Алтернативен линк |
Декемврий, в годината мъдрият месец,
към що ни подготвяш, към що ти ни водиш?
Изтръпват пред тебе човеци, изтрепват животни,
Че смърт те очакват - тъй строг им изглеждаш,
Студен и далечен.
Декемврий, в годината мъдрият месец!
Дълбоко спотайваш в сърцето си обич и милост.
Разправят ни всичко джуджетата малки:
Какво ти отиваш и правиш
По голите клони, магьосник потаен.
Декемврий, добрият вълшебник с коси побелели,
При корени скрити ти тайно отиваш
И приказки чудни разказваш –
Че скоро от път ще пристигне царица,
Царица красива и блага.
Че с кротка усмивка ще стигне тя тука
И гдето помине ще бъде милувка,
Лъч слънчев и радост.
Декември, ти мъдрия старец с коси побелели,
Живял и проникнал в голямата тайна. ..
От тебе децата ще учат урока си мъдър:
Да знаят и помнят, че няма смърт страшна,
Че има сън само и после - рождение.