Алтернативен линк |
Емануил П. Димитров
Из поемата
Преображение
І
О, небеса на пориви блажени!
вий сфери, – от преливен цвят дъги...
От подни свят душите уморени,
На скърби в плен и жертва на тъги,
Към вас стремят се, небеса блажени!
Понесен с кораб облачен, в забрава,
Летях, в ефир окъпан и в роса,
И ето ги разтвориха се в слава
И в шир и вис там ведри небеса,
И нов възторг вкуси душа тогава.
О, небеса! Вий царство на Духа!
Покров на ангели – на светли сили,
В одежди без петната на греха!
Стоят пред двери ангели двукрили,
С елмазен меч войници на Духа...
Закон предвечен движи тук звезди,
И светлината пълни синя бездна,
Сеячи тук са ангели – в бразди
Те сеят вечно таз сеитба звездна,
С крила ефира порят и с гърди...
О, небеса на пориви блажени!
Душите тук прегръщат се с ръце,
Уста в уста – с целувка-жар допрени;
Сърце тупти до пламенно сърце –
В една любов свещена крепко слени...
Тук всяко аз се в чуждо ти прелива,
Душа в душата близка пламеней,
И всяко аз е тук свръхличност жива,
И нейни лъч чрез общи блясък грей,
Но всичките души тя в себе слива...
ІІ
Преситени от щастие душите
За чуждо щастие горят от жад.
О, няма тук за любовта насита,
Че тя възбужда все по-алчен глад
И страст за ново щастие в душите.
От дар душата тук не оскудява,
По-буйно блика извора ù свет,
И колкото се повече раздава
Чрез милост – слънце и чрез обич – мед,
Все повече с любов богата става.
На арфа струни опнати – звучат
Душите в дивна пътен – поотделно,
Но да говорят или да мълчат –
Пак слети в химна общи безпределно
Те като струни арфови звучат.
В блаженство вечно пролет тук цари:
Годините тук носят само младост,
Любов сърца ли нежни озари,
Опиянени те блестят от радост,
В блаженство вечно пролет тук цари.
Душите тук се хранят с вечни мисли,
Тъй както долу тялото с храна.
На твари мимолетни, многочисли,
Тук зреят в лоното им семена –
Зърна всевечни на неща и мисли...
А като символи горят без дим
На творчество съзвездия нетленни,
В поля на жътва, в труд неуморим,
Тук свеждат стан в житата разлюлени
Жетвари: херувим до херувим...
III
В миг като бели гълъби от клетка
Изхвръкна роят ангелски крилат,
На синия лазур пред дивна гледка
Те спущаха се в буен водопад –
На небесата в златозвездна клетка.
И ето ги един до друг стълпени!
И като водни кончета подир
В посоки разни пърхат разпилени,
Изгубват се в надзвезден синкав мир,
Като от вятър облаци развени...
Ту като ято лебеди в ефира
Там пръхкав сняг от ангели вали,
И лира звънне тихо подир лира,
Й ето златни ангели-пчели
С нектар пренасят амфори в ефира
Видях и ангели – идеи сили,
Първооснова крепка на света,
В усилие надземно дъх стаили,
Те движеха предвечните неща
И колела въртяха огнекрили...
Оттук възземаха се стъпала:
По тях седяха ангели блажени
С разперени и пърхащи крила,
Или от висша милост озарени,
Вървяха в светла вис по стъпала.
А най-горе стояха шестокрили:
Пламтеше слънце в техните ръце, –
То бяха ангели – идеи сили;
Като елмаз вселенското сърце
Държаха херувими шестокрили... .
,