БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 119 - год. VII.
Севлиево, 30 март, 1935 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Любовта
Начало. Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо
Що е човек и каква е неговата задача (Влад Пашов)
Словото на Учителя. Каквото човек посее, това и ще пожъне (продължение от брой 118)
Тайните на живота и смъртта. Подготовка за прераждане (Макс Хайндел)
Към обнова и работа (М. Константинов)
Каци и бъчви (басня – Дядо Благо)
Животът е музика (Димо Желязков)
Книжнина
Духовното движение в Бразилия
ЛЮБОВТА
Щастливи са тези, чиито сърца са докоснати от диханието на Бога-Любов!
Щастливи са тези, които са отворили душите си за неземния аромат, който се изпраща от всераздаващото Божие Сърце!
Щастливи са тези, които са приели в себе си своите ближни, всичко живо, всичко съществуващо.
Щастливи са тези, които обичат.
Да обичаш и да те обичат — в това се състои смисъла на живота.
Да даваш и да вземеш непрестанно най-хубавото, което имаш, и най-хубавото, което можеш да получиш, свързвайки се неразривно с Всемирния Ритъм на живота, какво по-хубаво от това?
Да чувстваш, да знаеш, че за тебе мисли поне едно същество, колко е радостно това I
Но да знаеш, да бъдеш сигурен, че за тебе мисли, че постоянно те държи в съзнанието си, най-възвишеното Същество, което обгръща всичко, — какво по-велико от това?
А това е самата истина, то е самата реалност на живота, защото само Бог е, който обича, не това е любовта, която е разляна навсякъде; а ние сме само нейни проводници, които се ползват от нея.
Понякога любовта ни носи страдания!
И може би най-страшните страдания за човека са именно тези, които идват от неразбирането, отклоняването и противопоставянето на Любовта.
Това е защото ний искаме да подчиним Божественото на човешкото; това е защото ние искаме да включим в своите човешки мерки, да направляваме според своите тесни схващания това, което се движи по силата на вечни, неизменни, всемирни закони.
Това е, най-после, защото ний искаме да използваме любовта лично за себе си, само за себе си, да лишим другите от това върховно благо.
Не се опитвайте да спирате потока на Любовта, където и когато да се срещнете с него — във вас или вън от вас.
Не отклонявайте любовта от нейния първичен, естествен, божествен ход.
Не ограничавайте Любовта в тесните рамки на своите предразсъдъци и на своите низки интереси.
Вашият върховен интерес е да дадете свобода на Любовта — да се прояви естествено, по законите, които тя сама в себе си носи.
Пред интереса на най-висшето във вас, пред интереса на вашия Божествен Дух, отхвърлете вашите дребнави материални сметки, престанете да продавате любовта за пари, за сигурност, за обществено положение.
Оставете Любовта свободна!
Не цапайте най-чистото, най-святото, най-възвишеното с калта на егоистичните материални интереси! ...
Не се продавайте — ни за пари, ни за нищо друго! ...
*
Да се вслушаме в свещения трепет на живота, да се приобщим към върховната реалност на живота — Любовта.
Да се свържем с Нея, за да станем едно с Бога, защото:
Бог е Любов!
Има любов за всички, има живот за всички, тъй както има светлина и въздух за всички.
Бог непрестанно дава, дава, дава на всички — Той е безграничен, неизчерпаем Извор.
Идете при Него и Той ще ви даде — толкова, колкото можете да носите.
Бъдете разумни и не злоупотребявайте с Божествените блага на живота.
Обичайте — и ще бъдете обичани !
Обичайте — и ще бъдете щастливи !
НАЧАЛО
Из „Сказания за двадесети век“ от Дядо Благо
Бог наш е океан безбрежен,
Неизмерим връх белоснежен,
От всички богове най-прежен.
Бог наш е слънце на слънцата,
Величието в небесата,
Красивото във светлината.
Бог наш е Бог Любов предвечна,
Любов велика, безконечна,
Свещена и неизречена.
Той управлява всички сили,
Които вечно са творили,
И сътвореното красили.
Не стига се Бог в съвършенство,
Непостижим е Той в блаженство,
Неподражаем в президентство,
От Бога по реално няма,
Вселената, макар голяма,
Открай докрай я Той заема.
Навред прониква горите,
Цветята, билките, тревите,
И облаците, и звездите.
Той е у всичките животни
Живота — във форми разнородни,
Единство — в членове свободни.
И ето, Той и в нас живее!
Честит е който съумее
Със Него в себе да се слее.
Весден ще слуша словото му,
Ще изпълнява волята му,
И ще пребъдва в лоното му.
Бог наш е жив Бог повсеместен,
Всемъдър, благ и милосърден,
И пак невидим, неизвестен!
Далеч от Бога в — тъмнината,
Пред Него близо — в светлината,
А ти върви си след душата.
Извън съзнанието Боже
Народ, човек и дом не може!
Така си Вседържител, Боже.
Където Божий Дух почива,
И щастието там отива,
Доброто в онзи дом прелива.
ЩО Е ЧОВЕК
и каква е неговата задача
Човек се отличава с едно качество — той мисли. Това е което отличава човека. Без мисъл няма човешки живот. Мисълта е, която характеризира човека като човек“.
