Облечено в празнична премяна, житното зрънце се затичало към нивата.
– Отивам да помагам на хората, – казало то, минавайки край един мъдрец, и запитало:
– Кажи ми мойто бъдеще.
– Много има да плачеш, – отговорил мъдрецът.
– Какво нещо е плачът? – запитало. И като погледнал празничната му премяна добавил: – Съвсем ще оголееш.
– А какво нещо е голота?
– Ще го научиш.
– Ами после? – Какво друго ще ми кажеш?
– Ще умреш и нищо няма да остане от тебе.
–?...
– Но, след време, ще се съгради нещо много хубаво, велико от тебе.
– Какво? – запитало зрънцето.
– Ще го научиш. А като се връщаш наново в хамбара, отбий се пак при мене да ми разкажеш твоята опитност. Тогава аз ще ти се радвам за великото, което си придобил.
*
Не бий детето! Така и детето ще бъде бито, и чашата – счупена, а от две злини не се ражда добродетел.
А когато детето ти счупи чаша, поспри се. Помисли, колко чаши и шишета си счупил ти, колко светли мисли и чувства си унищожил. – Това са красивите чаши в твоя свят.
Не бий детето! Но спомни си за чашите – красивите мисли и Чувства – които си трошил и иди купи две чаши. – Едната на мястото на счупената, а другата – за една бедна вдовица.
