В лъчезарна утрин Те срещнах. Твоят царствен ход ме прикова. Аз тръгнах след Тебе. – В миг стъпките ми станаха твърди, погледът просветна. Обилно светлина нахлу в моя ум, обилно топлина разшири сърце ми. Твоята усмивка докосваше всичко. От камъчето малко до адепта чак, Теб сторваха път.
Ти пробуди, насърди, повдигна. Ти Единният.
Името Ти е Любов.
*
Обичам Те, о първи лъч на любовта. Ти пръв докосна заледената ми душа. Ти пръв вля в нея еликсира на живота. Ти пръв посади там трите чудодейни семенца, най-ценната украса на моята градина: Любов, Наука, Работа. И днес, когато съм при тях, когато изпитвам наслада, от което и да е от тях, аз издигам благодарствено ръце към Тебе, о първи лъч на Любовта! Обичам Те!
*
Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За Тебе ми говорят камъчето и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което погледът се докосне, ми шепне за Тебе. Ти ми показа красотата, простора! Моята отплата към Тебе е моята Любов.
*
Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди.
В недрата на земята стенех аз. Мрак и пустота мен дебнеха отвред. Като меч смъртта висеше върху мене.
Ти ме роди. Предвестник прати Ти при мен. – Смъртта отстъпи в безпредела – мракът се превърна в светлина.
Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди.
*
Ти, Любов, си песен. – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух. Възраждаш Ти душата, затопляш сърцето на всеки, кой срещне Те в своя път.
Ти, Любов, си песен! – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух!
