Вестникът за изтегляне във формат pdf
БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 124 - год. VII.
Севлиево, 8 май, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Единство (С. Калименов)
Възкресение (Auroro)
Агни Йога (Д-р Ал. Асeев - Продължение и край, статията може да се прочете от приложеният pdf)
Словото на Учителя. Във великата любов е спасението на човека (Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г.)
Трите Източника (N. Babeskeroff)
Практическо приложение на окултизма (А. Н.)
Две овчарчета и река (басня – Дядо Благо)
Постоянството (Г. Събев)
Единство
„Разликата между доброто и злото седи в следното: доброто като расте, клетките се размножават, съединяват се в едно цяло и образуват организма. Когато пък тия клетки, след като се размножат, започнат отново да се разединяват, става индивидуализиране между тях и с това се ражда злото“.
Учителя
„Наистина ли човечеството не може да разбере, че знанието иде от един и същ Източник ? “
Агни Йога
Великият, основният, първичният закон на Бога—това е Единството. Бог е един и обгръща всичко. Всички ние живеем в Него и черпим от Неговата сила, от Неговата любов, от Неговата мъдрост. Всички ние, с каквито бои и да се оцветяваме, под каквито знамена и да се нареждаме, в каквито и дружества, организации и корпорации, да влизаме, към каквито движения, общества и братства да принадлежим, все пак, в края на краищата, ние всички сме деца на Бога, ние сме братя и сестри по между си, ние сме части на единното и безграничното Цяло.
Дори и тогава, когато ние се отправяме против този велик закон на Бога, дори и тогава, когато ний се осмеляваме да противодействаме на силите на доброто, дори и тогава когато ние заемаме място и играем ролята си в отрицателния полюс на всеединството на живота, — дори и тогава ние. без да щем, без да съзнаваме, помагаме за достигане крайната обща цел на Великото Единство, целта на всеобщата космична Еволюция.
Дори и дяволът, без да ще и без да знае, работи за Бога и за Божието Дело. Защото злото е само условие, само фон, върху който се проявява доброто; и защото безграничната Божия Мъдрост е предвидела всичко и използва всичко за добро.
И ако живота е тъй разумно нареден, че дори и противниците на Бога несъзнателно работят за Неговото Дело, и всичко, в края на краищата, бива използвано за добро, то колко повече обединени, свързани и единни трябва да бъдат тези, които явно, съзнателно и доброволно са поели Пътя на Доброто, колко по-голяма хармония трябва да съществува между тези, които съзнателно са се определили като сътрудници на Бога в Неговия Велик План на космичната еволюция!
Наистина, това, което горе е Едно на земята по необходимост става множество. Такъв е закона. Но бива ли различните представители на това множество на земята, особено тия, които съзнават своето единство, да се борят и противопоставят едни на други, да си пречат вместо да си помагат, да се отричат, вместо да се признават, да се подценяват, вместо да се взаимно уважават?
Не! Никога! По-голямо ограничение и слепота от тези, не може да има. Не е достойно за представителите на Светлината, за поддръжниците на Доброто, да се противопоставят, да се изключват и да се подценяват едни други! Не е право и не е разумно всеки да мисли, че „аз съм“ или „ние сме“ всичко, а останалите не представляват нищо или почти нищо.
Има само едно единствено Велико Всемирно Бяло Братство. То е едно и също и в България, и в Хималаите, и в Калифорния и навсякъде, където работят неговите представители. То не се дели и не може да се дели по никакъв начин и в никакъв случай. И ако ние, хората от различните страни и различните школи, го дЬлим, то това си остава за наша сметка, защото е плод на нашето ограничено съзнание!
Ние не можем да разделим Единното! Смешни и жалки са усилията и твърденията ни, насочени към това! Защото когато се стремим да разделим Цялото, ние отделяме само себе си от него. То ще си остане винаги цяло, винаги единно и всеобгръщаше.
Има само едно Велико Всемирно Бяло Братство по цялата земя и в цялата вселена. Но има много Учители и Школи, както в миналото, така и днес, което се обуславя от разликата в степента на съзнание и от общия характер и насока на различните хора и народи. Всички те, обаче, работят за Доброто, всички те са единни и се разбират от-лично, защото усилията им са насочени към една и съща цел — издигането на човечеството и на живота изобщо.
