ТОЛСТОЙ

Степ. Широка снежна степ.
Пада мрак. Из бездната на вечерта
вихърът зави свиреп.
Скитник стар запря пред тъмните врата
Манастирски. Шап подел[2],
той почука: „Нищ отверженик нерад".
— „Всякой е добре дошъл, влез".
Прегърбен влезе старец белобрад.
Влезе и излезе пак.
Не намери той и тука своя бог,
чийто глас през нощний мрак
го поведе – глас и кротък, и жесток.
Влезе и излезе пак.
И през снежното мълчание на нощта,
чут е тежкият му крак
твърдо стъпящ, как отеква във степта.