Учителя
Проблемът за човека е върховния и основен проблем, които трябва да проучим преди всичко, за да имаме едно обективно и научно познание за света и живота. Без основно и конкретно познание на естеството, произхода и развитието на човека, не можем да имаме обективно и конкретно познание, не можем да имаме научно познание.
В тази си статия аз няма да разглеждам основния проблем за човека. Няма да се занимавам с въпроса за същината на човека като космично същество, защото въпроса е много сложен и е същевременно проблем, който е свързан с великата тайна за същината на Битието. Ще нахвърля само няколко мисли, за да се види какво представлява човек в своето проявление, и каква е неговата пряка задача сега на земята.
Общоприето е да се казва, че човек е дете на природата. Но природата има и други творения, и други деца. Като почнем от минералите и минем през растителното царство, за да дойдем до голямото разнообразие и изобилие на видове в животинското царство — като почнем от едноклетъчните организми и стигнем до човека, това са хиляди видове, които са все деца на природата и в които в една последователна непреривност се манифестира творческата мощ и великата разумност на живота.
Във всички тези хиляди форми пулсира като един общ елемент живота, проявен в различни степени и форми. Живота е общ за всички същества — от най-нисшите до най-висшите всички живеят. Но даже и най-повърхностното наблюдение ще ни открие, че в различните форми живота е проявен в различни степени. Живота на най-нисшите животни е още съвсем недиференциран, проявяващ се общо, няма разграничени и оформени още почти никакви системи и органи. Живота тук е тъй да се каже прост, еднороден. Но постепенно формите се усъвършенстват и се дава възможност да изпъкнат нови сили и нови принципи в проявяващия се живот, защото животът е комплекс от принципи, сили и енергии, които се проявяват и разкриват постепенно и последователно с организиране на формите, които пък представят от себе си обективен израз на проявяващия се живот.
И всека една следваща по-висша форма се отличава именно с влизането в действие на един нов принцип и заедно с него с извикване. към дейност на ред нови сили, непознати до тогаз. Това може да се види много метафизично на онези, които не са свикнали да наблюдават, и които не обичат да мислят, но това е без значение.
Ще оставим настрана минералите, в които живота е, в едва пробуждащо се състояние — най-елементарни форми на живот имаме в минералите—в течните кристали, които са един вид преходно състояние между минералите и растенията. Но живота вече ясно се манифестира в растенията, които се отличават по това. че се хранят, растат и се размножават. Това са проявите на живота в растителното царство. Но у растенията липсва психическия елемент на живота. Животът не е толкова диференциран, за да можем да разграничим органически и психически живот. Но в следващата фаза в развитието, най-нисшите животни — едноклетъчните, забелязваме един нов елемент в живота. Докато растенията са приковани за земята, или имат едно много бавно движение и нямат никакъв психичен живот — то в следующата фаза, именно в животните, имаме вече и движение, те не са приковани за средата си. И заедно с движението се явяват и първите признаци на психическия живот — живота става все по-диференциран и вече можем да различаваме ясно разграничени органически и психически живот, макар че последния е още много слаб, недиференциран сам по себе си; но пък органическия живот е вече доста сложен и се проявява в ред системи и органи — много по-сложен е от колкото при растенията; а психическия живот в тази фаза е още еднороден, тъй да кажем, недиференциран, общопроявяващ се, и може да се определи с понятието чувство. В тази фаза от развитието се проявяват вече чувствата, сърцето, като елемент на живота. Най-простите чувства, които се явяват в първичните животински организми, това са чувствата или както го наричат инстинкта да усещат глада, който ги кара да си търсят храната. След това имаме усещането на болка, скръб и радост, приятност и неприятност и пр. И колкото по-висши са животинските форми, толкова по-сложен и разнообразен става и психическия им живот.
В процеса на развитието на цялото животинско царство се развива сърцето, като един психически и органически орган, който в по-висшите животни е вече доста диференциран, не само във физиологическо, но и в психологическо отношение. Тук в по-висшите форми вече се явява един нов елемент на психическия живот — съзнанието, и заедно с него се явяват първите наченки на мисълта. Живота все повече се диференцира (усложнява), изпъкват нови принципи, и заедно с това и организирането на формите напредва.
На сцената на живота се явява вече ново същество, което се коренно различава от всички досегашни форми, явява се човека, който носи в себе си растенията и животните и плюс това има вече и един нов елемент в себе си. Принципа, който произвежда растенето, отличава растенията, принципа който произвежда чувствата, отличава животинското царство, а новият принцип който влиза да действа, произвежда мисълта, и той вече отличава човека като човек. И когато говорим за човека в най-елементарен и обективен смисъл, разбираме съществото, в което се явява мисълта, съществото, в което се ражда мисълта. И затова Учителя казва: „Мисълта е, която характеризира човека, без мисъл нямаме човек.“
Заедно с раждането на мисълта, се ражда и човешката личност, индивидуалност и самосъзнанието. Те се явяват едновременно, защото са рожба, на един принцип. принципа на разумността.
