ВИТОША

На Великден отидохме горе,
Горе, горе там на  планината,
Где е светло, чисто и високо,
Где се вижда вредом на широко,
Там криле где никнат на душата.

Там бяхме ний на брой не малко,
Жени, мъже: деца и старци,
Весело нагоре пеем песни,
Гледаме тез прелести чудесни
И сме волни, волни като птици.

Слънцето изгрява веч от изток,
Лъчите му вредом се разливат.
В долините сребърни реките
Къпани на слънцето в лъчите
Те пред нас, като живи се  разкриват.

А градът потънал като в дрямка
Във мъгливи синкави воали
Вредом там Великден се празнува
Всеки днеска сладко си хортува,
Майка нежно чедото си гали...

Витоша е в пурпурно сияние
Кат че рози снежни връх обкичват.
Тихо е и сладко и приятно,
Кат че тук духът расте стократно
Наш`те люде Витоша обичат...

Ето ни при нашата полянка
Гдето нежни гранки се развили.
Ранобудници дърва събрали
И огньове буйно запламтяли,
Чайници кипят със  всички сили.

Пихме ние тук вода гореща,
Хапнахме си сладко и се смяхме,
А след туй с милият ни Учител
В кръга три у горската обител
Правихме гимнастика и пяхме.

След това дъждец ни поокъпа.
Но безстрашни горски ветерани,
Не боим се ний от дъжд и влага
Знаеме, че Бог и с туй помага,
Във дъждеца бисери са сбрани.

Къпи дъжд, милвай ни главите!
Гранките които раззеленяваш
Ето тъй душите ни измивай
Свежест чиста в нази ти изливай
Без да щеш и нам живот ти даваш.

26. VI. 1927 г.
X.