Еделвайс

1.ДОКАТО човек се пред Бога смирява,
на своята трапеза Господ го зове.
Докогато слънцето земята огрява
и на нея зреят чудни плодове –
красив е живота, в подвиг те зове.
Излез на открито, погледни звездите,
взри се надалече в синьото небе
и като мъдреца – в пътя на душите
ти прозри със свещена мисъл и сърце.
Пожелай на другите подкрепа –
пътници в житейските вълни
да прозрат смъртта и свойта мъка сляпа;
И доволен пак по пътя отмини.

*

2.ОБЛЕЧЕН в образа човешки
на път далечен ме прати
и в мойте хиляди погрешки
лицето ти се не смути.
ТИ каза: „Пак ме потърси,
когато спреш на пътя снежен,
по който няма веч следи".
Гласа ти пак дочувам нежен:
„Стани, праха си отърси".
Далечна си и вечно близка
И с поглед буден над своя син.
Когато скръб сърце ни потиска.
И в скръбта аз зная, че не съм самин.