Ако човек се стреми към Тебе, като към идеал, никога не може Те достигна. – Той винаги в умора ръце към Тебе ще простира, Ти винаги пред него кат мираж далечен ще оставаш.
Любовта е идеал, но към този идеал не може се приближи без Любов. С Любов. С Любов всяка своя стъпка ти трябва да направиш. С Любов ще стъпваш в Любовта и тъй към Любовта, като идеал, ще приближаваш.
Ползувай се от Любовта на всяка стъпка и не следвай Любовта като идеал.
Навсякъде и никъде си Ти, Любов.
Навсякъде за този, кой с Любов Те търси и никъде за онзи, кой поставя Те за идеал.
*
* *
Любов, Ти си път. Ти си най-красивият от пътищата на човека. Но трябва пътник по Твоя път да има, за да види Твоята красота.
Не трябва сал път красив да има и по него пътник, но пътникът по пътя трябва да върви и то с Любов, за да види на пътя красотите.
Може път да има и .пътник по него, но пътникът ако седи или се лени из пътя, не може красотата на Любовта да съзерцава.
Трябва път, трябва пътник, трябва пътникът с Любов да върви.
Ти, Любов, си път.
С Любов кой върви по Тебе, вижда Твоите красоти.
*
* *
Ти си път, Любов, и пътникът по пътя си Ти.
Ти си път, защото най-реалното и постоянното в света си, защото си Любов.
Ти си пътникът по пътя, защото животът в Тебе се развива. – Развива се в Тебе, за да Теб догони.
