| Алтернативен линк |
БРАТСТВО
Седмичник за братски живот
Брой 168 - год. IX.
Севлиево, 4 октомври 1936 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 50 лева
За странство – 80 лева
Отделен брой 1 лев
----------------
Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Илюзия и действителност – Пламен.
Вечният идеал (стих.) – Дядо Благо
Знание и невежество – Влад Пашов (продължение от бр. 167)
Словото на Учителя. Пътят към великата победа (продължение от бр. 167)
Шестото чувство наистина съществува
Духовният живот в Полша – П. Г. П.
Гроздето – Д-р Авр. Ив. Рапонски
Кога да засаждаме овощни дръвчета
ИЛЮЗИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ
Когато се пробуди съзнанието ма хората,
те ще разберат, че само когато работят за Бога,
те работят за себе си.
У ч и т е л я
Само когато работи за Бога, човек работи за себе си. Тази мисъл е трудно достъпна за днешните хора. Но тя съдържа в себе си една велика истина. Истина, която ни води към освобождение.
Днес хората са свикнали да мислят, че егоизмът и насилието са равносилни на правда, сила и успех. Който може да си пробие път с насилие и хитрост, той е прав, силен и успява в живота. Така изглежда за повърхностния поглед.
Но ако се взрем по-дълбоко в живота, ние ще видим, че това, което насилието и егоизма достигат, то са само временни, илюзорни, несъществени блага, които, при това, често биват наново отнети от похитителя, преди той още да е успял да им се нарадва. Така е с отделните индивиди, така е и с народите.
Някой човек успява с нечестни средства да натрупа голямо състояние. Не се минава много време, обаче, и, като че ли изневиделица, обстоятелствата се стичат така, че той изгубва всичко. Някой народ е жаден за завоевания и се разширява за сметка на други, които той потиска. Не се минават много години, и събитията се стичат така, че той изгубва не само награбеното, но и своето.
Има Върховна Правда в света, която регулира отношенията между народите и индивидите Нека не мислим, че грубата сила и хитростта са истинските условия за успех. Макар че ний, хората, не винаги можем да проследим точно пътищата на Божествената Правда, обаче, ний не можем да се уповаваме на нищо друго, освен на нея.
И когато се уповаваме на нея, като същевременно действаме в хармония с нея и нямаме никакви задни цели, ние няма да се боим от нищо. Няма нищо страшно за човека, който върви по пътя на Божествената Правда. Няма нищо опасно за този народ, който се повери на Бога и има за щит, за оръжие и упование Него.
А да се поверим на Бога, това значи да се откажем от насилието.
Да се поверим на Бога, това значи да съзнаем, че всички хора и всички народи са части от един жив организъм.
Да се поверим на Бога, това значи да работим за него — т. е. де работим за Цялото, да работим за всички.
Понеже всички ние сме части от Божествения организъм на живота, то ние не можем да бъдем добре, когато другите страдат. Ние само си въобразяваме, че можем да надхитрим Бога.
И когато Той ни дава временни, материални блага, към които ний бясно се стремим за сметка на другите, то ний жестоко се лъжем, че сме постигнали някакви съществени придобивки и че това, което държим в ръцете си, заслужава огромните усилия, употребени за него и може да балансира огромните загуби в нашия духовен живот, застоя в нашето духовно развитие, причинени от съсредоточаването ни върху външното.
Вътрешният живот на човека, неговото духовно развитие и растене, неговите духовни придобивки, са ония реални, нетленни, съществени блага, към които преди всичко трябва да бъде отправен нашия поглед и за които всичко външно е само условия.
А само когато работим за Бога, т. е. за цялото, за единството на живота, само когато нашата цел е общото благо, само тогава ний можем да имаме правилен и успешен духовен развой, а при това и външно, материално изобилие, истински осигурено, незаплашено от никакви опасности и превратности на съдбата.
Когато работим за Бога (разбрано в смисъл на работа за общото благо), по Неговите пътища и закони, Той бди над нас и ни дава всичко, от което се нуждаем.
В това се състои великата реалност, същината на живота.
Всичко останало е илюзии, които времето безпощадно убива.
Осъдени са на неизбежно разочарование тези, които вървят по пътя на егоизма.
Духовно и материално изобилие и истински успехи очакват тези, които вървят по Божиите пътища, целящи общото благо.
Защото частта не може да се откъсне от цялото.
*
Само когато работим за Бога, ний работим истински за себе си.
П л а м е н
Има ли път?
Има ли път за изход от Днешното окаяно положение на човечеството? Има ли път за избелване на още по-ужасното бъдеще, което пред очите на всички се готви — безпощадните братоубийства. ужасяващите войни и революции, към който човечеството, като че ли по силата на някаква неизбежна съдба се движи? Има ли път, по който да избегнем катастрофите, ужасите, кръвопролитията. разрушенията? Има ли път към мирен разцвет, към мирен напредък, към величие, неизградено върху грамада от кости, към свобода, достигнато не със силата на мечо и с потоци човешко кръв?
Има такъв път! Наистина има такъв път, и всички трябва да обърнем очи към него и да тръгнем по него.
В силата на Духа, в силата на безсмъртния Божествен Дух, който живее в човека, е този път. В великата, несъкрушима и вечна сила на Духа, — която трябва да бъде предпочетена пред грубата физическа сила на оръжието и насилието — е нашето спасение, нашето освобождение и нашето величие.
Каквото и да се мисли, както и да се схваща живота и свето, все пак, има една висша Божествена Правда, има един вечен, неизменен Закон, има една върховна Сила, която отдава всекиму заслуженото, и на която ние трябва да се оповиваме, а не на физическата сила.
Именно, когато тръгнем по пътя, по който тази върховна Сила ни води. ние ще разрешим неразрешимите днес въпроси, ще намерим изхода от днешната безпътица. ще достигнем свобода, всеобщо благоденствие и величие, без проливане на кръв, без войни и революции.
