Благословената ръка ще повдигне наметалото и небето ще покаже своето съкровище. Звездите ще ти проговорят в часа и ухото ти ще чуе песента на вечната хармония. Ръката на Оня, що из небитието възкреси живота, ще изтрие сълзата на твоето око и лъч от Неговата виделина ще се докосне до душата ти.
Ти нали се готвиш за тоя час?
Сега е пусто край тебе. Бавно отминават часовете на нощта, но скоро ще ударят с медни, звънливи гласове ранните часове на утринта и на твоята врата тихо ще почука радостта.
Ти бъди готов. Стани и отвори.
Радостта ще бъде гостенка в твоя дом. Тя ще обходи всички кътове в него.
Никого не ще отмине тая радост. Всеки дом ще посети. Твоят ден сега лети към тебе с огнената кола на времето и ти ще го дочакаш.
Кой баща забравя синовете си? Коя девица тука на земята, не ще изпрати по някого привет и блага, кротка дума на избрания си? Така не ще забрави своите си и Оня, чието око е вечно будно.
Не падай в скръб! Ката ден наслушвай в утринния час дали не ще те призове благата уста. Тогава, с първата дума, която ще дочуеш, ще падне и веригата, която стяга в скръб сърцето ти.
Ти нали се готвиш?
Нали си буден в утринта, когато денят повдигне ресните на модрото око...
Всеки ден срещаш ти зората. Светилникът ти свети в ранината, защото нощта тогава не е издигнала завесите и още не е прибрала звездите горе на небето.
Ти чакаш слънцето сега умит, облечен с дрехата на работния ден. Когато то изгрее, гласът на твоя приятел те призовава за грижата на деня.
Така умит, облечен, с будно, чисто око нека те свари гостенинът свят и когато с гласът на приятел те покани, ти последвай Го.
Благословената ръка ще ти покаже твоя път. Нозете ти обути в сандали, ще нагазят чистата пътека и когато направиш първите стъпки по нея, тогава цялата вселена ще се усмихне и тая усмивка ти ще видиш.
Ти нали се готвиш за тоя час?
В ранината ставай! Нека светилникът ти свети, защото нощта не е издигнала завесите и звездите не са прибрали своя блясък горе на небето.
В ранината, с чисто будно око чакай и вслушвай се, защото на твоята врата тихо ще почука радостта...