Като оставим сега настрана принципа, който произвежда растенията и вземем само принципа на чувстване и мисъл — те имат в себе си ред сили й качества, които ги отличават.
Първото качество, с което се отличават чувствата, е топлината. Този принцип носи със себе си топлината и неговите енергии са магнетични и топли; а принципа на мисълта носи със себе си светлина и електричество — студени енергии. И съществата, които се ръководят от своите чувства, и нямат ум, са лишени от светлина в живота си. И затова забелязваме, че у тях няма ясно изразена разумност. У тях има една инстинктивна разумност, но тя е разумността на по-висшите същества, които ръководят еволюцията на тези същества.
А когато се яви вече мисълта, тя носи светлина на съществата, е които се проявява, и тогаз техния път е съвсем друг. Мисълта е като фар е тъмнината на живота. И затова онези същества, които мислят, живеят в светлина, и са свободни в своите движения и прояви; те могат лесно да определят посоката на своето движение, могат да се ориентират, могат да използват нещата и да ги изучават, да ги съпоставят. С една дума, те могат да имат познание за нещата, могат да влязат в разумни общения със същества по-горни и по-долни от тях. Те разбират отношенията и смисъла на нещата. И всичко онова, което за животните е инстинктивно и спонтанно, за мислещите същества става съзнателно и обмислено.
Мислещите същества съзнават и преценяват всяка своя мисъл, чувство и постъпка. И затова тук в тази фаза от развитието се раждат вече моралните и възвишени чувства, които са едно качество на мислещите същества. Ще каже някой, че и в животните има много благородни и морални чувства. В по-висшите животни наистина има някои морални качества, но и те както тяхната инстинктивна разумност принадлежат на съществата които ги ръководят.
Мисълта е основата на всяка култура, на всеки прогрес. Без мисъл няма култура, няма прогрес. Това ни показва и факта, че в животните, които се ръководят от своите чувства, няма никаква култура. И даже окултната наука твърди, че животните се намират в застой в своето развитие. И ако проследим историческото развитие на човечеството, ще видим че всяка култура е резултат на човешката мисъл, а всяко падение и разрушение на културите е резултат на човешките чувства, защото когато чувствата вземат надмощие в известни същества, те се отдават на ядене, пиене и удоволствия, и не му мислят за последствията; а когато в една епоха хората мислят, тогаз се създават всички духовни културни ценности. И всички войни, убийства и престъпления се явяват там, където чувствата доминират и направляват живота. И всичките нещастия и падения на човечеството от пантивека до ден днешен се дължат на чувствата. Не че има нещо лошо в чувствата, но те са един неорганизиран свят, свързани са с една крайно неустойчива материя, която винаги се подхлъзва под краката ни.
Влад Пашов
(следва)
Словото на Учителя
Каквото човек посее, това и ще пожъне
(продължение от брой 118)
Всяка една работа в живота става при известно специфично съчетание на звездите. Всяка една звезда е център и израз на една сила. Разбрано в този смисъл, всички звезди ги има и в човека. Различните сили в човека са представители на различните звезди. От правилното съчетание на тези звезди се обуславя и човешкият живот. Онези, които се занимават със земеделие, знаят закона за правилното съчетание. Те знаят, че всяко растение си иска специфична почва, а всяка почва си има свои качества, които са обусловени от съчетанието на енергиите и елементите в нея. Всяка зона на земята си има свои качества. Тропическите страни дават едни плодове, умерените - други, а северните - трети. Ако вземем човека, тези закони съществуват и у него. Тропическият пояс на човека се намира при ушите. В този тропически пояс в човека се намират най-лошите работи, най-неорганизираните сили. Оттам произтичат всички убийства, войни и нещастия в човешкия живот. Да кажем, че даден човек има глава, която е елипсовидна, с дължина 19-21 см и широчина 16 см - този човек ще бъде кротък и миролюбив. Но ако широчината е 19-21 см, а дължината 16-17 см, този човек е склонен към престъпления. Това са данни и факти, а не теории и хипотези. Този човек е едно взривно вещество и ако една жена се ожени за мъж с такава глава, ще има да си пати. Има друг един кръг, който минава под брадата и включва лицето. Като се измери този кръг от челото до брадата, този диаметър на лицето съответства на дължината на мозъка. Някой път широчината на лицето съответства на широчината на главата, но някой път няма съответствие. Някой път главата е по-широка, а лицето е по-тясно. Някой път мозъкът е по-дълъг, някой път лицето е по-дълго. Общото заключение, което може да се извади е: всякога когато лицето е по-дълго отколкото дългия диаметър на мозъка, този човек харчи повече енергия, отколкото има и такива хора са склонни към неврастения. Има хора с обли лица, на които дългия диаметър на лицето е по-малък отколкото дългия диаметър на мозъка и казват, че са неврастеници - те са по-чувствителни отколкото трябва към външните влияния и затова са нещастни. Това са хора, които възприемат повече впечатления, отколкото могат да обработят и тогава се образува една депресия на чувствата - неразположени са духом, все им е криво и мъчно за нещо, без да знаят защо. Сега за всичко това има цяр в света. Щом сте неразположени духом, това показва, че у вас дългия диаметър е сплескан. Тогава ще намериш една глава, която има симетричен размер на този диаметър. Ако вашето лице е дълго, няма да търсите човек с лице по-дълго от вашето, защото съвсем ще за-газите, но ще намерите човек с кръгло лице или лице, което харчи по-малко, да е икономист. Кръглото лице икономисва енергията. По такъв начин ще стане обмяна на енергиите и двамата ще спечелите. Той ще се освободи от голямото напрежение, а вие ще придобиете от неговата енергия и ще харчите по- малко.
