Един ден при един светия, който живял 20 години в пустинята, се явил един странник. „Аз съм голям грешник" - казал той, „Моля ти се, помоли се на Господа да ми прости греховете".
Понеже често идвали страждущи хора при светията и искали да се помоли за тях, то щом отминал странникът, светията започнал да се моли.
Изведнъж пред него се явил един ангел и му казал: „Твоята молитва не е приета от Бога".
– Защо? - учудил се светията.
– Този странник е дяволът.
Още по-вече се зачудил светията. Той, в продължение на своето двадесет годишно пребивание тук, го виждал много пъти, скрит в разни форми, но тъкмо в този странник не го очаквал. Той изглеждал така чистосърдечен!
– За да изпиташ истина ли ти говори, - продължил ангелът, кажи му така: – Аз ще се помоля за тебе, но ти трябва да изповядваш греховете си. И още: - Трябва да се помолиш сам. Качи се на една скала и кажи: – Господи, бъди милостив към мене, който съм голям грешник! Повтаряй тези думи цяла година.
След няколко време странникът дошъл пак при светията. Той му повторил думите на ангела.
– Как? – извикал дяволът. Това не мога да направя. Аз, който управлявам света и му заповядвам, не искам да се моля. Ти се моли!
II
Една мушица се спряла при един паяк. Той започнал да я хвали: – Колко си красива! Какви хубави очички имаш! пък крилцата ти! Колко са напъстрени! Такава хубавица аз никога не съм виждал!
– Нима е вярно това? – запитала мушицата.
– Да, като тебе красиви същества няма. Но, аз имам едно огледало. Ела при мен да се огледаш. Аз ще ти го подаря.
В това време духнал вятър и отнесъл паяжината. Разплакала се мушицата. Разправила на майка си скръбната история. Тя плакала, плакала, а майката се радвала. Радвали се и братчетата на малката мушица.
Само малката мушица не можела да разбере, защо се радват всички.