Ето защо, на нас, обикновените хора, ученици или кандидати за ученици в различните школи на това единно Братство, ни се налага да бъдем крайно скромни и въздържани в съжденията си за различните школи и различните Учители, защото нямаме нито право, нито пък възможност да преценим правилно значението на всяка и всеки от тях.
Разумно е да си останем там, където сме поставени от Живата Природа — в тази школа, в която сме и която най-добре отговаря на нашите нужди и нашето развитие. Това е и нашия дълг, който ние трябва да изпълним до край. Не трябва да се увличаме в това, което не е за нас, защото една промяна в школите ще ни донесе само вреда.
Но, от друга страна, едно широко, обективно и съзнателно отношение и жив интерес към работата на другите Школи, не само че не са осъдителни, но са дори и похвални. Защото, според нас, те свидетелстват само за по-голямата широта на съзнанието. И — не само че не е разумно, но е дори и престъпно да отричаме безогледно другите школи, да се опълчваме срещу другите части от единната Армия на светлината.
Великото всеединство на живота трябва да бъде нашия пръв и последен основен Закон. Затова всеки интерес и изучаване работата на другите школи не само че не е измяна към своята, но дори един дълг за мнозина, защото ще им принесе само полза като разшири тяхното съзнание и циментира общото единство.
Единство, хармония и взаимно сътрудничество! Взаимно уважение и зачитане, взаимно опознаване — това е правия път в отношенията ни с другите школи на единното Всемирно Братство.
С. Калименов
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Там облаци черни над тъжна Голгота
надиплят се бавно, кат’ призраци в нощ.
За зрелища жаден стълпен е народа
с Пилатови войни по лобната площ.
На кръст е пригвозден невинен страдалец,
ожиданий с трепет юдейски мъдрец.
На Пасха житейска Той жертвен е агнец;
краси Му главата от търни венец.
От чело се нижат на капки рубини;
струи се от рани божествена кръв
и багри земята. Тресат се руини,
где алчност и злоба налитат за стръв
В молитва унесен, очите Му ронят
прощални си сълзи —елмази безчет.
Те стичат се долу по златни корони
в наклонната плоскост на грешния свет.
Откъсват се горестни тихи ектен’я
от устните сухи с нечувана бол;
и леко отлитат към горни селен'я,
към Татков Му светъл, невидим престол.
Предсмъртна си просба отправи към Него
през болките тайни, всред стихващий вик
на масата жалка, шумяща край Него: —
прости й, о Татко, в свещенний тоз миг.
От свойте отхвърлен, за тях
Той се моли. Той — Божий Любимец, останал самин
всред бури световни, под мрачни куполи —
Награда това е от земния син.
А още по черна тъмата се спуска.
Зигзаги пад Него засвяткаха с гръм
И трясък нечуван Духа на Исуса
отнесе нагоре през лобния хълм.
Там близките Нему до римската стража
унило поглеждат Учителя благ,
изпил на закона горчивата чаша.
Напразно те чакат словата Му пак.
В зеници лазурни там Истина вечна
заключили верно клепачи — покров.
Той знае — ще дойдат в епоха далечна
на раса сърдечна децата — любов.
Да, иде тя вече след двадесет века
с Учителя славен на целий всемир.
Таз Истина пак ще засвети в човека
Любов ще залее света най-подир.
Auroro
Сливен
Словото на Учителя
Във великата любов е спасението на човека
Съвременните писатели изобразяват живота в три форми - като трагедия, като драма и като комедия. Сега човешкият живот винаги завършва с трагедия. Но животът сам по себе си е драма. Третата форма е комедията, която аз определям като сянка на трагедията. В комедията например, човек се представя, че страда, че умира и пр., докато всъщност не е така. Това са трите форми, в които животът се проявява. Те не могат да се избегнат.
