система - нещо, което придава по-голяма рязкост и ъгловатост на телесните очертания. добива още по-енергичен и напрегнат изглед под влияние на силно развитата мускулатура.

Всичко в тия натури издава воля за дейност и движение - и дългите им мускулести, жилести ръце и крака, и изопнатата им, напрегната сякаш снага с широките си рамене и гърди, и правата им, твърда и енергична стойка, и жилавият им врат, и дългото им енергично лице със своите рязко очертани и издадени напред нос и брада.

Можете ли да си представите погледът на тия хора плувнал в нега, унесен в мечти или тихо съзерцание, или най-сетне покорно оборен към земята?

Срещнете тоя поглед, и вие ще почувствувате всичката му острота и проницателност, всичката му твърдост и енергия, всичката му трезвост. Той издава един чисто реалистичен възглед за живота и природата, където - по схващането на тия натури - има толкова много за „превъзмогване", „преодоляване" и „овладяване". Спре ли се на необятната морска шир, този поглед чертае перспективи за далечни пътешествия, пълни с подвизи и борби. Този поглед иска да покори водната стихия, да превъзмогне всичките й опасности и изненади, той иска да пресече тъмната бездна на водите с динамичната линия на подвига. Връх ли планински съзре, той се опива не толкова от неговата величава красота, а го наблюдава като обект за превъзмогване и подвиг. Особено го теглят непристъпните върхове, чието изкачване е свързано с много опасности и е съпроводено често с риск за живота.

Жилестата ръка на тия люде драговолно борави с остри инструменти. Тя обича да върти меч, да движи кормилото на кораб или автомобил, да върти лоста на някоя машина. Тя на драго сърце би се издигнала в повелителен жест, за да хвърли цяла армия на бойното поле. Погледът на хората от този тип копнее да види изпълнено пространството с движение на маси, които се впущат с устрем напред, за да се борят и съпротивляват, да нападат и побеждават.

Ухото на тези хора обича повече бодрия шум на ония места, дето кипи оживена работа. То обича тракането на машини, звънтенето на оръжия и инструменти, отривистите заповеди и бодри възклицания.

Склонни към независимост, тия натури имат ясно изразена воля за власт. Те обичат да стоят начело, да заповядват и направляват в трезви и практични предприятия - дето се изисква отговорност и бърза изпълнителност, дето е необходимо да се развие сила и мощ, дето се събужда съревнование и съперничество. Тия дейни натури обикновено изпълняват планове, замислени от други.

Хора на делото - това са истинските представители на първичния двигателен натюрел.

Ето една скица от ръката на Д-р Екенер, така както я намираме в колекцията „Hands of Destiny" на Josef Ranald. Последният я предлага като образец на ръка, в която очебийно изпъкват така наречените „линии на пътешествията" - тритe линии на лунната височина, които са белязали ръката на прочутия въздухоплавател.

А хората на стомашният натюрел? Колко не биха допаднали на един чист тип от тоя вид бързината, припряността, напрежението и бойкостта на двигателния натюрел! Той просто се чуди, защо толкова бързат тия хора и закъде бързат. Ни яденето им ядене, ни почивката им почивка, ни сънят им сън. А как обичат тия хора добре да си похапнат и попийнат, спокойничко да си дремнат, па дори и поспят. Най им е приятна домашната обстановка - всред нея човек може поне свободно да се поразпусне.

Иначе са отлични домакини. Ако избата им пращи от съестни припаси, ако хамбарите са пълни, ако в долапите има за ядене и пиене, те се чувствуват охолно и в пълна сигурност. Ето защо, промените, прогресът, реформите не им са присърце. Те смущават установения вече ред на нещата. със силно развити чувства за собственост, за дом и семейство, за род и роднини, със склонност към хапване и пийване, която може да отиде до чревоугодие, те очевидно не са нагодени да бъдат двигатели на прогреса. Консервативни - те спастрят, събират, натрупват и съхраняват.

И тлъстината на тялото им ясно говори за тази силна способност да трупат резерви, да се осигуряват.

Необичащи борбите, те са естествено примирителни, а когато им се угоди - и добродушни. Особено се разполагат при ядене - нахраниш ли ги сито, можеш да им спечелиш сърцето

Удобството, охолността, спокойствието на истинския хранителен натюрел се просто излъчват наоколо и се предават по един естествен начин на ония, които идват в досег с тях.

Измежду тия натури се срещат най-често истински одарените хора за практична, стопанска дейност, която носи печалба и придобив.

Нахвърлих на едро чертите на два от основните натюрели. Образите, с които те са илюстрирани, уверен съм, ще възбудят сума асоциации и ще допълнят бегло нахвърлените скици. Важното е да подтикнат към наблюдения и да подпомогнат вродения у всекиго физиогномичен усет да работи, не наслуки и опипом, а ясно и по определени линии. Така набраният опит се просветлява и уразумява.

За третия - чувствителен или устен натюрел, както го нарича не особено изчерпателно Хугер - ще говорим други път.

Г.


----------------------------------------------------------


[1] Виж книгата му „Körperbau und Character".


  Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