Силата на Духа — ето тази сила, чийто резултат е неунищожим, и чийто възможности са безкрайно по големи и по-плодоносни отколкото физическата сила на насилието. С силата на Духа ние ще бъдем свободни! С силата на Духа ние ще достигнем благоденствие. С силата на Духа ние ще избегнем кървавите пътища, по които ни тласка животинското в човека — към братоубийства. разрушение, самоизяждане.
С силата на Духа ние ще достигнем всичко, което желаем и за което имаме право. Ще достигнем до величие и благоденствие, недостижими по никакъв друг път.
Хората и народите могат да се намерят в трудно положение, и днес наистина се намират в такова — но те сами избират пътя си за изход от него и затова резултатите, които ще поучат, ще бъдат според избора им.
Нима за българският народ, нима за цялото човечество наистина няма друг избор, няма друг изходен път освен насилието от дясно и насилието от ляво? Нима света непременно трябва да падне или в лапите на войнствения фашизъм или в тия на насилническия комунизъм? Нима един народ не може да се издигне, без да тръгне по тия кървави насилнически пътища?
Не говоря за запазване на настоящето положение, на настоящия ред нещата. Има нещо гнило в съвременната демокрация, има нещо гнило в целия обществен строй, което трябва да се изхвърли и преустрои. Обществото. строя, хората и народите и отношенията между тях трябва коренно да се променят, но това трябва и може да стане не с насилие от ляво или от дясно. или с партизанската демагогия на демокрацията, а само със силата на Духа и по чистите пътища на Божествената Правда, Разумност и Любов.
Духовни водачи, истински духовни водачи ни трябват, — хора, в които гори буйно искрата на Божествения пламък. хора с пророческа проницателност и далновидност. хора с велика любов, безгранична мъдрост и непоколебима правдивост.
Само такъв водач или такива водачи могат да ни поведат, по истинския път, към величие, разцвет и благоденствие. Само такива водачи, които са извор на жива светлина, чието упование е само в силата на Духа, и на чието знаме е написано: Мир, братство и свобода могат да ни спасят и затова само те заслужават истинско доверие и следване.
*
ВЕЧНИЯТ ИДЕАЛ
Възлюбих си лицето,
а то, нещастно, ето —
набръчка се и замъртвя,
кат лист на есен погрозня.
В размисъл рекох аз тогава:
Лице за идеал не става!
*
Възлюбих си сърцето,
и видях, че то клето
в желания се суети,
търчи след всичко що лъщи.
Отчаян рекох пак тогава.
И то за идеал не става!
*
Най-после се понудих,
та своя ум възлюбих,
а той излезе горделив,
студен, безчувствен и ленив.
Смутен, аз възгласих тогава
И ум за идеал не става!
*
Но ей, разбрах, че мога
да любя благи Бога,
защото Той се не мени
ни в благост, ни в добрини,—
Свят, праведен и неупречен,
Бог стана идеал мой вечен.
Дядо Благо
Знание и невежество
(продължение от бр. 167)
II
Когато говорим за посветените, за хората, които знаят, ние разбираме именно тези хора, у които е пробудено това вътрешно знание и са живи извори на светлина. У тях знанието извира, както водата извира от извора и благодарение на тази светлина и на това вътрешно знание, те много лесно и скоро могат да удвоят каквото и да е външно знание и изкуство. Затова за тях се казва, че всичко знаят и всичко могат. Тези посветени могат вече съзнателно да правят връзка между това, което е научено от вънка — от обективния свят и обективно проявения живот, и това, което намират в себе си и затова те знаят нещата абсолютно такива, каквито са сами по себе си. Те познават всичките по-тънкости на човека и Битието и никога не си правят илюзии и не се заблуждават по отношение на дадено нещо. Те познават законите и силите, които участват във всички процеси и явления и за тях няма нищо скрито. По отношение на съзнанието те живеят вече в тъй нареченото космично съзнание и освен самосъзнанието си като отделеност, те живеят вече и със съзнанието, че както те, така и всички същества са само части, удове на един велик космичен организъм. Затова те се поставят съзнателно в служба на великия Космичен ум, на когото се схващат само като проява. Свръхсъзнанието в което те живеят, също така е на степени.
Тези именно посветени, които съзнават и живеят в единството на света и космичното единство на ума, те са били и са ръководителите на човечеството от незапомнени времена. Те са създавали епохите или по право те са външните носители и изразители ни онези космични принципи и процеси, които създават епохите. И всяко движение, което е ръководено от тях, е обосновано върху знанието на космичния ум затова то винаги е постигало целта, за която е родено.
Но понякога профаните (незнаещите), които не съзнават. че са такива, често се опитват да се представят пред света за нещо, за някакви величия със специална мисия в света и събирайки групички около себе си и заблуждавайки наивните, незнаещи и доверчиви хорица, се стремят да минат за посветени, за учители, за хора със знание. Но тяхната дейност винаги в края на краищата е била безплодна.
Такива профани, които се мислят за посветени е имало винаги има ги и днес. Пълен е света с такива.
Безплодна и пакостна е била и е дейността на такива „учители“ и „ръководители“, защото може да ръководи само онзи, който е свързан с цялото и ясно съзнава Неговото ръководство и проява в себе си. Само той има право да ръководи, защото той знае и може, а всички други са в по-голяма или по-малка степен невежи, които, не съзнавайки своето невежество, стават смешни с позите, които заемат и маниерите, с които си служат.
Естествено се поражда въпроса: по какво да различаваме истинските посветени от лъжепосветените? Във всеки човек има едно вътрешно чувство, една интуиция, която може да му подскаже да различи истината от заблудата тъй както има усет да познава добрата храна от лошата. Човек не трябва да се увлича по външни белези и отлики, а трябва да се вслуша дълбоко в себе си и няма до се излъже. А когато, зашеметен от своите чувства, човек се е увличал по некакви външни признаци на някой самозванец, той винаги скъпо е плащал за това.