Има две течения писатели, които изобразяват трагедията. Едните ни представят, че със смъртта на героя на трагедията всичко се свършва, а другите искат да ни убедят, че зад всяка трагедия има един задгробен край на нещата. И двете твърдения може да са вероятни, а може и да са невероятни. Онзи, който има зрение, може да провери има ли светлина в света или не. Но онзи, който няма зрение, трябва да има други доказателства за съществуването на светлината. Също така и за съществуването на другия свят има едно специфично чувство и у когото е развито, за него другият свят е така реален, както за човек със зрение светлината е реална. А който няма развито това чувство, той трябва да търси други доказателства. За мене онзи свят е така реален, както светлината за всеки от вас. Така както на вас няма нужда да ви се доказва, че съществува слънце, така също и аз не се нуждая от доказателство за онзи свят. Даже и най-малките същества, които нямат понятие за слънцето, съзнават неговото съществуване, понеже от него се подкрепя техният живот. Каквото и да мислим ние за другия свят, за Бога, за природата, все пак съзнаваме, че има нещо, което крепи живота ни. Не знаем какво е, можем да му дадем различни имена и форми, можем да го доказваме и отричаме, но все пак съзнаваме, че има една основа, върху която е изграден нашият живот.
Нашите понятия за реалността, нашето отричане и доказване нито придават, нито отнемат нещо от реалността. Нашите доказвания и отричания имат отношение само към нас. Какво печели или губи Бог от това дали Го признаваме или Го отричаме? От това ние печелим или губим.
Ако разгледаме въпроса научно обективно, мъчно може да се обясни какво е психическото състояние на един човек, който вярва в Бога и какво е психическото състояние на човека, който не вярва в Бога.
Никой не може да даде един конкретен образ какво нещо е да вярваш в Бога, или какво нещо е да не вярваш в Бога. Сега младежите вярват в любовта, а старите не вярват в любовта. От мое гледище и двете страни са прави. Любовта е като храна за човека. Старите като казват, че са против любовта, аз подразбирам, че те са се нахранили, опитали са любовта, а младите сега я опитват, те тепърва има да ядат.
Някой път хората се опитват да подкупят някого, за да ги обича. По-глупаво нещо от това няма.
Бъдеше уверени, че онзи, който ви обича, ако речете да го подкупите, ще изгуби любовта, която има към вас. Ако един човек ви обича, той ви обича за нещо ценно във вас, той ви обича безкористно и ако речете да му се отплатите, той ще изгуби любовта си към вас. Това не значи да не оценяваме любовта на другите, но ако им правим услуга, то да бъде не за това, че те ни обичат, но защото така трябва да бъде. Човек, който има любовта, няма нужда от никаква услуга. Мислите ли, че онзи човек, който обича, е сиромах? За да обичате един човек, той трябва да съдържа нещо ценно в себе си. Може наглед да е прост, неук, беден, но има нещо, за което вие го обичате. Човекът, когото обичате в даден случай, е една ценност вътре във вашия ум. Но това е една ценност, която нито можеш да купиш, нито да продадеш. Тя е свободна както свободата; идва и си заминава свободно, като ни остава само своето благословение. Тя на гости не остава и никъде услуга не прави. Тя прави услуга от само себе си, без да я задължаваш, но речеш ли да я задължаваш, тя услуга по задължение не прави. Щом искаш от любовта, тя си заминава. Щом почнете да мислите, дали някой ви обича или не, вие вече изгубвате половината от любовта. А като почнете много да философствате в любовта, цялата ще я изгубите. Вие от ваше гледище се интересувате дали ви обичат или не. За да ви избавя от това изкушение да се съмнявате дали ви обичат или не, ще ви дам белезите, по които да познаете дали ви обичат или не. Първият признак, че момата са я обикнали е, че става хубава. Щом е грозничка, да знае, че никой не я обича. Щом почнете да ставате красива, обикнал ви е някой. Може да го знаете кой е, може да не го знаете, все едно. Вторият признак, че момата е обикната, е че тя става подвижна, пъргава, самостоятелна. Тя вече има свое мнение за нещата и не иска да се подчинява на когото и да е, става особен човек. Третият признак, че ви обичат е, че ако човек е кисел, груб, невъзпитан, като го обикнат става много мек и внимателен, става като най-хубав ароматичен плод. Следователно, ако не сте красив, ако не сте подвижен и не мислите, ако не сте мек и внимателен, значи не ви. обичат. Щом имате тези три неща, значи има някой, който ви обича. Кой е той, то е друг въпрос. Това са външните признаци на любовта. Всички хора с любов са красиви. Когато човек обича и когато го обичат, винаги става красив. Само че когато обичате, ще станете красив по един начин, а когато ви обичат, ще станете красив по друг начин. Когато обичате, ще бъдете мъж, а когато ви обичат, ще бъдете жена. Когато обичате, ще развивате своя ум, а когато ви обичат, ще развивате своето сърце.
