НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ

  Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
Алтернативен линк

УСТАНОВЕНИЯТ СТРОЙ В ПРИРОДАТА


5]„Има три вида живот: живот за Цялото живот за обществото и живот за личността Индивидуалният живот е една частична философия. Смисълът на живота е в целокупността, в Цялото. Животът има едно общо велико предназначение. И всеки е пратен като малък служител да допринесе нещо в това отношение Животът за Цялото включва в себе си благото на обществото и на индивида".

5]„Съществува идеален строй горе. Това е обществото на напредналите същества. И всички вие сте призвани да станете членове на тоя велик народ. Тоя ред и порядък отгоре трябва да се свали долу на земята. Както Мойсей съгради скинията в пустинята по това, което видя горе".

5]„Това което спъва живота, трябва да се махне. А то е в съзнанието, в разбирането на хората. Върху съзнанието, трябва да се работи. Ако съзнанието не се измени, животът не може да се измени. Трябва да се убедят хората, че могат да живеят добре, че е възможно да се измени строя. Не че сега ще го учат. Това го има вече всадено в хората. Само трябва да се пробуди то в съзнанието. И след това да дадат условия да дойде новото".

Учителят


Слънцето е позлатило вече околните планински върхове. Вървя из гората. Цветята едно след друго отварят своите венчета на утринното слънце. Росните капки по листата отразяват цветове на дъгата. Минавам по скали, украсени с разноцветни мъхове и лишеи. Идвам до една полянка само с цветя. Спирам се. Слънчевите лъчи се провират между клоните и падат върху мен. Птички летят над главата ми. Някои от тях кацват тъй близо до мен. Около мен бръмченето на хиляди мушички. Слушам музиката на близкия поток. Аз сядам и мисля. За кого мисля?
Мисля за тях! Мисля за тия, отдето иде всичко това, което виждам около себе си! Всичко около мен ми наумява за тях !
Обичам да спирам мисълта си върху тях, защото те обитават в тия слънчеви планински върхове, към които ние се издигаме. Тяхното „днес" е нашето „утре". Съществува у човека копнеж за един идеален живот. У него гори един свещен огън да работи за тоя съвършен ред на земята. Но има общество, в което това е вече реализирано. Има общество, което живее по тоя начин!
Коя е тайната, кой е ключът, който ги е довел до тая разгадка на най-великата задача. Много просто: това може да се каже само с няколко думи: Те са разбрали, що е живот за Цялото! Едничкият начин, който увенчава нещата с успех, е само живот за цялото.
Това общество с тоя идеалния строй населява слънцето, звездите и по-напредналите планети. Защо като повдигнем погледа си към звездите, чувствуваме един трепет, една светлина, една радост? Защото се свързваме с тия Съвършени Същества, които живеят там. Защо като отидем при цветята усещаме радост и чистота? Защото върху тях работят тия същества! Защо усещаме радост, когато ни милва вятърът, когато дишаме свежия въздух, когато ни милват слънчевите лъчи? Защото се свързваме с тях! Те са се добрали до тайната на тайните: Живот за Цялото. Те чувствуват единството и в малката буболечка виждат израз на великия, единния живот, който прониква през всички същества и им дава своя ритъм.
Те живеят за другите! Те са надраснали личния живот. Те живеят в любовта и работят от любов. Ето слънчевите лъчи ни пращат своята светлина, топлина и всички други енергии. Съществата, които живеят на слънцето, ни дават всичко това даром и всичко това е израз на тяхната мирова любов!
И наистина, слънчевите лъчи, които се изливат върху земята, що искат от нас? Те работят тъй безшумно, тъй тихо! Изпращача ти не го виждаш, той е скрит, той е анонимен. Тия същества тъй не ламтят за слава, име, власт, че даже когато изливат върху нас своите дарове, те се скриват! Те дават, без да искат да вземат. Ето езикът на слънчевите лъчи:
„Стани като нас!
Давай, без да искаш да вземаш.
Влез в живота на даването.
И ще станеш сроден нам и тогаз ще те повикаме да ни посетиш, за да видиш, как живеем ние!