При сегашните условия, в които се намира човечеството са необходими учени, които да научат хората как да живеят. Науката трябва да се приложи опитно. Но това от един път няма да стане. Не мислете, че е лесно да се възпита един човек. Един учител, за да възпита своите ученици, най-първо трябва да разбира техния характер, трябва да ги обича. Защото
Любовта е велика сила, с която може да се моделира човек.
И когато казваме, че трябва да обичаме, имаме предвид закона, че като обича човек моделира себе си. Ако не обичате, ще останете един посредствен човек. Прогресът е възможен само при Любовта. Щом Любовта функционира, тогава можете да дойдете до Истината, Свободата, Знанието и Мъдростта. Без тази вътрешна Любов не може да направите една крачка напред, не може да направите промяна в себе си. И всякога, когато човек съжалява, че е любил, ще остане разочарован. С Любовта той ще забележи, че хората не умират, а само напускат Земята за известно време като екскурзианти и пак се връщат. Някои хора напущат Земята само за 45 години. Малките деца престояват в другия свят една година, по-възрастните - 2 години, още по- възрастните - 45 години. Възрастните и стари хора се връщат след 45 години. Някои се връщат след 250 години, а най-напредналите след 1500 години. Учителите в света се връщат след 2000 години. Не е въпрос да вярвате в това, но ви го изнасям като факти, за да изясня някои противоречия във вас. Защото вашите нещастия и противоречия са резултат на вашето невежество. Човек е роб на условията, защото няма знание и не разбира отношението, което съществува между принципите, законите, фактите, процесите и явленията. Принципите са вътре в нас, а условията са вън от нас. И условията се подчиняват на принципите, които са вътре в нас.
Бог е поставил свободата на човека в зависимост от самия него,
а не в зависимост от условията. От нас зависи да бъдем свободни, а не от външните условия. Но за да господстваме над условията, необходимо е да познаваме законите, по които принципите действат и тогава ще разбираме явленията и процесите в живота си и ще имаме сполуката като резултат. Всички процеси и явления в човешкия живот са свързани с мислите, чувствата и постъпките, а външната обвивка на хармоничните мисли, чувства и постъпки е музиката. Вие не можете да мислите, чувствате и постъпвате правилно, ако не пеете, ако не сте музикално разположен. Вътре във вас трябва да има туй чувство, това разположение към музиката, а не да бъдете само външно музикални, то е вече специалност.
Музиката, понеже е хармония по същество, лекува всички болести и неразположения, ако е изпълнена по всички правила. За в бъдеще музиката ще бъде използвана като терапевтично и възпитателно средство. Музиката трябва да се приложи в живота. И на всички ви препоръчвам да се занимавате с музика. Мислете върху нея, понеже в Природата всичко е музика. Ако имате едно изтънчено ухо, такава музика бихте чули в Природата, каквато не сте сънували. В тези места, които някои наричат пустини, има такава музика, която само гениалният музикант може да схване. И във водопада, и в духането на вятъра, в растежа на растенията, в движенията на звездите - навсякъде има музика. Природата от единия край до другия е музика. Ако има нещо немузикално, то се дължи на атавизма, който човечеството е внесъл в природата. Това са второстепенни причини и явления и хората вземат тези неща за природа. Например, в някой човек се заражда склонност към пиянство или да се бие, да се кара и пр. Това не е природа. Това са наследствени качества, придобити отпосле и предадени по наследство. Човек първоначално не е бил такъв. Всички тези отклонения са дошли, когато човек е престанал да пее.
Първите хора, които се появиха на Земята, бяха много музикални.
Първата раса, която в окултната наука наричат полярна раса, е била много музикална и най-хубавите неща по музика са останали от нея. Хората на тази раса са предците на човечеството. Това са светиите и гениите. Те всичко вършеха с музика.
Когато едно явление е ритмично, в него има известна музика. Ако се спрете при един много солиден мост, намерите основния му тон и почнете да пеете и свирите, той ще падне. Ако намерите основния тон на една грешка и почнете да й свирите, вие ще я съборите и ще се появи една добродетел. Така че, първото нещо е да бъдете всички музикални. Който иска да стане гений, светия и талантлив, трябва да почне с музиката.
Изучавайте Божествената музика, която носи живот
и всичко друго ще дойде да ви съдейства, ще имате реални придобивки в живота. С музика в света всичко може да постигнете. Не разбирайте музиката само като изкуство.
Музиката е път за вярата, за надеждата, за Любовта и Мъдростта и път, по който ще работите вътре в този свят. Аз ви пожелавам да бъдете музикални и да обичате музиката, защото каквото посеете, това ще пожънете.
