УЧИТЕЛЯТ

По стръмен път той кара земните си дни,
с железни мишници подхванал им юларя.
Очите му - световните везни.

С незнайни ключове законите отваря.
Камшик му са в ръката злите ветрове,
С вулкани, мълнии той разговаря.

И, по земята, наторена с трупове,
чертае нови пътища за нови поколения.
Минути му са всички векове.

От други мир денят му с вихрени трептения,
към тоя светъл мир в сърцата мост гради
от мрамора на своето търпение.

Прекарал го е той през светлите звезди;
през озарените недра на тишината
ще мине. който се от дух роди.

И който се не заслепи от светлината
и в пламъците ù не изгори
и той ще хване тъй в ръце съдбата

като възкръсналия своите зори.