И ще ти покажем тогаз чудната красота на нашата родина. И тая красота ще почне да работи в теб!
И тогаз едно було ще падне от теб и ще си спомниш, че самият ти си изтъкан от светлина.
Твоята душа е светлина !"
Те работят върху плодовете и им дават оня чаровен аромат и вкус. Едни от тях работят върху планините и им дават форма и направление, съобразно степента на развитието на народите и расите, и според културата, която те трябва да проявят в дадена степен на развитие. Други от тях проявяват своята дейност в разпределение на атмосферните енергии. Зад дъжда, снега и пр. стоят разумни сили!
Тия Същества са най-великите инженери, най-великите химици и физици, и едновременно най-великите музиканти, поети и художници!
Кой нашарва пеперудените крила! Кой нашарва цветята с чудни краски! Кой създава и твори ония чудни картини в природата? Те, великите художници в природата! Всичката тая чудна архитектура е израз на онова творчество, което те проявяват с голям замах!
Отде иде тая дивна музика, която прониква цялата природа? За тая музика говорят всички, които имат по-голямо прозрение в природата! И слънчевите лъчи, които идат отгоре, ни носят тая музика. Слънчевите лъчи са музикални. Звездните лъчи са музикални.
Това е музиката на етерните вълни, които слизат към земята. Но отде иде тая музика? Тя е израз на музикалните им мисли и чувства Всяка възвишена мисъл е музикална. Всяко възвишено, благородно чувство е музикално, създава музикални вълни, които се разнасят наоколо и внасят живот навсякъде, дето проникват! А музикантът тук, долу на земята дотолкоз твори, доколкото долавя от музиката, която слиза от небесните сфери и твори земните форми!
Когато се приближаваш до някоя пропаст в тъмна нощ и можеш да паднеш, тия същества с нежна ръка те предпазват. Когато ще направиш постъпка, съдбоносна за тебе, те тихо ти шепнат и те предупреждават! Когато искаш да направиш нещо красиво и благородно, но падаш духом от препятствията и мъчнотиите, когато ти цял си облян в сълзи, те идват и ти казват: „Няма нищо! Светъл е пътят на бъдещето!"
Когато ученият в лабораторията си бди цели нощи над реторта или апарат, те работят върху него и внасят светлина, чрез която той добива вътрешно просветление и казва: „Проблесна в мен разрешението на въпроса".
Те са ония гении, които пращат крилата на своята любов към теб и по някой път ти изпитваш радост, мир, вътрешно озарение. Когато се отдалечат от теб, усещаш се изоставен, но те ти казват: „Отиваме да помогнем на други и пак ще дойдем". По някой път ти получаваш писма от тях. По някой път ги виждаш на сън, и те те въвеждат в своята велика наука. А някой път, когато искат да ти кажат нещо, те ти го казват чрез устата на някого, когото ти обичаш и който те обича. А някой път ти го казват и чрез устата на някого, когото ти „случайно" срещаш и слушаш.
Когато те огрява слънчевият лъч, помисли за тях!
Когато благодатният дъжд оросява земята, помисли за тях!
Когато никне зелената тревица, помисли за тях!
Когато цветята цъфтят и дърветата зреят, помисли за тях!
Когато отидеш на планината, когато наблюдаваш изворите, сините езера, когато нежният ветрец милва косата ти, помисли за тях!
Когато едно дело на любов, на нежност, на нещо благородно озари със своята светлина сградата, в която живееш, помисли за тях, помисли за Безграничния, чийто живот минава през тях!
Всяка нощ, когато тялото ти прекарва в укрепителен сън, ти се свързваш с тия съвършени същества, влизаш в светлината на тяхното общество и затова при събуждане имаш морален устой. И ако си искал през деня да направиш нещо нехубаво, след събуждане у теб се явява чувство на отблъскване от това! А това е, защото си прекарал през нощта в един свят на вечната хармония, в която те живеят и чертите на техните лица остават запечатани в теб!