Из беседата, държана от Учителя на 25 ноември 1934 г.
„Който сее и който жъне„
Макс Хайндел (13)
ТАЙНИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТТА
Подготовка за прераждане
. След като видяхме, от казаното до сега, колко голяма е необходимостта от повторни въплощения на земята, ние сега ще разгледаме начина, по който се достига тая цел.
Преди да слезе долу в материята, троичният Дух е, тъй да се каже, гол, чист, дух, съдържайки в себе си само силите на четирите атоми-семена (които са ядрата на троичното тяло и проводници на ума). Неговото, слизане е подобно на надяването на ръката, едно след друго, на няколко чифта ръкавици със все по-голяма и по-голяма гъстота. Силите на ума от последния живот биват събудени от тяхното спящо състояние в атома семе. С това те започват да привличат към себе си материали от най-висшите подделения на областта на конкретната мисъл, по начина на магнита, който притегля железните стърготини.
Ако държим магнит над една купчинка със смесени стърготини от мед, сребро, злато, желязо, олово и други метали, ний ще видим, че той, притегля само железните стърготини и че дори от тях той не ще може да задържи повече, отколкото силата му позволява. Неговата привличаща сила е от известен род и е. ограничена, до известен предел. Същото нещо е вярно и по отношение на атома-семе. Той може да, привлече и задържи, във всяка област, само такъв, материал, към който той има известен афинитет, и дори от него той може да задържи само известно определено количество. Така носителят тяло, изграждан около това ядро, става едно точно копие на съответното тяло от миналия живот, като се изключи злото, лошите тенденции, които са, могли да бъдат пречистени и плюс квинтесенцията от доброто, което е било въплотено в атома-семе като поука от опитността на миналия живот.
Материалите, привлечени от троичния Дух се оформят в една голяма, красива фигура, отворена отдолу и с атома-семе на върха. За да получим една по-ясна представа за това, ний можем да направим сравнение с един водолазен звънец, който слиза в морето, съставено от все по-гъсти и по-гъсти водни пластове. Това съответства на различните подделения на всеки свят. Материята, от която е съставено това подобно на звънец тяло го прави по-тежко, така че то потъва в следващото по-низко подделение, от което взема своята част от материя. Така то става все по-тежко и потъва все по-дълбоко, докато премине през четирите подделения на областта на конкретната мисъл, и тогава носителя, облеклото, на новия ум на човека е готово. Скоро след това се събуждат силите в атома-семе на астралното тяло, който се намира на върха на звънеца, отвътре. Тогава материалите от седмата област на астралния свят започват да се движат и да се привличат от него, докато тялото потъне в шестата област, привличайки още материя там и този процес продължава до тогава, докато се достигне до първата област на астралния свят. Тялото звънец има сега два слоя — носителя на ума отвън и новото астрално тяло отвътре.
Сега вече се събужда към дейност атома семе на етерното тяло, но тук процеса на формирането не е тъй-прост, както е това с ума и с астралното тяло, защото тези тела са сравнително неорганизирани, докато пък етерното тяло и физическото тяло са повече организирани и много сложни. Материала от дадено качество и количество бива. привлечен по-същия начин и под действието на същия закон, както е с висшите тела, обаче изграждането на новото тяло и поставянето му сред подходящите му условия се извършва от четири вида Велики Същества, притежаващи неизмерима мъдрост, които се наричат ангели-ръководители на човешката съдба, или господари на Карма. Пред тях са винаги разкрити акашовите записи на миналото на човека и човечеството и съобразно с това минало те подготвят съдбата им като ги поставят в съответни условия. Те въздействат върху отразяващия етер на етерното тяло по такъв начин, че образите, картините на бъдещия живот се отпечатват върху него. То (етерното тяло) се изгражда от обитателите на небесния свят и от елементалните духове по такъв начин, че образува един прототип на мозъка. Но нека се забележи, че възвръщащия се на земята Дух сам влага в етерното тяло квинтесенцията от неговите по-раншни етерни тела и в добавка на това извършва известна оригинална самостоятелна работа. Това се прави за де може в идващия живот да има известен простор за оригинална, индивидуална дейност, необусловена от действията на миналото
От голямо значение е да се запомни този факт. Изобщо съществува една силна тенденция да се мисли, че всичко, което сега съществува, е резултат от нещо, което предварително е съществувало; но ако това бе така то тогава не би съществувал никакъв простор за нови и оригинални усилия а следователно и за влагане на нови причини. Връзката между причината и следствие не е едно монотонно преповтаряне на нещата. Тук има един постоянен приток на нови и оригинални причини, които влизат в действие. Това е истинския гръбнак, истинската основа на еволюцията — единственото нещо което й дава смисъл и я прави нещо повече от едно механическо развиване на спящи възможности. Това е „Епигенезиса“ (самозараждане) — свободната воля, която се съдържа във възможността да извършим нещо свършено ново, а не само да избираме между две предварително определени начини на действие. Това е най-важния фактор, който едничък може да ни обясни по задоволителен начин развоя и естеството на системата, към която принадлежим. Инволюцията и еволюцията сами по себе си са недостатъчни: обаче като, ги комбинираме с епигенезиса (самозараждането, раждането на нови причини ,или свободната воля) тогава ний получаваме пълната троица, която всестранно ни обяснява живота. Съдбата на един индивид, произлязла под действието на закона за причинността, е твърде сложна и съдържа разнообразни връзки с индивиди, същества от физическия свят и вън от него, връзки, които датират от най различни времена. А дори и тези, които живеят едновременно на земята, не могат да бъдат на едно място и затова е невъзможно за една индивидуални съдба да бъде напълно проявена в течение на един живот или на едно място. Следователно, Азът бива поставен при известни условия, в известна фамилия с които има известни връзки.