Така се говори реално и философски върху любовта. Тъй както днес писателите описват любовта, това не отговаря на реалността. Например описват, че героят или героинята припаднали от любов. Може да припадне човек по много причини, но да припадне от любов, това не може. Припадането е едно болезнено състояние. Човекът на любовта никога не припада. Онзи, който люби, той и в смъртта не вярва. Той вярва в общия живот, че животът е целокупен, че всичко в Битието живее. Той знае, че формите може да се изменят, но животът е безсмъртен. Онзи, който обича има едно вътрешно чувство, което му подсказва, че животът е безсмъртен.
Онзи, който има любов, чувства живота на всички същества като свой
и е свързан със същества не само от нашия триизмерен свят, но чувства връзката си и със същества от по-висшите светове. Ще кажете: докажи ни, че съществуват тези светове. Човек, който обича, няма нужда от доказателство. Но с развитието на човешкото съзнание, с оформянето и развитието на нови чувства и способности в човека, с напредъка на психиката, тези светове постепенно ще се разкрият за хората. Науката и днес има много данни и факти, които ни заставят по обективен път да приемем съществуването на другите светове. Сега например, учените са изнамерили един електроскоп, с който може да се види една милионна част от милиметъра, докато досега с обикновените микроскопи можеше да се види едва една две хилядна от милиметъра. С електроскопа се разкрива един непознат досега свят. За в бъдеще ще се направят още по-големи открития и хората незабелязано ще открият един по-фин свят от нашия. Те незабелязано ще навлязат в другия свят, защото няма механическа преграда, която да отделя двата свята. Тази граница е в нашето съзнание, в нашите сетива. Още преди войната през 1914 година един английски учен беше открил една течност, през която като се гледа, може да се види двойника на човека, не астралния му двойник, а етерния му двойник, който излиза около един пръст извън физическото тяло. Той си правеше известни диагнози чрез този двойник. Беше открил, че състоянието на двойника е в зависимост от състоянието на човека. Когато човек е здрав, цветът и състоянието на двойника са едни, а когато човек е болен - цветът и състоянието му са други. По този цвят и състояние той прави заключенията за здравословното състояние на човека. Тъй че, в нашия век не е въпрос за отричане на нещата или за приемане на вяра, защото всичко може да се обоснове строго научно. Ако погледна въпроса от друга страна, това което в даден случай не съществува за теб, за други съществува. Това е въпрос на съзнанието. Нима човек съществува за мравката? Нима човек съществува за дребните организми? Макар че за тях човекът не съществува, все пак той си съществува и не само това, но и ограничава тяхното съществуване. Също и ние, дали отричаме или не един свят по-висш от нашия, но съзнанието на тези същества ни ограничава. Тяхното ограничение се изразява в две направления - външно, чрез обективните природни закони, явления и процеси и вътрешно, чрез регулиране на нашите психически състояния посредством своята мисъл. На кого не е известен психическият факт на вътрешната борба, когато трябва да предприеме нещо? Откъде произтича тази борба? Самата борба показва, че човек не е господар на положението и за да извърши една или друга постъпка, той е подтикнат от чужда воля. Някой казва: аз съм независим, мога да направя всичко сам. Това е спорен въпрос.
Човек сам в света нищо не може да направи.
Човек не е фактор и в любовта. Аз отричам, че любовта произтича от човешката воля. Тя е акт на божественото в човека. Когато някой се запали от любовта, това е Бог, Който действа в живота. И в света, и в живота, навсякъде любовта се дължи на Божественото. Бог е, Който твори и дава импулс за работа на всички същества. Някой казва: аз няма да го обичам. Най-първо любовта не зависи от вас. Тя не произтича от вас. Това е една привилегия, че се проявява чрез вас. Ако обичате, радвайте се, че божественото се е проявило чрез вас. Вие сте едно стъкло, през което минава светлината. Благодарете, че сте станали проводник на Божественото. Като мине светлината през вас, ще се ползвате и вие и вашите ближни.
Из беседата от Учителя, държана на 7 април 1935 г.
(следва)
Трите Източника
В безогледния мрак, що всецяло покриваше вселената, мълния прониза девственицата земя. Из откритата язва бликна кристалната струя на три жизнени източника, в които се криеше мистическата сила на движението, на лъчезарната светлина и на себеотрицанието, що високо и величествено издигаше човекът към безграничната висота на духът, пред който се разбиваха веригите на плътта и на най жалкото нищожество което се крие в нея.