Същественото различие между посветения и лъжепосветения е това. че посветения никога не парадира със своето знание, със своята сила и власт които, има и никога не използва свободата на хората за свои лични домогвания.
Той не отнема свободата на хората дори и тогаз, когато трябва да им направи добро, и в доброто не ги насилва. Той е човек на свободата и любовта, зачита свободата на хората и ги обича, защото знае, че и те, като него, са части на Великото цяло и с любов ги учи да се доберат и те като него до великото вътрешно знание. Закона на Великата школа е, че когато посветеният предава знанието, той го предава така, че да остави ученика (слушателя) съвършено свободен — да го приеме или не. А това, дали ще го приеме или не, зависи от степента на светлината, с която разполага в съзнанието си; до толкова ще го разберат, до колкото са почувствали да се пробужда това знание у самите тях. И затова посветените никога не се стремят да наложат своето знание на другите, в тяхната цел е да посочат методите, по които учениците да стимулират и събудят великото знание в себе си. И тогаз учениците ще разберат и приемат това, което им се говори (от посветените) в школата. А лъжепосветените, не разполагайки с възможности да подействат на дълбоката вътрешна природа на слушателите си, стремят се, чрез външни въздействия, да ги заставят да вярват, че това, което говорят, е истината, защото именно те са го казали, и упражняват насилие по всички възможни начини, заплашват, обещават, препоръчват се и пр. По всички възможни начини те се стремят да покажат, че са нещо много повече от другите хора, че са светии гении и пр.
Това са, според мен, съществени нещо, които трябва да има предвид всеки, който тръгва в пътя на окултното познание, защото ще срещне в пътя си мнозина самозвани учители, които ще искат да го учат. Но тяхното учене и грижи е, както Учителя ни каза още в първата лекция на школата, само за да могат де го използват. за да вземат богатствата, които добива от школата.
И днес в света има много движения, даже и такива, които парадират с окултната неука, които се ръководят от лъжепосветени. Те винаги започват с голям шум и замах и протръбяват по целия свят, че те са представителите на небето, че Те са, които са изпратени със специална мисия да подигнат и спасят човечеството и всички трябва да им вярват, да ги слушат и да се подчиняват на тяхната воля. И отначало винаги имат известен успех — който се дължи на любознателността и любопитството не хората. Но в последствие, като не могат да задоволят по-дълбоките и съществени копнежи на човека, те биват напущани от своите последователи и нищо не постигат.
А посветеният започва работата си тихо, скромно, не шуми, работи в тишината, като житно зърно, без шум израства като пълен клас на нива и неговия успех е винаги сигурен.
В. Пашов
СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ.
Пътят към великата победа
(Продължение от бр. 167)
И аз сега казвам на всички ви: Хайде всички навън! Напуснете стария ред и старите си разбирания за живота. Човещина се изисква от всички ви! Мисъл, доброта, сила се изисква от всички. Това е свещената религия. Трябва да се освети името Божие на земята. Ние не съдим никого, защото дето има съдба, там няма спасение. Мнозина очакват да настъпи второто пришествие, когато светът ще бъде съден. Ако чакате съдът да дойде да ви съди, вашата работа е изгубена. Преди да дойде страшния съд да ви съди, за вас има спасение. Щом дойде страшния съд, опасна ви е работата. Спасението на хората е в Божията Любов. Любовта е храна за душите. Духът ражда Любовта, а духът сам по себе си е нещо непознаваемо. От Него иде животът, от Него иде светлината, от Него иде свободата, от Него иде знанието. Но без Любовта нищо не можете да направите. Ако вие не възприемете тази Любов, която иде от Духа, вие не можете да бъдете спасени. Ако не пиете вода, ще умрете; ако не дишате, ще умрете, ако не приемате светлината, ще умрете; ако не мислите, ще умрете; ако не любите, ще умрете.
Божията Любов и Божията мисъл са съществували и преди създаването на света и сега съществуват и работят. Под влиянието на тези две сили, светът е започнал да се строи. Това, което сега виждаме, не е нищо, друго освен резултат но Божията мисъл и на Божията Любов. Бог е изпратил своята Любов и мисъл в света. Тъй щото сега на вас не ви остава друго, освен да изучавате тази Любов и мисъл, които са действали и действат.
Тъй че най-важното за вас е спасението т. е. да дадете нова насока на живота си, като дадете ход в себе си на Божията мисъл и Божията Любов. На всички ви трябва Любовта и мисълта Христови, на всички ви трябва силата и добротата Христови, за да можете да победите и вие духовете на земята, които ви заблуждават и отклоняват от правия път на живота. Във всички ви трябва да се запали свещения огън на Любовта. И тогава старият ще се подмлади. Старият трябва да стане умен, а умният трябва да стане добър. Който е силен, той се нуждае от ум. Който е умен, той се нуждае от доброта. Ако имате и трите тези качества, нужна ви е Любов. Вие трябва да разбирате Любовта, защото чрез Любовта иде силата в света, иде знанието, иде и добротата. Доброто е плод на Любовта. Това е великият закон в света. Вие ще кажете, че Любовта е измама на сърцето. Не, това не е никаква Любов. Любовта освобождава. Тя носи радост за всички хора, за всички ония, които мислят. Вие можете да направите ред опити в това отношение. Доколкото човек вярва в Бога, до толкова може да Го познае. Вие не можете да познаете Бога, до като не го любите.
Сега мисълта, която искам да ви оставя, е следната: всичко, каквото имате, каквито опитности сте придобили, е ценно, но всичко това трябва да мине през Божествения огън, да се претопи, и да остане същественото от него.
Сегашният живот ще мине през огъня на любовта, и всичко, което остане след този огън, то е ценното.