И когато те работят и помагат нам, на всички същества, те го правят с такава радост, както художникът работи върху своята картина или скулпторът върху своето ваяние! Защото тяхната работа е работа на художник: те искат с тънкия усет на художник да работят, за да помогнат от един безформен къс минерал или скала, като се мине през формите на цветята, дърветата, мушичката, птицата и пр., да се дойде до лицето на ангел!
Тяхната работа е работа на художник! И когато тоя идеален образ бъде готов от днешния човек, тогаз тяхната радост ще бъде радостта на художник!
И земният художник трябва да се свърже с тия възвишени същества, за да събуди у себе си изворите на творчеството и вдъхновението !
Всички държавници, общественици, ако искат да напредват в своя стремеж, трябва да имат тяхната подкрепа, подкрепата на невидимия свят! Но за да я имат, требва да са чисти като тях. Художникът, музикантът за да има тяхната подкрепа, трябва да пребивава със съзнанието си във върховете, дето те обитават!
По някога тия същества допущат художникът, музикантът, поетът да минат през долината на скръбта, да проливат четири реда сълзи; и тогаз в алхимичната лаборатория на душата им се ражда нова безсмъртна идея, която ще изразят чрез краска, тон или слово. Минали през огъня на изпитанията, те са станали способни да слушат туй, което му шепне Небето!
Защо тези Същества имат тия чудни дарби? Защо са гениите на мъдростта, гениите на поезията, на художеството, на музиката и пр.? Защото разбират, що значи да се работи от любов!
Какъв трябва да бъде човешкият обществен строй? Идеалният строй, както казахме, вече съществува. Той е горе. Всичко, което е горе, трябва да слезе на земята. И Христос казва същото в молитвата „Отче наш" с думите: „Да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, както на небето, така и на земята". На Мойсей било показано горе устройството на скинията в най-големи подробности и му било възложено да я построи точно по това, което е видял горе. (Изход, гл. 25, стих 9). Това има пряко значение, обаче може да се направи и един превод: Скинията - това е идеалната култура, идеалният строй, идеалната държава, която съществува горе. Тук, на земята, строят трябва да се нареди по образеца, който е горе А горният строй в най-малките подробности е уреден в съгласие с природните закони. За разрешението на социалния въпрос някои хора измислят разни видове обществен строй, излизат с разни проекти и опити, но те ще имат неуспех, понеже строят вече е налице и трябва да се снеме долу. В това е разрешението.
Това разрешение включва в себе си между другото и ново направление на труда. При новото направление на труда ти работиш даром, не чакаш нищо за своя труд, работиш от любов!
Ако ти като художник нарисуваш картина от любов, тогаз тая любов, която ти е диктувала тая картина, ще я прониква като невидима светлина и който влезе в контакт с картината, ще се преобрази. Ако ти пееш от любов, без да чакаш нищо за своето пение, тогаз твоят глас ще има магическо действие! Ако ти пориш земните пластове, посяваш им житните зърна и пожънваш с любов, тогаз тоя хляб ще внесе нови идеи в хората, ще разшири тяхното съзнание! Те ще искат да се учат, ще искат да направят едно добро! Ако ти като работник построиш с любов, даром, жилище за другите, тогаз оня, който ще обитава в него, ще се чувствува като в храм! Тоя дом ще има невидима красота, невидима аура. Там хората не ще могат да се карат. Защото всяка работа, вършена от любов, е свещенодействие; там е Безграничният!
Мощно действие има всяка постъпка, извършена за Цялото!
Някой ще каже: „Нима това е възможно?" Не само че е възможно, но това го има. Това съществува. Горе съществата живеят така.
Тоя живот, който живеят тия светли същества, е опитан от тях. Техният живот е разработен във всички подробности: не само по отношение на труда, но и във всяко друго отношение: икономични отношения, отношения между отделни лица, отношения между обществата, възпитание, архитектура, жилища, и пр.
Това е сега новият строй, който иде на земята.


  Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