Алтернативен линк |
I
ГРАДИНАРИ сме, садим
всеки ден цветя красиви,
все доволни, все щастливи.
С нови мисли ний творим,
с чувства нови ний красим
наш`та хубава градина.
Във душите ни е слънце,
те са нашите градини.
Молят се зрънце след зрънце:
„Посади ни, посади ни."
Плодове, цветя, тревички
ще растат, цъфтят и зреят
и ще дойдат чудни птички
във градината да пеят.
ІІ
Наша повест е вълшебна,
със безсмъртни сме чела.
Чиста кръв ни е потребна,
чиста мисъл и дела.
За да можем да приемем
дар безсмъртен за душата,
за да можем да поемем
пътя труден в стръмнината.
Дух, водача да познае,
който носи светлината,
който пътя стръмен знае –
към върха на планината.