На него може да разчитате. То е вашето богатство. И онова, което можете след това да организирате, в него седи вашия живот. След това вие ще влезете в света на любовта. Има един свят, в който всичко е постижимо. Това е светът на Любовта. Там всички човешки желания се по стигат. И затова ви казвам: Търсете първом Божията Любов. Само в светлината на Любовта, вие ще можете да разберете себе си, ще можете разберете своите братя човеци, само в светлината на любовта, вие ще разберете, какво нещо е човекът. Според божествената наука, човек е дух който живее в Божествения свят, човек е душа, която живее в духовния свят, и човек е ум, който се проявява във физическия свят. Това са трите начала в човека, които са свързани в едно. както са свързани корените и клоните на растението. И всички блага и богатства имат смисъл само при човешкия ум. при човешката душа и при човешкия дух. Вън от тях, те немат никакъв смисъл. Значи, благата имат смисъл до толкова, до колкото има човещина в нас т. е. до колкото съзнаваме, че и другите хора и другите същества имат нужди, че и другите имат еднакво право да се ползуват от благата на светлината. И когато ви дойде в къщи един човек, вие не трябва да го питате в какво вярва, но ако е жаден, дайте му вода, ако е гладен, дайте му да се нахрани. Ако е уморен, оставете го до си почине. Това значи Любов. Нека този човек ти бъде като брат. А вие, които гледате тесногръдо на нещата, ще започнете да го питате: ти от нашите ли си? Всеки, който върши волята Божия, е от нашите. Всеки. който е силен,който е добър. е от нашите. Това са кашите братя и сестри.
Сега аз искам най първо от вас да посветите своята сила на Бога; после искам да посветите своята мисъл на Бога; искам да посветите и своята доброта и любов на Бога. Това не искам за себе си, искам го за Бога. Аз искам да посветите всичко, не на онзи Бог на разногласието, но на онзи ваш Баща, който ви е дал и ви дава всичко. Той ви е пра-тил във великото училище на земята да се учите, и вие не трябва да бягате от това велико училище.
Много хора искат да се освободят от земята. Те не разбират какво искат. Ако ви се отворят очите, ще видите какво нещо е земята. Това, което виждате, още не е земята. Материята, от която е направена земята, е толкова чиста, че се равнява почти.на първичната материя, от която ако искате да получите един грам, трябва всички фабрики по света до работят цели 3 хиляди години, за да създадат този грам. Това, което виждате отгоре на земята, е човешкото и животинското. Вътре в тази материя прониква Божественото, което постоянно организира човешкото и животинското. Божественото постоянно подтиква тази мъртва неорганизирана материя и я подбужда към живот. Така Бог подтиква и умрелите хора, и хората, у които съзнанието не е пробудено.
Когато се пробуди съзнанието на хората, те ще разберат, че само когато работят за Бога, те работят за себе си.
А тогаз. когато мислят че работят за себе си, те са роби на други същества. Всички, които са работили изключително за себе си, са отишли в гробищата. И на техните паметници аз бих написал: „Прости ни, Господи, че сме работили само заради себе си. Възкреси ни, и след това ще работим само заради Тебе.“ И ако всички хора се решат да служат на Бога, ще бъде добре за всички народи и държави, за всички общества и за всички домове. Така ще се подобри положението на всички хора. Това е правилното разрешение на въпроса — да се подобри положението на всички хора, а не само на някои от тях. Всички хора трябва да служат на Бога. Само така те ще работят за себе си — защото само Бог е в света, който застъпва нашите интереси. И сега съществуват гробища, защото хората служат на себе си, а не но Бога. Който мисли че е сиромах, той служи на себе си, който съзнава че е богат, и си мисли, че това богатство е негово и може да разполага както иска с него, и той служи на себе си. Който съзнава че е умен, и той служи на себе си; който съзнава че е добър и той служи на себе си, който съзнава че е силен, и той служи на себе си — нищо повече. Това е моята максима. Защото аз зная, че пред моя ум седи друг един всеобемащ ум; пред моята сила седи друга една по-велика сила; пред моята доброта и любов седи друга една доброта и любов. И затова, като погледне човек към тази сила, трябва да си каже. Колко е велика, Господи, Твоята сила: На нея принадлежи всичко в света. Така казвам аз на себе си; така трябва да кажете и вие в себе си: „Господи, аз посвещавам своята сила, своя ум, своята доброта и своята любов за служене на Тебе. Всичко това иде от Тебе, и го посвещавам в служене на Тебе. Не искам да го задържа за себе си.“ Аз взимам това като един велик закон.
Сега пожелавам на всинца, да служите на Бога. Това е едно благо за всички. Това е пътя към великата победа на възкресението, която ни носи свободата.
Шестото чувство наистина съществува!
Многобройни експерименти и наблюдения на хора на науката доказват това.
Лудвиг Кан
В Германия Кан дал първите неопровержими доказателства за своето ясновидства на проф. Шотелуис, от Фрибург. В Щутгарт, затваряйки се в стаята си, Шотелуис написал три листа, които сгънал по осем пъти. Той оставил два в лявата си ръка и един в дъската. Отишъл при вратата и я отворил. Взел тогава една от хартиите от лявата си ръка и я поставил под една попивка на своето бюро, без да знае коя именно от трите хартии е тая, която поставя. Кан прочел и трите хартии в няколко минути. При това Шотелиус държал затворени ръцете си, в които били другите две хартии.