* * *
Величието, могъществото и блясъкът на миналото време се бяха превърнали в жалка руина, в която изчезна и споменът, че нявга са живели хора: воини и властелини.
Към тая руина се сипеха и последните останки, за да довършат своето дело на разруха, а тя растеше като чудовище всяващо ужас и страх.
Низко в нейното подножие се трупаше тълпата, загубила най-ценното на своето Аз и във вакханство живееше дните. Целта, смисъла на тяхното съществуване беше подчинение на животинският инстинкт — инстинкт, който не носеше нищо възвишено в себе си. Всред тази тълпа се разгаряха искрите на страстта, които възпламеняваха низкото човешко естество и подтикваха към всичките блудства ...
Изведнъж от нея се отдели жена, която направи тайнствен знак с ръка и се запъти към поднебесните върхове на планината, от която като сребърна нишка се спущаше струята на жизнения източник.
Тази жена вървеше без да се обърне, без да бъде придружена и без да чувства умората на дългия прашен път, който се простираше пред нея. Неизчерпаеми бяха нейните сили, тя вървеше, вървеше без да спира и възкачваше планинската стръмнина.
А когато достигна най-високият връх, падна на колене, отправи поглед към зенита н тайнствено прошепна:
Вяра!
Тогава нейният поглед, препълнен с душевна чистота, се спре върху тълпата, която се движеше и глухо шумеше в подножието на старата руина н тя остана коленичила наведена над източника на тая височина.
* * *
Над безбрежната пясъчна пустиня слънцето хвърляше своите палещи лъчи и въздуха трепереше, готов всеки миг да пламне. Из нея вървеше самотна жена; писъкът гореше босите й крака, които тя едва влачеше. Мъчително страдание, жажда и отчаяние се четяха по нейното девствено лице, озарено от Божествена светлина …
Безспирно тя простираше ръце, като че ли пред некакъв мираж, изнемощяла падаше, възправяше се и все следваше пътят, по който той се отдалечаваше ... Така крачейки задъхана, потънала в горчива размисъл, тя търсеше смисъла на своя живот, но уви! ...
Последен път напрягайки последните свои усилия, тя изправи глава и с прострени напред ръце забяга сякаш подгонена от някое видение, или пък стремяща се да достигне нещо.
Най-после, задъхана и обезпаметена, тя падна в подножието на планината, от което се спущаше кристална струя. Умората затвори очите й и простряна тя остана така няколко мига ...
Когато ги отвори, поиска да утоли жаждата, да накваси безкръвните си изсъхнали устни, но непразно тя лижеше засъхналата веч следа, по която току що се бе спуснала струята от скалистия склон. Тогава светла мисъл, преминала, като лъч през нея, й вдъхна живителна сила, тя запълзя нагоре към високия връх да търси изворът на струята. Пред нея се простираше напътствената следа, което неотлъчно я водеше към Източника. Последно усилие и тя изкопи върха достигна източника, погледна на вси страни и нейните устни посрично изрекоха тайнствената дума —
Надежда!
Там тя срещна първата жена. която се бе изкачила, срещна своята сестра Вяра.
* * *
Всред людското племе владееше нищета и нейна другарка — омразата беше.
Ехидство и злоба напълняха сърцето на всеки човек, приближаващ края на своя гибелен опит.
Над тая морална разруха висеше и бичът на кървавият призрак — сеятел на безбройни гробове и причинители на потоци невинни сълзи.
Човекът, това жалко създание, не намираше в себе си сили, нито да се бори, нито да отбегне страшното зло, безволен, той сам се правеше причинител на своето страдание, на своето тегло ...
Над тая хекатомба се носеха непрекъснати вопли, но в ничие сърце не намираха даже ехото на състраданието и те заглъхваха далеч в сивото пространство. Из нея, из тоя хаос, като сянка се отдели една девственица, насочи се и закрачи към източникът, който само ней беше познат, и в който се криеше великата чудотворна сила на пронизаното, но живо и животворящо сърце. Тя дойде до тоя източник и промълви своето име
Любов!
Тогава за своя изненада съзря там двете стоящи жени и видя, че сияние се излъчва от тях.
Величествено и мило тя се приближи, приближи ги и позна своите исторични сестри. Разгръщайки обятия, те трите се прегърнаха в екстаз и замълвяха:
— Вяра!
