Потихом се през грани дюлени

провират сноп лъчи зелени

и зрели плодове притулени

димят сребристо озарени.

Ни лъх, ни звук. В недвижно бдение

смълчани виснат морни клони

и чакат в унес и томление

ветрец с листа да заромони.

Люлени в лунното сияние,

между стеблата на брезите

се носят пъстър рой благоухания -

на спящите цветя душите.

И плуват в сънно упоение

докле зорница ги огрее

и цветните съновидения

лъх утрен вейне и отвее.

Wega