Що се отнася до проявлението на съдбата, понякога е безразлично в кои именно от различните отговарящи нему условия и среди Азът ще бъде роден, и когато случаят е такъв, нему с допуска известен избор, но веднъж изборът направен, Господарите на Съдбата невидимо бдят, щото работата в избраната част от съдбата (или кармата) да не се нарушава от свободни действия в друго направление. Ако ний се постараем да действаме така, че да избегнем от тази съдба, тия същества действат по такъв начин, че до предотвратят това и да осъществят изпълнението на съдбата ни. Това. обаче, не може да бъде повтаряно много честа, защото иначе би направило човека съвършено безсилен. Това е просто същия Закон, който действа когато сме дали един изстрел. Тогава ний сме неспособни, да спрем куршума и дори да го отклоним от посоката, която той е взел веднъж. Тази посока е определена, от положението, в което е държано оръжието, когато сме стреля ли. Тя би могла да бъде променена до времето, когато сме теглили спусъка на оръжието, защото до тогава то е било в нашата власт. Ний можем. до известна степен, да моделираме и дори съвършено да променим известни причини, преди да бъдат вложени в действие, но веднъж започнали да действат, без да сме взели предварителни мерки, те вече излизат вън от нашия контрол. Това именно се нарича „зряла“ карма или съдба, и за нея се казва, че Господарите на Съдбата спират всеки опит да се избегне от нея.
По отношение на нашето минало, ние сме до голяма степен безпомощни, но по .отношение на бъдещите си действия, ний имаме пълен контрол, с изключение на случаите, когато сме обвързани от нашита минали действия. Малко по-малко, обаче, паралелно с това, как ние виждаме, че сами сме причината за нашите собствени скърби и радости, ний ще събудим в себе си силата да направляваме живота си във все по-пълна хармония, със законите на Бога и по такъв начин ще се издигнем над законите на физическия свят Това е ключът на освобождението, както Гьоте казва:
От всяка земна сила, която го обвързва, човек се спасява чрез себе контрол;
Етерното тяло, бидейки образувано от Господарите не Съдбата, ще създаде формите на физическото тяло, орган след орган. Тази матрица бива поставена в утробата на бъдещата майка. Атома семе за физическото тяло се намира в триъгълната главица в един от сперматозоидите в семето на бащата. Само той е, който прави оплождането възможно и тъкмо тук с обяснението на факта, че много полови съединявания са безплодни. Химическите съставни части на семенната течност и на яйцето са едни и същи винаги. и ако само това бяха условията за оплождането, ние не бихме могли да намерим обяснението на безплодността, ако вземаме предвид само материалния, видим свят. Обяснението ще бъде пълно, обаче, когато ние схванем, че както молекулите на водата замръзват само наредени по силовите линии на водата и образуват кристали, вместо да замръзват в една хомогенна маса, също така, ако не съществуваха силовите линии на етерното тяло, не бихме могли да имаме и сгъстяването на материята, което дава за резултат физическото тяло. Също така трябва да има един атом-семе за физическото тяло, който да действа като регулатор на качеството и количеството на материята, която ще трябва да бъде вградена в това физическо тяло. Макар че при сегашното състояние на еволюцията никога нямаме пълна хармония между материалите, съставляващи тялото, нещо което би характеризирало едно съвършено тяло, все пак противодействието не трябва да бъде така силно, че да разрушава организма.
Така макар че закона за наследствеността е верен преди всичко по-отношение на материалите на физическото тяло, а не и за душевните качество, които са напълно индивидуални, идващият дух също извършва известна работа и върху физическото тяло, въплотявайки в него квинтесенцията на неговите минали физически качества. Никое тяло не представлява само смес от качествата на неговите родители, макар, че духът е ограничен да употребява само материали, взети от телата на бащата и майката. Следователно, един музикант ще се роди там, гдето ще може да намери материал за изграждане на една гъвкава ръка и деликатно ухо, с неговите чувствителни кортиеви струни и с неговото акуратно устройство на трите полуокръжни канали. Нареждането на тези материали, обаче, е до определена степен под контрола на Аза. Това е също както когато на един дърводелец са дадени куп дъски, с които да си направи жилище, в което да живее, но е оставен свободен да го направи по начин какъвто желае.'
С изключение на случаите, когато имаме много напреднали същества, тази работа на Аза е почти без значение при сегашното състояние на човешката еволюция. Най-голяма свобода ни е дадена при изграждане на астралното тяло, твърде малка при това на етерното тяло и почти никаква при физическото тяло: а дори и това малко с достатъчно за да направи всеки индивид израз на неговия собствен дух и различен от своите родители.
