Жадувах за Тебе. През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе – Ти даваше полет на моите крила, ти сковаваше моите нозе – Ти и ти, безкрайна радост и безкрайно разочарование – Ти и ти, безкрайна красота и безкраен хаос.
През тебе трябваше да мина, за да достигна до Тебе, – ти и Ти, Любов, си само Една.
*
* *
Търсех свободата. Железни окови звънтяха на нозете ми. – Призовах небето, призовах звездите, призовах всички, които се наричаха свободни, да снемат оковите от моите нозе. – Оковите се вплитаха по-здраво, по-зловещо звънтеше тяхната песен.
Призовах най-после и Тебе. Царствената Ти осанка смути моите окови. Благият Ти поглед ги разтопи, превърна в безценни камъни, и направи от тях диадема за моето чело.
Любов, това направи Ти.
*
* *
Камъчето малко ми прошепна: Стоя тук заради нея. Тя ме тук постави. Тя майчински бди над мене Тя ме готви за друг живот Тя ме тук постави, Тя ще ме отмени. Тя, Любовта.
*
* *
Ти никога не спиш. От векове работиш ден и нощ – садиш, отглеждаш, насърчаваш. Умората на Теб е неизвестна. При Твоята почивка мракът би нахлул. А Ти, Любов, си светлина. – Ти никога не спиш.
Красив е Твоя път, Любов. Красив е, защото е път. – В света почивка няма. В почивката няма красота. И най-хубавата местност ще разгледаш ден, два, пет и тя ще ти омръзне.
Богатство има в Теб, Любов, богатство от картини, защото си път.
Пътят е красив, но без пътник, пътя няма, кой да види. – Пътникът върви, и всяка стъпка нови мирове разкрива, нови красоти.
Красив е Твоят път, Любов. – Красив, защото е път.