Професор Шотелиус бил дотолкова убеден в извънредните дарби на Кан, че той писал тогава: „Една тръпка мина по тялото ми. Почувствах един трепет, като този, когато за пръв път видях въздушния кораб Цепелин. Това не ще се случи за трети път в живота ми.“
Сведения дадени от държавни чиновници, от експерти, от лекари, потвърждават криптестезичната способност на Кан. Д-р Хеймон, натоварен от съда да направи една анкета, завел Кан в психиатричната клиника в Карлсруе и в своя рапорт, той заявява, че Кан узнава, по непознати пътища, вън от тези на нормалната перцепция, написаните мисли. Една друга експертиза, с която бил натоварен друг леке, медицинският съветник Д р Нойман, заключава така: „Кан виждаше написаните думи като една реалност пред очите си. Аз съм абсолютно сигурен, че не е възможна никаква измама. Написаните от мен думи не 6fe лесно да се прочетат дори ори отворени хартии.“
Никой не би могъл да предположи че тези експерти, тези лекари и магистрати, са били извънредно доверчиви и разположени към Кан.
Ако резюмираме резултатите, ний ще видим, че Кан е можал да прочете, без помощта на очите си, хартии, сгънати много пъти и държани в ръцете на изследователя.
В 1925 и 1926 год. Кан прави с нас в Париж много опити, които ни се струват решителни.
Първият опит бе направен на 4 февруари 1925 година в метапсихичния Институт, в присъствието на Лекленш, член на Академията на науките, Вале, член на Медицинската Академия, Д-р Ости, Ксааие Лекленш, студент по медицина, Жан Вале, и госпожите Лекленш, Вале, Лавал. Единадесет листа хартия, в два последователни сеанса, бяха прочетени точно от Кан, като тези листове са били написани тогава, когато Кан е бил в една съседна стая. Естествено, листовете бяха държани в ръцете на присъстващите и понеже те бяха сгънати и размесени, никой не можеше да знае какво съдържа листа, които той държи. При първия опит Кан се допре с ръка само до една от хартиите. При втория той не докосна никоя. Всички листове бяха прочетени напълно от него.
След този опит, който има извънреден успех, се състоя друг.
На този сеанс взеха участие мнозина от моите известни колеги от Медицинския Факултет п Париж. Професорите Кунео, Госе, Ленел-Лавастен, Ларденоа, и освен тях, проф. Санто-Ликидо и Д р Хуберт, представляващи Швейцария в Съюза на Червения Кръст.
Опитът, направен пред тези прочути лекари, всички твърде скептично разположени, има пълен успех. Кан. след като хартиите баха размесени и взети от нас, не се докосна до тях. Ний ги държахме, стиснати в ръката си. И все пак всички те бяха прочетени правилно. Освен това, без нито веднъж да се излъже, Кан съобщаваше винаги името на този от нас, който е написал този или онзи лист.
Резултата бе извънреден, неочакван. Отивайки си у дома, още съвсем смаян, аз се запитах, дали ний, въпреки очевидността, не сме стенали жертва на изкуся фокусник. И още на другата вечер, аз съобщих на Ости по телефона: „Ще трябва да се пазим. Тук трябва да има някаква измама. Аз не ще повярвам в тези криптестезия, освен след като направя опита повторно и то сам, лице с лице с Кан.“
Кан се съгласи да направим опит при тези условия и на другия ден (8 февруари), той дойде при мен в 20 часа. Той ми каза да напиша на две малки късчета хартия по една фраза и след като ги написах, той не се допре до листчетата. Той бе на другия кран на моята обширно библиотека, докато аз пишех, като се беше обърнал гърбом към мен. Дори и с най-острото зрение той не би могъл да види нищо от там. Тогава ат сгънах осем пъти листчетата н без той да се допира до тях, аз ги поставих, единия в дясната, а другия в лявата си ръка. След полуминутно колебание, той каза: На хартията, която е в лявата ви ръка, е написано: Кое е името на моя баща? (точно) В дясната ръка е написано: Каква е възрастта на моя по-голям син? (Също така точно)
Този безукорен опит ме едновременно ентусиазира и зашемети. Той ме задоволи и аз мислех да спра на него. Но Кан пожела да продължим.
Този път, докато аз пишех, той мина в съседната стая, чиято врата остана затворена. Аз бях сам в моята библиотека и написах няколко фрази на четири листа хартия. Сгънах по на осем тези листчета и извиках Кан. Без той да се докосва до тях, при пълна светлина (Кан беше на 11/2 м. от мен) аз поставих един под една тетрадка, на една ясно осветлена маса. Вторият също така сгънат, аз изгорих с една клечка кибрит, така че той стана на прах. А останалите два взех по един от лявата и в дясната си ръка.
Аз никак не знаех в коя ръка кой лист се намира, нито пък кон е изгорения. Тогава Кан ми каза: „На хартията в дясната ви ръка е писано: Виргилиус Маро“. Отворих ръката си: беше точно така. „На хартията в лявата ви ръка е писано: Истина на Паринеите“ (вместо Пиринеите) — точно. Що се отнася до хартията, която бе под тетрадката и която нито Кан, нито аз докоснахме, той каза: „Напред“, това бе точно така. За изгорената хартия, след известно колебание, Кан каза „Schocking“. Това също бе точно.
Така, при тези опити, които счетох и считам за решителни, Кан не се допря до хартиите. Той не можеше да ги прочете, защото бяха сгънати на осем и би било абсурдно да се говори за съвпадение.
Аз замолих тогава г-жа Шарл Рише, която бе останала в стаята си, и не бе присъствала на тези два опита, да констатира тази чудна криптестезия. Тогава, сама в своята стая, (отделена от моята библиотека с друга голяма стая) тя написа върху четири листчета бяла хартия, които аз й дадох, по една фраза. Тя се завърна с листчетата сгънати по на осем. Ний изгорихме от тях един докато стана на прах. Кан остана прав, на 1 метър разстояние от нас, които бяхме седнали при масата. Колкото за другите 3 листа, г-жа Рише взе единия в лявата си ръка, другия в дясната, а четвъртия взех аз, като държахме ръцете си затворени. Кан не се докосна до хартиите, а и ний не знаехме коя где се намира. И Кан пак не се излъга нито един път. За първата, която бе в дясната ръка на Г-жа Рише той каза: „Скромността издига таланта.” (точно) За тази в лявата ръка: „Мълчанието е злато“ (точно) За тази, която 6t в моята ръка: „Кучето е приятел на човека“ (точно). Колкото за четвъртия лист, който бе изгорен, след една минута колебание, и след като бе поискал да се докосне до ръката на г-жа Рише, Кан каза; „QuI vcut voyager loin, menage sa mouture“ — това е също така вярно, като се изключи само малката грешка с думата „mouture“, която е дадена от Кан вместо „monture“. (На български тази фраза значи: „Който желае да отиде на-далеч, щади своето добиче (за езда)“).