Когато оплодяването на яйцето е вече извършено, астралното тяло на майката работи върху него през един период от осемнадесет до двадесет и един дни, като Азът остава вън в астралното и умственото тела, макар и винаги в тясна връзка с майката. След свършване на този срок, Азът влиза в тялото на майката. Звънцеподобните носители тогава падат долу над главата на етерното тяло и звънецът се затваря в основата си.
От това време душата бди постоянно над своето бъдещо тяло, докато стане раждането на детето и новия живот започне.
Към обнова и работа
В тези трудни исторически моменти, които преживява цялото човечество, след световната война изразени в тежки финансови, политически и национални противоречия, потребни са усилията на всички честни и творчески личности, за да излязат народите от това страшно състояние.
Специално за България, която изживя две страшни войни и понесе големи териториални, икономически и политически несъобразности с историческото й минало, една е гаранцията за нейния възход — здравия морален устой, честността и трудолюбието на българина.
Няма да се спирам на черните страници, които се изписаха след световната война — минало което положително никога няма да се върне, но ще подчертая дебело, че България от историческата дата 19 май тръгна по нов път. Безкръвната революция, която се извърши на тази дата се различава коренно от двата преврата извършени в третото бълг. царство — преврата през времето на Батенберг 1886 г. и 1923 г. които бяха стимулирани от лични домогвания или класови тежнения.
19 май дойде като повик към всички честни и доблестни българи да приобщят своите усилия към творческата вълна на духовна и материална обнова, която ще внесе гражданска търпимост и примирение между всички социални и стопански съсловия.
На мястото на партиите, които разделяха и обезсилваха духът на нацията, се издигна идеята за стопанските съсловия, които са жизнените фактори в икономическия и културен живот на един народ.
И новата държава подаде ръка най-напред на най-слабите, които наистина старата партийна държава беше пренебрегнала.
Думата ни е за работничеството, което живееше в идейна безпътица и икономически изнемогваше.
Но работничеството с голяма готовност прегърна бащинската десница на новата държава, която дойде тъкмо на време да го избави от това тежко положение.
Това гигантско дело, което се отличава с големия си творчески размах, трябва да се подкрепи от всички социални среди и да се върви неотклонно към духовната и културно-материална обнова на народа. Ние. хората на новото, сме идеалисти, отричаме напълно старата диалектическа доктрина на материалистите, която подържеше схващането, че живота и културата са под знака на сили независими от силата на човешкия дух.
Един горещ апел отправям към българските граждани навсякъде из страната, към всички стопански съсловия: дайте вашата подкрепа и разгаряйте светлата вяра към духът на обновлението, който широко е разперил криле над гордия Балкан и зове нацията към дела и прогрес.
М. Константинов
Каци и бъчви
(б а с н я)
Един кацар накупил нови дъски, гладки, прави, здрави, и започнал каци, бъчви и варели хубави да прави, ала нямал си папур между дъските им да постави. И си рекъл: нищо от това, че са без папур, туй е незначителен кусур. Инак — виж, какви са хубави и здрави, като във калъп излети! Пък че били без папур. кой ще види, кой ще се досети!
И, наистина, за кратко време спуснали се купувачи и накупили си от прекрасните съдини на бъчваря, но за проклетия, всъде и пред всеки все едно и също чудо се повтаря: Хубавите каци, бурета и бъчви вода не задържат, работа не вършат! ... Киснали ги, лепили ги, мазали ги — непоправило се злото, не излязла Кина на хорото.
И започнали обратно да се връщат в двора на кацаря, гдето сам той рекъл, всеки недоволник там съда си да стоваря. Най-подир, когато двора се из-пълнил все с изцапани съдини, най-голямата от тях — една прекрасна и надута бъчва — се обърнала към всички, изгледала ги съжалително и рекла:
— Вместо каци и варели и красиви бъчви, по-добре би било да сме връчви някакви ей-там, за да ни не стига тоз нечуван срам!
— Но признай, сестрице, отговорила й една стара каца, че си имате голям кусур! — Вие, милинка, сте без папур!
* * *
А тез варели, каци, бъчви,
Са днешните народи клети,
От всички хубаво си имат —
Любов в сърцата им не свети
Дядо Благо
Животът е музика
Животът е музика. Той върви в три направления: в мажорна, миньорна и хроматическа гами. Това са трите велики методи, които регулират живота.
За да разберем вътрешния смисъл на живота, трябва да живеем в трите гами или в трите принципа: на ума, сърцето и волята, или по-право, да живеем в Любов, Мъдрост и Истина. Любовта е онази музика, която действа на сърцето. Човек, който живее в тази гама, е мек, нежен, отзивчив, внимателен, добродетелен, и готов на жертви. В Любовта се осмисля живота. Мъдростта ни дава знанията и ни разкрива тайните на природата. Истината ни дава свободата.
Животът, проявен в трите принципи, е истинската музика и само тогава той е осмислен и разбран в неговата пълнота.
