*** – Ст. К-в
Отдавна, отдавна живее тя....................................................................
Откога живее - никой не знае. Малцина са я срещали и виждали нейната красота, защото света я нарича блудница и я гони.
Затова тя бяга от шумните пирове и веселби, страни от големите събори и търси самота.
Дълго време само беловласи старци, забравили света с неговия празен шум и безумни борби, съзерцаваха нейната омайна девствена красота.
Блясъка на нейните очи им откриваше тайната на световете и източника на живота.
Мелодичният й глас, като музика от неземен мир будеше душите им, повдигаше ги и им поверяваше тайни, които светът не е и сънувал.
А ръката й с жест на несъкрушим повелител им сочеше ярка огнена точка, от която излизаше всепроникващ лъч.
...............................................................................................................
Дълго живее тя в самота, съзерцавана само от малцината си беловласи поклонници.
Дълго гледа човешкото безумие и човешките страдания.
И като виждаше, че злото още дълго може да се крие в тъмнината и да трови живота на нещастното човечество, тъга сви сърцето й.
Гореща сълза, като лъчист бисер, се отрони от окото й и отвори път на огнен лъч, който проникна мрака на нощта и се спря на източния мъдрец.
Той трепна. Очите му жадно се разтвориха и видяха нейната неземна красота. В сърцето му нахлу чудна топлина и прогони всяка тъга - то затуптя в непозната радост и разля нова сила по цялото му същество. Той почувствува, че е готов в същия момент, когато я видеше, да положи живота си за нея.
Защото само за такава жертва бе достойна тя.
И остави дом и близки, забрави всичко, що му бе мило в света и тръгна да разнася славата на нейната красота и да увещава хората да се обърнат към нея, за да познаят щастието.
Но малцина го чуха и разбраха, а повечето го хулеха и наричаха лъжец и измамник.
Така го хулеха, защото живееха във вечна нощ, виждаха само около себе си и, не вярвайки, че след нощта може да настане ден – не вярваха в светлината.
Доста скита той. Доста страни обиколи, докато разярена тълпа с камъни го подгони.
И той с радост умря за нея.
Натъжи се тя от това човешко жестокосърдие. Съжали нещастното човечество и нова сълза, по-гореща и по-едра, се търкулна по страната й. - Тя хвърли нов лъч светлина в нощта. След него пусна втори и трети.
И светъл ореол украси три човешки души. Неизразима радост затрептя в три човешки сърца.
И тримата щастливци, които видяха нейния лик, забравиха себе си. В сърцата и в умовете им зацарува само тя и те решиха да жертвуват живота си за нея.
Защото само за такава жертва бе достойна тя.
И тръгнаха в три различни страни да разнасят словата на нейната красота.
Те учеха, наставляваха, увещаваха................................
Но малцина ги повярваха и последваха, защото бе нощ... Всичко спеше!...
...............................................................................................................
Скоро хората се научиха, че са се явили непознати странници да им нарушават сънния покой и злобно се повдигнаха и опълчиха срещу тях. Един запряха и убиха в затвор, на другия поднесоха чаша отрова, а третият избяга в пустинята и там умря от глад.
Тя виждаше всичко това и тъга разкъсваше сърцето й. Тъмен облак засени челото й. Тя приведе поглед и дълги ресници в траур го покриха...
Над света цареше тъма. И в нея слепешката пълзяха човешки същества, въздигаха храмове на незнайни божества и се лутаха слепи, измамливи сенки. Те се блъскаха в тъмни, тесни пътеки и се избиваха едни други, защото не знаеха широкия друм, който пустееше.
Тя страдаше и чакаше.......................................................................
Най-после изгря звездата на изтока и възвести раждането на нейния жених. Радост трепна в сърцето й. Тя повдигна поглед и го устреми към него.
Той порасна и укрепна. И в тихия шепот на душата си чу нейния глас. В мълчаливо съзерцание съгледа нейния лик..................................
Той я позна!
И разнесе славата й по цял свят. А словото му бе мощно, думите му - огнени.
И стреснаха се светски и духовни властници, уплашиха се от неговата мощ, защото почувствуваха троновете си подкопани и златните си корони разклатени.
Но никой не смееше да го обуздае.
Най-после старият беловлас първосвещеник, който с пари бе купил трона си, свика синедриона и му наложи решение да залови и накаже опасния бунтовник.
В тиха безлунна нощ факли засветиха по каменисти пътеки. Въоръжени стражи безшумно се промъкнаха в градината, дето се молеше той и го вързаха.
Той бе изправен пред духовен съд като богохулник и бе осъден на кръстна смърт.
В ранна сутрин шумна тълпа се движеше към лобното място. Натоварен с тежък кръст, той пристъпваше с мъка. Обилна пот се струеше по прашното му лице...
Когато слънцето кърваво-червено възлезе над хоризонта и хвърли първи лъчи, на Голгота се разкри великото човешко безумие.
Чуковете на палачите работеха и зловещите им удари далеч се носеха над стихналите тълпи.
Той увисна на кръста, увенчан с трънен венец,. изпод който алена кръв се струеше и под палещите слънчеви лъчи засъхваше по лицето му.
Но очите му не губеха светлината си. Той я виждаше и тя го виждаше.
И когато склони глава и изпусна сетен дъх, тя го увенча с венец от златни лъчи, които проникнаха света от край до край и разкъсаха веригите на нощта. Земята се разтърси. Много кумири рухнаха в праха; много жреци и велможи паднаха; много очи се отвориха...
Защото зората на нов ден пръскаше тъмата на нощта.