— Надежда!
— Любов!
И техните сълзи на радост се сляха с тия не пронизаното сърце и обилно потекоха към руината, пустинята и хекатомбата.
— В моите сълзи нека всеки се умие и ще се възвиси и укрепи неговият дух, говореше Вярата.
— От моите сълзи нека всеки се напие, и в него ще покълне новият живот, рече Надеждата.
— В моите сълзи нека всеки се огледа и Състрадание ще изпълни сърцата и животът ще нейде своята красота, мълвеше Любовта.
И така трите девственици сестри откриха своите сърца и дадоха на света новото учение, що учеше на Вяра, Надежда и Любов.
France,
N. Babeskeroff
Практическо приложение на окултизма
Истинският спиритуалист не е тази, който има само известни духовни познания. Идеалът на окултизма не се изчерпва с това, всички хора да знаят спиритуализма, всички хора да имат спиритуалистически убеждения. Някои не искат да знаят, че духовният мироглед не е само да знаем, че има Бог, но да знаем и Божествените сили и закони и да одухотворим живота съгласно тия закони. Идеалът на окултизма е проникването на духовното във всички пори на живота, целия живот да се обнови чрез тези истини. А това окултизма може да направи. Има две противоположни течения в живота: В Индия още от най-старо време е имало духовни течения, окултни школи, но техния спиритуализъм не е нашият идеал. Древният индус е потъвал в съзерцание на вечните истини и е презирал физическия свят, той е считал за недостойно да се занимава човек с материални работи. А западно-европейската култура е съвсем друга. Тя има за център Европа и Америка, но от там се е разпространила по целия свят. Тя се интересува предимно от материалното. Духовното за нея е второстепенно и даже то няма свое битие, даже и духовен мир не съществува. А истинския окултист е най-трезвият човек на света. Той не е празен мечтател. Той е мечтател в особен смисъл. Той е мечтател, защото работи за новата култура, за нов морал, за нови идеали; той не е мечтател в лош смисъл на думата. Новата култура ще представлява хармонично съчетание между тия два възгледа. Спиритуализма на човека на новата култура няма да прилича на древния спиритуализъм. Материалистичната култура няма да изчезне, защото и тя е имала своя мисия. Всички добри плодове от нея ще се придадат в наследство на бъдещата култура.
Когато се изучи историята на човечеството внимателно, ще се види, че тя не е случайно люшкане насам-нататък. Тя е вървеж по един възходящ път и крайната цел ще бъде проява на висшето в човека. Днес във всички области в живота трябва да проникнат окултните истини и да се оплодотворят. Трябва да се помогне на хода на човешката еволюция. Днес се намираме в голяма .криза. Всички области на живота трябва да се преустроят. И трябва да бързаме, да не се захласваме в празни мечти и да гоним миражи, понеже събитията се развиват много бързо.
Окултизма не е гола теория, а практика. Той трябва да проникне във всички области на живота — в изкуство, музика, строеж, медицина и др.
Най-важното е да се разбере, че окултизма не пренебрегва резултатите на днешните науки; той ги взема предвид и гради по нататък. Окултистите са хора практици; истинския окултист е винаги практик в този смисъл на думата, че се стреми да измени физическото чрез духовното познание. И ние искаме духовна култура, но не като индийската или средновековната. Индийската бяга от живота, а средновековната е напоена с фанатизъм и суеверие, тя не е съградена върху окултни познания.
Окултизма разрешава правилно не само въпросите за храненето, спането, обличането и пр., но и по-важни въпроси: социалния, международни и всички др., които днес са сложени на разрешение и вълнуват човечеството. Ние не намираме нищо добро в днешния строй на фалш, експлоатация, робство, егоизъм, лицемерие, насилие. Той трябва да рухне под напора на новото. Ние не можем да се примирим с нищо днес съществуващо. Обновление коренно трябва на всякъде! Религиозното животоразбиране е несъвместимо с каквато и да е форма на насилието. Когато детето нарасне дрехите му стават малки. Нови дрехи трябва да му се направят. Даже като види своите малки дрешки става му смешно — не му се вярва, че се е побирало в такива ограничени форми. Също така всички днешни форми на живота, както светски, така и „религиозни“, са надраснати. Затова обновление е нужно. И вие деца на светлината защо се обленяте? Отворете си очите и вижте, слънцето е отдавна изгряло! Скочете, излезте от старите ограничени форми, защото живота ви чака да работите, да творите. Новата култура хлопа на врата! В нейната основа лежи Божественото, живото разбиране и окултното познание на действителността.