Противоречията в живота произтичат от това, че хората нямат любов, нямат ония знания, които дават пълна светлина за живота и не живеят в истината, поради което са станали истински роби.
Животът е мъчение за онези, които не знаят и които не разбират, а за онези, които непрестанно се унасят във вълшебните звуци на оная вечна музика, която представлява животът в Любовта, Мъдростта и Истината, животът е вечно благо.
Димо Желязков
Книжнина
Сказания на двадесети век за всеки човек. В стих облякъл Дядо Благо. Цена 10 лв. Доставя се от редакцията на в. „Братство“ или от Жечо Панайотов, ул. Опълченска 64, София.
Заедно с появяването на пролетта, когато слънцето начева да ни изпраща своето благословение и изобилно да разлива животворни сили над нашата страна и когато всичко започва да се сее, да никне, да расте и да цъфти по лицето на земята, Дядо Благо ни поднася нова книга със сказания, в които са скрити словесни семена, извадени из плодовете, узрели в градината на мъдростта.
В страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ ще прочетете поучения и знания, как се посяват в сърцата, умовете и душите на человеците словесни семена и как те никнат, растат, цъфтят, завързват и дават зрели плодове на добродетели. Ще прочетете поучения и знание за Великата Разумност, която е създала природата и всичките принципи, сили и закони, които непреривно работят в нея. И ще узнаете, как да се живее разумно и смислено.
Всички вие, в чиито сърца живее младостта и ви кара непреривно да копнеете за радости и да дирите източника на щастието, което украсява живота, всички вие, в чиито умове живеят възвишени и благородни идеи и постоянно карат мислите ви да дирят светлината, която разкрива пътя, що води към царството на вечната свобода, всички вие, чиито души ожидат да изгрее слънцето на вечния живот, в които царуват Божествената Любов, Мъдрост и Истина, разгърнете страниците на книгата „Сказания на двадесетия век“ и ще намерите там изобилно словесни семена. Вземете си от тях, колкото пожелаете и ги посейте в сърцата, умовете и душите си. И когато тези семена изникнат, израснат, цъфнат, завържат и дадат зрели плодове, които вие можете да опитате, ще разберете, че радостите на живота и източника на щастието са в плодовете на добродетелите, родени и узрели в градината на сърцата ви. Ще се уверите, че светлината, която ще разкрие за мислите ви истинския път, що води към царството на вечната свобода, се намира в плодовете на светлите мисли родени и узрели във вашите умове. Ще узнаете, че слънцето на вечния живот ще изгрее само тогава, когато в душите ви се родят и узреят плодовете на Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
И. А. Изворски
Получиха се две тома от пълното събрание съчиненията на Джек Лондонъ: т. VII Джери островитянинът и т. VIII Белият зъб. първият превод на Д. Подвързачев, а втория на Г. Михаилов. Посред едно блестяща мрежа от сцени и приключения Джек Лондон ни открива в тия книги, мира и психиката на животните и ни увлича там с магична сила.
Записването на абонати продължава. Томовете се предплащат и получават от абонатите на части — всеки два заедно за 50 лева. или пък първите излезли до сега 8 —за 200 лева. Може и с нал. платеж, струва 10 лв. по скъпо за пратка. Адрес: сп. „Страници за всички“ ул. Ц. Йоана“ № 7 София
Духовното движение в Бразилия
Окултното движение в Бразилия е твърде живо и заслужаващо живо внимание. Няколко окултни дружества вече са празнували своята 50 годишнина. Най-стария в-к е „Reformador“ двуседм. орган на Бразилската окултна федерация. Този вестник е в своята 52 годишнина и е изпълнил похвалната задача, да обедини мисълта на окултистите в цялата страна.
Освен вестник „Reformador“ Бразилската окултна Федерация, има също старо издателство, което е превело и издало на достъпни за народа цени основните съчинения по окултизма, а именно от Алан Кардек, Леон Дени, Рамачарака, Чатержи, Габриел Делен и др. автора, които подържат еволюцията на човешката душа и прераждането. Благодарение на тия основна съчинения и много още оригинални от ученици на окултизма цялата окултна преса в Бразилия е в съвършена хармония за главната основа на окултната доктрина — всички проповядват учението но прераждането и Християнството според Евангелието.
Бразилия е съставена политически от 21 отделни държави. Във всяка държава има клон от Бразилската Окултна федерация.
Всяка една от тия федерации се състои от различни дружества и групи от окултисти.
Освен тая федерация има и Бразилска Окултна Лига с разни клонове из всички държави свързани в подобна мрежа. Макар че тая лига е много по нова и основана главно за по-голяма дейност, доктрината е същата и напълно братски отношения съществуват между тия две организации.
Няколко хиляди групи и дружества и десетки вестници, седмични, двуседмични, месечни, двумесечни, разпространяват окултната доктрина в цялата страна. Освен официалните окултни вестници, почти всички по-важни ежедневници имат окултен отдел, който се редактира от компетентен човек.
Окултизма в Бразилия е напълно Християнски, навсякъде проповядва Евангелието, отрича само вечния християнски ад, като проповядва спасение за всички същества в безкрайната редица на пререждането.
