Някога, когато не знаех, не мислех, не вярвах, че мога да Те срещна в житейския си път, ревниво се спирах да препрочитам по няколко пъти разказите за Самарянката, Хананейката, Сирофиникиянката и трогателния разказ за Мария Магдалина.
Тогава исках да проникна в душите им, да чуя мелодията на сърцето им.
Какво ли би било, ако бях на тяхно място ?
Исках да се върна две хиляди години назад. Исках да се върне целият живот и ведно с него да се върнеш Ти. Да се върнеш там, на Яковия кладенец, да поискаш почерпалото ми за вода: „Ако би знаела кой ти говори, ти би му дала да пие, а той би ти дал жива вода, от която ако пиеш, няма да ожаднееш во веки.”
Бих искала да се върна там, в прекрасната Юдея и всред тълпата, едва провирайки се, да хвърля маслинена клонка пред нозете Ти и да изпрося изцеление за себе си и за своите близки.
Бих искала да бъда от гладуващите три дни в планината заради Твоето слово. Бих искала да бъда едно от ония мънички деца в древния Иерусалим, които Ти благославяш. Най-после, бих искала да бъда Магдалина, само да мога да Те видя, да мога да се доближа до Тебе.
А сега какво да кажа?
Аз бях на Яковия кладенец и чух същите думи. Бях в Юдея и получих изцеление. Бях на планината и слушах Твоето слово. Била съм и Магдалина. А сега съм едно от ония мънички деца, които Ти благославяш.
И сега виждам в душите на някогашните избранници и чувам мелодията на сърцето им, защото това е мелодията на собственото ми сърце.