Тези опити не оставяха вече никакво место за съмнение.
На 21 февруари се направи друг опит, у мене, в присъствието на моите колеги и приятели Даниел Бертело и генерал Феррие. членове на Академията на Науките и на д-р Ости.
Първата част на опита бе направена от генерал Феррие, който, сам, в моята библиотека, написа три фрази върху три листа хартия, които Кан го помоли да сгъне колкото може повече пъти. Докато генералът пишеше, Кан, придружен от Бертело, мина в предверието. Ости и аз останахме в салона. След неколко време Кан се върна с Бертело. Бертело се присъедини към нас в салона, а Кан остана сам с генерал Феррие. Тогава, според разказа на генерал Феррие, Кан стоял на 1-3 м. от него, който бил седнал. Сгънатите листове били смесени. Един от тях бил сложен на масата, под една чаша. Кан се допрял набързо до него с показалеца си. Другите листове, държани в двете ръце на генерала, не били докосвани от Кан. Генералът отварял сам хартиите, след като Кан казвал съдържанието им. Тогава Кан, сочейки с пръст хартията, която била под купата, казал: „Лампа с три електрода“ (точно). Посочвайки дясната ръка на генерала, той казал: „Хипотезата на Вагенер“ (вместо Вегенер). Посочвайки лявата му ръка, той казал: „Здравето е най-ценното богатство“ (точно).
Генералът твърди, че за него опитът е напълно категоричен и че никакво фокусничество не може да разкрие на Кан съдържанието на двата листа, намиращи се в ръцете му.
Друг опит бе направен у мене, след неколко дни, на 3 март, в присъствието на Даниел Бертело, на генерал Феррие, на моя син Д р Шарл Рише, на Д-р П. Ласаблиер, на М. Риперт, на г жа Льо Бер, моя дъщеря и на Д-р Ости.
В първата част на опита Бертело и г-жа Льо Бер минаха в моята библиотека. Бертело написва два листа хартия, които той сам носел и г-жа Льо Бер написва два листа, които взема от моята маса. Докато ти пишеха, Кан остава в салона с нас и участва активно в нашия разговор.
Тогава Бертело отваря вратата на салона. Бертело и г-жа Льо Бер държат хартиите, сгънати, всеки в ръката си. Кан остава прав пред тях, на около метър и половина. Бертело взема всички хартии в ръцете си, размесва ги и наслуки дава на г-жа Льо Бер две от тях, така че и у него остават две, но нито той, нито г-жа Льо Бер знаят съдържанието на хартиите, намиращи се в техните ръце.
„Започнете с г-жа Льо Бер“, казва Бертело. Г-жа Льо Бер посочва лявата си затворена ръка. Кан пожелава да се допре до първата хартия. Той се докосва съвсем набързо до хартията с края на показалеца си, без г-жа Льо Бер да я изпуска из ръката си и след това тя веднага пак закрива хартията в ръката си. Никоя от другите хартии след това не е докосвана от Кан.
Едва неговият пръст се бе докоснал до хартията, Кан каза: „Готово. Хартията е писана от г. Бертело, тя съдържа: Vulnat omnos ultima necat. Това се указа вярно, когато разтвориха хартията, като само бе дадено „vulnant“ вмето „vulnerant“.
Коя ръка сега? запитва Кан. Бертело посочва лявата си ръка. „Там е писано, казва Кан, „aristes panakelon“. Отваря хартията: беше точно така. Другите две хартии бяха прочетени също така точно.
Същия ден, аз, заедно с моя син Шарл, при същите условия, направихме три рисунки, които бяха точно възпроизведени от Кан. Двете рисунки бяха направени от мен н една от моя син. Само една от хартиите с рисунките бе докосната леко с пръст от Кан, без синът ми да я изпуска, а другите две не бяха докосвани. А и трите бяха сгънати.
Из „Шестото чувство“
Духовният живот в Полша
У нас. в България, интересът към Русия и културните връзки с Русия са много по-големи отколкото към Полша. То си има своите причини. Но напоследък — Полша все повече и повече ни интересува. За всички онези, които гледат по-дълбоко на нещата и на историческите събития, за всички ония, които работят за всемирното братство, духовното възраждане и единение на славянските народи се явява като първо и важно условие. А за тая цел е необходимо взаимно опознаване на славянските народи, взаимно изучаване славянските езици, икономическо и културно сътрудничество.
Полша е дала—през епохата на най-големите си страдания — тъй-нареченото движение: полски месианизъм. Най-великите полски поети: Мицкевич, Словацки, Красински са били повлияни от светлата личност на Андрей Товянски и са пели за духовната мисия на Полша и славянството да осъществи Царството на Духа, Царството Божие, Царството на любов, братство и мир между всички народи. Свобода за всички, правда за всички, мир и справедливост за всички! То е лозунга но славянството! То лозунга на рицарска Полша! Силният трябва да бъде рицар. Не да угнетява, е да покровителства слабия. Славяните трябва в своите отношения помежду си и към другите народи да осъществят принципите на Христа: Свобода, светлина и живот за всички! „За нашата и вашата свобода.“ Тука се вижда славянският дух, който провъзгласява не егоизма, а любовта и братството между всички народи.
