„Що става", запита един ученик Учителя, когато някой от великото братство се оттегли от земния живот? Дали изчезва той в безкрайния океан на духовната светлина, съзнавайки още само себе си едничък в светлината – дали живее във висше духовно единение, свързан само като дух със своите възвишени братя, или е все още по някакъв начин близо до земята? "
А Учителят отговори и рече:
„Когато Съвършеният види, че идва деня, когато ще се свърши неговото овързване за земната дреха, тогава той отдава себе си, както и силата, що дължи на славата на единението, на следния от веригата, който е възпламенил своята човещина от слънцето, за да бъде наследник на Помазания в живота на човечеството на своето време.
Дотогава другият е бил ученик на Съвършения, макар отдавна вече да се е подвизавал като учител сред учителите на Седемте Врати...”
Отделящият се му казва:
„Днес аз ще те направя път, защото сам аз бях досега „път" и минах сам през себе си.
– Двамина ще бъдат сега в едно и от двама ни ще се роди третият – тук се крие тайната, в която ти се съединяваш с мен!
Главата на Януса се постоянно върти!
Старият отстъпва на младия и младият трябва да стане стария.
Ала и двамата раждат из себе си третия – единият, който вечно пребъдва в битието и трябва да бъде там, където има „битие"...
Онова, що протича през веригата, дава живот на стария, на младия и на оня, когото те из себе си родиха!
Така, втъкан във веригата през всички грядущи времена, разливай светлината, която в двама ни свети!
Аз напускам вече тази земна дреха.
Онова, което тя крие в себе си, оставям го в твоята ръка.
Сам аз прибирам себе си в тебе, защото аз принадлежа към ония, които остават да помагат на людете от тази земя и ти по същия начин принадлежиш към нас!
Никога не можем ние да напуснем земята, нито в този нито в бъдещия световен период, докле последният човек не влезе в светлината!
Няма ни една тайна на земята, която да се равни с тази!
Тъй влиза духа на Съвършения в тогова, който преди му е бил ученик, та стават двамата едно.
