Алтернативен линк |
I
Вихрушка префуча, дъжда премина
на птичките през пъстрите перца.
И буките наметнати с коприна
отърсват младите листца.
Приказва нови приказки небето
И пролетни надежди вред цъфтят.
Унесен славеят си лей сърцето.
Усмихва се и моят стръмен път.
II
Далеч от шум, сред планината
през сенките, срещу зората;
сред ароматна тишина
следя си мисълта — сърна.
Към извора летя със нея
със вечността си да се слея, —
оттам, отдето съм дошла
И в миг, изчезне тя — стрела...
Звънец, провря се шум и врява,
И тук отново ме смущават...
Не нося ли аз своя мир,
не ще го найда в цял всемир.