Алтернативен линк |
Зората окадила хълмовете.
На стадото – кадилница – звънът
приижда и се губи.
На прянос борите мълчат.
Загадъчни и тъмни бдят скалите
От техний замък спуща се орел
в далечините сиви,
криле разперил горд и смел.
Тъй от зори ми сиви, замъглени
във мене стадото звъни:
зове пак на молитва
по хълма пръснатите дни.
Но горд из своите самотни кули,
излита мощен царствения дух,
отвъд мъглите сиви,
към слънцето – око и слух