Под белия покров

Под белия покров спят своя сън зърната,

            Под белия покров на майката-земя.

            И сещат те на сън, как майчината гръд

            Притопля ги да спят, спокойно те да спят.

            

            И милва ги, завива майчината пазва

            И приказките свои тихо им разказва:

            Как слънцето ще дойде от далечен път,

            Как слънцето ще дойде — нека те да спят!

            

            Че слънцето е там, при Бога, да научи,

            Какво на таз земя ще има да се случи.

            И колко цветове и багри ще цъфтят,

            И колко плодове ще пак да се родят.

            

            И с нови сили то когато се завърне,

            Земята, тяхна майка, с радост ще прегърне,

            А дотогава те под белия покров

            Да спят и да растат под майчина любов.

            

            О майчина любов! Щом пролетното слънце

            Изпрати първий лъч, пробуденото зрънце

            Ще бутне тя тогаз, ще му рече: „Излез,

            И своя ден рожден празнувай, чедо, днес.”

            

            „Излез и покажи на Бога наш чадата,

            Готови да са те за жетвата богата.

            И всичко що видя от мен, о зрънце,

            В човека го вложи, в човешкото сърце.

            

            Човешкото сърце да бъде кат земята,

            И в свойте пазви да възраства семената".

            Спят своя сън зърна под белия покров

            На майката-земя под нежната любов.