Тече си потока надоле –
не пита, къде ще се спре.
Върховна тайнствена воля
го нуди към светло море.
Над него, разперило клони,
расте си самотно дърво.
Листата му вятъра рони –
не пита защо, за какво.

Малка гранчица на клона,
клона на стеблото.
Корена в земя дълбоко,
върха към небото.
Листите по гранка пърхат:
Кой за кого сторен? –
Нито корена без върха,
ни върха без корен.

Златна нива клас класила –
зърното бе жертва.
Сила жертва възвисила –
днес е тучна жетва.
Ще извие сърп жетваря –
нива ще пожени.
И ще бъде пъл хамбаря –
дните пък засмени.