Истинското познание на действителността, познаване законите и силите, които лежат в основата й, преви окултизма способен да бъде плодотворно прилаган в живота. Само добро желание не е достатъчно. Конкретно духовно познание е необходимо, за да сме съзнателни работници на Божествения план на еволюцията, в противен случай трябва да сме послушни и да сме готови да се учим, за да не пречим с нашите несъвършени дела.
А. Н.
Две овчарчета и река
Едно лято две овчарчета пладнували овцете си край ръката, на която водата била много намаляла. Един ден овчарчетата, от нямане работа, решили да изградят бент. Така смятали те да спрат водата, за да се образува голям вир, като езеро. И заловили се на работа, която им поспорила, защото камъните били до краката им, а кал имали отдясно и отляво.
— Не забентовайте ме, — рекла им кротко реката, — защото бързам! Малко е моята вода, но много стада пои и много градини полива. Не ми е за стоене в езеро, когато ме чакат толкова души!
Но овчарчетата не слушали. Бързо издигнали висок зид. Теченето на реката се спряло, започнал да се пълни определения вир. До другия ден вече много вода се набрала. Засиняла се, залюляла се, дъно й се не виждало. Дори страшно станало за гледане. А овчарчетата запладнили пак овцете си и дограждали бента. След това седнали на високия бряг да се чудят на делото си.
В това време, за тяхна изненада, бентът се наклонил, извърнал се и паднал на гърба си. Водата с безподобна сила и устрем, като победител, се ливнала над него. Само за няколко минути от бента не останало ни помен. Освен това, водата отвлякла торбите и хабите на овчарчетата.
След опомнянето, едното овчарче разтреперано рекло:
— Добре, че отнесе само торбите и хабите ни, а можеше да отнесе и главите ни!
* * *
Не подпушвай
в себе си доброто
че след него
иде брат му — злото.
Дядо Благо
Постоянството
С течение на времето, човек ще придобие всичките качества на съвършените, на напредналите същества, но до сега, до като още не е съвършен, той трябва да ги придобива по единично, с йената много - годишни усилия и с цената на скъпи жертви.
Едно от тия съществени качества, които трябва да красят характера на човека, е постоянството.
Едва ли не 75 на сто и повече дори от придобивките, успехите и завоеванията на цялото човечество се дължат на това качество: са купени с цената на този бисер. И обратно — неуспехите преди всичко пускат корените си в оная почва, където липсва това качество.
Ако паяка непрестанно прави или поправя скъсваната от вятъра мрежа и не се отчайва, ако малката мравка с непрестанния си труд може да събере цели купища храна и не се отчайва; ако малката пчелица с неподражаемо усърдие събира по крачката си ония безкрайно малки количества цветен прашец и не се отчайва, нека тези трите ни служат за пример и за поощрение.
Ако паяка, мравката и пчелата, тия дребни животинки, проявяват толкова постоянство, колко повече трябва човек да прояви? Не е ли човек повече от тях. Нали той ги превъзхожда не само по ръст, но още и със своя разум и съзнателна воля.
Чрез постоянството си човек е победил много препятствия в живота. Той е завладял въздуха чрез създаване на летателни машини; съкратил е до минимум разстоянията чрез влакове, параходи и аероплани. Прави опити да победи ледовете и най-високите снежни върхове.
Чрез постоянството си в наблюдаване, отбелязване и изучване природните явления човек откри много и важни неща, като се добра до известни сили, като напр. силите на течащата вода, силата на парата и електричеството, които впрегна на работа.
С постоянството човек печели победа след победа и може да върви напред.
Постоянството е сила, която прави човек по-твърд от диаманта и по-силен дори и от природните стихии.
Човек с мисълта си побеждава и укротява дивите зверове, а с постоянството си използва силите на природата за свое повдигане.
Постоянството е най-големият бисер, който краси венеца на победите, затова нека работим за неговото придобиване.
Това постоянство, с което мнозина са работили и работят за свои лични цели, нека сега новият човек да го пренесе в друга една област: при работата за интересите на цялото човечество и на цялото битие.
Г. Събев