В началото на 19 век — философът Вронски е дал синтетична философия, която по своята стойност заслужава основно проучване. Тековски е написал забележително съчинение, „Отче наш“ — в няколко тома, където, в противовес на официалното католичество, изнася духовното, мистичното и универсалното чисто Христово учение за Царството на Духа — за Царството Божие, и изтъква, че това е пътя на Полша — чистото учение на Христв1
А Словацки се провиква „Полша, твоята гибел е Рим!“ Днес съществуват няколко религиозни общества, които съзнателно или несъзнателно следват заветите на полските месианисти. Това са преди всичко: Мариавитите — религиозно движение възникнало в края на миналия век, под влиянието на една забележителна жена, която е писала, че не папата, а Христос е глава на църквата; че свещениците трябва да служат безкористно, безплатно; че могат да се женят и пр. Днес мариавитите, по официалната статистика, наброяват 70,000, — но фактически са повече. Свещениците и епископите носят бели одежди; богослужението е на полски език. Не призна ват папската власт; извършват всички треби безплатно и пр. Дух на свобода и демократичност владее.
Друго подобно религиозно движение е народната полска църква, което има две подразделения — едното от които е близко до католическата църква, без да признава папската власт, а другото —до евангелската църква, с реформаторски и напредничав дух. Няма платени пастири — а всички могат да проповядват Словото Божие.
От 1 год. почва да излиза в Краков религиозен сборник „Свободна религиозна мисъл“ — под редакцията на енергичния Карл Смиловски, където вече свободните и радикалните религиозни схващания се оформяват като историческа мисия на славяните. Така, големите страдания на славянството ни учат, че трябва да възприемем и приложим в пълнота програмата на Христа, за Царството Божие — в това е нашата мисия.
Варшава, 31. VIII. 1936 г.
П. Г. П.
Гроздето
1. Плодовете са най-важната, най-хубавата и най физиологичната храна за поддържане здравето, за развитието и еволюцията на човека.
2. Плодовете са именно, които са позволили на човека да изгради своя организъм, да се издигне в своето интелектуално и морално превъзходство, да направи най-големите си открития: откриване на огъня, изглаждаше на камъка, обработване на земята и пр. с една реч да направи първите най-трудни и рисковани стъпки към цивилизацията.
3. Плодовете са били през всички времена най-добрата и ефикасна храна за човека. Без никакво съмнение, те са най-голямата благодат за човешкия организъм, най-големият благодетел, даващ най-много и трайно здраве на човека.
4. Плодовата храна е най-хранителната, най здравата и най-пълната храна за човека. Благодарение на нея, последния поддържа доброто си здраве и се изцерява от различни болести.
5. От всичките плодове, с които така щедро ни дарява земята, безспорно, гроздето е едно от най-доходните, най-хранителните и най-лечебните. И затова именно тоя божествен дар с право е бил най много ценен през всички времена и от всички среди.
6. И наистина, по физико-химически състав и биологически особености, гроздето най добре отговаря на изискванията на организъма и на децата и не възрастните и на старците, така, както и на жените и мъжете.
7. Благодарение именно на тия си качества: голямо богатство и хармонично съотношение на различните хранителни материали, необходими за правилното и пълно развитие на организъма и за поддържането на последния в добро здравословно състояние, гроздето е най-добрият източник на енергия, от дето и също така отличен възстановител на мускулната сила, отличен градивен материал на клетката, улеснява храносмилането, утолява жаждата, пречиства кръвта, улеснява отделянето на отрови от организъма; с една реч, гроздето притежава всичките най необходими елементи за да улесни обмяната на веществата и самото то да дава материалите на тая обмяна.
8. Но гроздето и гроздовия му сок не само че са отлична храна, а същевременно и мощно лекарство при различни остри и хронически заболявания, като заразни възпаления на червата, заболявания на бъбреците, на черния и белия дробове, при болестите на жлъчката и отводните й канали, при затлъстяването, при голямо кръвно налягане, при много нервни болести и ар.
9. До като, обаче, употреблението на гоя божествен плод в естествения му вид (прясно или сухо грозде, гроздов сок и петмез) е отлична храна за здрави и болни и мощно лекарство при почти всички болести на най-важните ни органи, напротив ферментиралите му произведения: виното и ракията, не само че не са полезни за здравето и обществото, но са едни от най-големите врагове на човешкото здраве, семейното щастие, общественото благоденствие и народното единство.
Защото спиртните питиета, каквито са виното и ракията, не представляват нищо друго освен екскрементите (изпражненията) на местните ферментационни гъбички, които превръщат храната — захар, в спирт — отрова! Да, спирта в упоителните вещества представлява изпражненията на тия микроскопични същества! Нека това добре да се запомни от любителите на вината и разните ракии и ликьори!
Д-р Авр. Ив. Рапонски
Кога да засаждаме овощни дръвчета
Овощните дръвчета могат да се засаждан на постоянно място с успех само през времето, докато трае тяхната зимна почивка. Зимната почивка на овощните дървета настъпва на есен, след опадването на листата, което показва, че вегетацията е спряла. Същата тая почивка трае рано на пролет до момента, когато листните и плодните пъпки започват да наедряват. Наедряването на пъпките показва, че сокодвижението е вече започнало.
Засаждането на дръвчетата на есен, след опадане на листата им, може да продължи до настъпване на студовете. Започне ли пръста да замръзва, то засаждането на дръвчетата трябва да се отложи за напролет защото в противен случай опасността от замръзване на дръвчетата е голямо.
