Д. Антонова

Песен на нивите

О, ниви зрели, живи позлатени,
О, ниви, слънце изкласили.
Вий чакате, от вятъра люлени,
Ръка люляща да ви жъне.

Ще блъсне сърп над вас, о ниви,
И в него пламък ще засвети.
И вий покорни жертвено челата
Под сърпа ще сведете.

О, живо слънце, изкласили!

Цъфтят сред вас и са цъфтели:
Цветенца сини – късче от небето.
Камбанки нежни – вашата молитва.
И мак червен, кръв огнена и жива,
Изкапала сеячу от сърцето.

Вий молихте се вечер, ниви позлатени,
И сутрина пред слънце.
И тръпнеше от вяра всеки клас молитвен,
И всяко малко зрънце.

О, ниви веч за жетвата готови!
Над Вас минаха кат повеля:
И вятърът с прохладната милувка,
И кроткият дъждец за свежест и обнова,
И бурята и гърма!

Но кротко беше всяко малко зрънце.
Че знаеше, ден чуден ще пребъде:
И песен чучулигата ще пее
Над Вашето разляно слънце.

И на Исуса благата усмивка
Ще се разлей над святата ви жертва!

Вий цялата земя заливате, о ниви!
Ах, цялата Земя вълнува се и чака.
И клас на клас повтаря думи живи,
И песен носи се благата:
Че пръв Христос ще дигне
Възпламнал сърп:

– О ниви!
Да бъде жетвата ви свята!