Лъхат небеса
прохлада. Тръпни тръпнат дървеса,
унесени в вечерната омара.
Воал прозрачен в сънна пара.
Сънуват ли, мечтаят ли листа,
спогонили мечта подир мечта?
С разумие и смисъл е пропита
дори и сетната прашинка. –
Знам, ти малко камъче, изпитваш
това, което аз изпитвам. - Там
и тебе твоята мечта те носи.
И леко облацитв белокоси,
и те в игра преследват радост. Ей,
топят се. А не пей ли и повей
вечерен все за тая радост пак? -
Все тая радост - смисъл скрит! И чак
додето поглед стига, все това. -
Цветецът кима на цветец с глава
и все за туй му шепне и разправя.
И той от тая радост все сподавен,
отвръща пак със неговата дума...
И нийде злобна мисъл - нийде глума!