Есенното засаждане овощните дръвчета представлява от себе си редица преимущества. Дръвчетата образуват смукателните си коренчета още през есента, а с това по-лесно понасят сушавото лято. Резултатите в това направление са толкова големи, колкото по-рано на есен са засадени дръвчетата. В никой случай, обаче, не трябва да се избързва, като се прибягва до изкуственото обезлистване. Дочакваме преустановяването на вегетацията (опадване на листата) е наложително. При настъпване на есенното засаждане, винаги стопанина има възможност да направи един по-голям подбор на дръвчетата. Вън от това пренасянето на дръвчетата от по-далечно разстояние през есента е винаги по-безопасно, отколкото през пролетта. Но, обаче, не на всякъде и при всички случаи може и трябва да се прибягва до есенното засаждане на овощните дръвчета. Това е възможно само при топлите, отцедливите леки почви, каквито са песъчливите, глинесто-песъчливите и чакълестите почви. Там, гдето почвите са влажни и тежки, каквито са глинестите, както и в низките места, гдето през зимата почвата замръзва на по-голяма дълбочина, ще трябва да се предпочете пролетното засаждане на дръвчетата.
За есенното засаждане необходимо е дупките за дръвчетата да бъдат изкопани колкото е възможно по рано. Поради това, наложително е, всички ония, които възнамеряват през тази есен да засаждат овощни дръвчета, ден по-рано да пристъпят към изпълнение на тази работа — изкопаване на дупките.
Животът след смъртта
През последните дни в Лондон е била отпразнувана 85 годишнината на големия английски учен Оливер Лодж. Някога пионер на радиотехниката и най-виден представител на точната наука, днес той е фанатичен привърженик на спиритизма, на теорията за живот отвъд смъртьта.
Преди да получи своята докторска титла, той е бил професор по натур-философия, на двадесет и осем години професор по математика в Лондон, две години по-късно преместен в Ливърпул, където в продължение на двадесет години заема катедра по физика. В това време той прави своите изследвания в света на.етера, радиотелеграфията, електролизата, области, в които той е един от първите пионери.
„Ние живеем не за да умрем — казва той в разговор със сътрудник на един виенски вестник — Ние сме още клади, нашето знание за тайните ма вселената е незряло и ще минат още десетки години, докато човеците бъдат в състояние да разрешат гатанката на живота. Моят жизнен път показва, че аз не съм мечтател, аз стоя на почвата на точните изследвания когато се посрещам на изучаване явленията в етера. По пътя на моите строго научни изследвания, аз съм дошъл до заключение, че животът продължава и след смъртта, че умрелите продължават да живеят в пространството и могат да останат във връзка с живите. Ние имаме лъжливо понятие за смъртта. Духът продължава да живее след разпадане на тялото. Нам остава да установим връзка с него.
„Когато на младини научно обосновах твърдението за идващото чудо — радиото, старите учени клатеха глави и ме гледаха със съмнение. Не ми вярваха, а когато бъдещето показа моята прогноза, забравиха съмнението. Няма ли и днес хора, за които телефонът може да бъде чудо и за конто радиото е работа на дявола? Тогава имаше милиони невярващи, готови да обявях за шарлатанин всеки, който би посмял да предскаже на света телевизията.
Аз допринесох да се построи един приематели на етерните вълни, един апарат, който да долови гласовете носещи се от етера. Ние ще построим апарат, който да долови и едва измеримите колебания не етера, да долови и гласовете на духовете. И светът на умрелите има своята радиотелефония, само че ние нямаме още приемателните апарати, които биха ни дали възможност да разбираме знаците. Да, ние не живеем, за да умрем. Любовта и вярата ни свързват вечно със света.
Преглед
Събитието на деня е девалвацията, т. е. обезценяването — намалението стойността на френския франк, извършено от френското правителство на социалиста Леон Блум. Този решителен акт, който засяга много интереси, и преди всичко интересите на рентиерите, на тия, които имат големи суми в банките, се смета от някои като истински революционен акт. Защото той с един замах намалява стойността на големите парични капитали, без юридически да отнема някаква част от тях, и същевременно дава възможност ма всички длъжници да се наплатят на кредиторите си при много по-добри условия. Освен това, обезценяването на франка ще предизвика голямо засилване на френския износ. и но покупките вътре в страната, което ще донесе оживление в производството, и търговията, създаване на работа за много безработни.
След Франция, веднага, почти едновременно, и Швейцария намали стойността на своя франк.
Факта, че първите финансови сили в света, като Съединените Щати, Англия, а сега и Франция, гдето нещата винаги биват зряло обсъждани, намират изход от стопанския застой в изкуственото обезценяване на националната монета, показва, че добре разпраният национален интерес се напълно схожда с интересите на огромното болшинство от народа и че материалните интереси на едно малцинство може и трябва да бъдат пожертвани заради интересите на цялата страна, на множеството.
Борбата в Испания между монархисти и републиканци се води с променлив и неясен ход, но досега монархистите са имали по вече успехи и малко по-малко завземат нови територии от противниците си. Въпреки съглашенията за ненамеса, и двете страни са подпомагани от чужди държави. Но като че ли помощта, която се дева на испанското правителство, идва много късно. Бунтовниците вече почти навсякъде почват да вземат надмощие.
У нас през този месец се очакват избори, но никой не знае точно какви и кога ще бъдат.
Вести
Да се подвизава човек в духовния път и да почне да работи върху себе си се иска готовност, назрялост, а още по голяма готовност и назрелост се иска от човека да работи за разпространението на новите идеи на духовния мироглед; неотдавна получихме писмо от Аржентина с което проф. Hugo Ceretti съобщава, че почва де разпространява чрез радио станция Rosario, на която той е главен инженер идеите който в. „Frateco“ носи и учението на Учителя.
В Ст. Загора на 27 м. м. се състоя братска сбирка по случай откриването на братския салон. Присъстваха гости от околията и близките градове.
В Бургас на 26 м. м. се състоя братска среща от околните села, по случай началото на новата духовна работа.
Сказка за 7-те рилски езера е държал пр. М. Ж. Марков в Бургас. който туй лято посети лагера на Рила край 7-те Рилски езера с д-р Попов.
