БРАТСТВО
Двуседмичник за братски живот
Брой 109 - год. VII.
Севлиево, 19 декември, 1934 год.
--------------------
Абонамент:
За България – 60 лева
За странство – 1 долар
Отделен брой 2 лева
Всеки абонат ще получи безплатно книгата
„Що е окултизъм“
от Сава Калименов
----------------
Адрес: в-к „ Братство“ , гр. Севлиево.
Редактор: Атанас Николов
Съдържание:
Съдба и щастие (Влад Пашов)
Творец (стих. - Олга Славчева)
Религия и Фанатизъм
Словото на Учителя. Закона за причинността в човешкия живот (Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г.)
Космично сътрудничество (Нина Рудникова)
Новото (Л. Лулчев)
Отзив на чужденци за беседите
Хиромантия. Линия на съдбата
Заповедта (стих. – Auroro)
Усилията (Г. Събев)
Фото-портрет на Учителя (К. Г-в — Варна)
Пътници и камък (басня - Дядо Благо)
Една разходка из Алпите
Съдба и щастие
Всички хора и всички живи същества се стремят по възможности към по голямо щастие, но в повечето случаи всички остават горчиво разочаровани и щастието им бива разбито от ударите на съдбата. И всички хора са свикнали да мислят, че съдбата е нещо произволно, случайно и независимо от техния живот, което ги преследва и разрушава тяхното щастие. Те мислят от друга страна че няма връзка между личния ни живот, личното ни поведение и съдбата ни. Но за онези, които имат по-дълбоко разбиране на живота, съдбата и щастието са резултат на разумните живи закони, които регулират отношенията на елементите на проявения живот.
Преди всичко възможно ли е щастието за човека или е само блян? И ако е възможно, при какви условия. Според окултното учение. всяко нещо, за което човек има някаква идея, за което може да мисли, е възможно да се реализира при съответни на естеството му условия. Не може човек да мисли за неща нереализуеми. Фактите ни говорят, че до днес щастието не е постигнато от хората, но е оставало винаги като един непреодолим стремеж в човека, което е именно и гаранция, че щастието е възможно и достижимо за човека. А факта, че до днес то не е постигнато от хората, се дължи на това, че те са живели извън условията, при които може да се реализира щастието. До днес хората са търсили щастието там, където го няма. Говорейки за щастие, разбираме известна реална придобивка в живота, която може да се запази; а нещастията идват когато изгубим придобивките или пък нямаме придобивка от дейността си.
Ето как Учителят определя щастието:
„Щастието е постижимо и затова всеки се стреми към него. То представлява един от великите импулси на човешката душа. Щастлив може да бъде само онзи, който има истинското знание. За да живеят хората постоянно в щастие, трябва да бъдат безсмъртни. Смъртните ще живеят в постоянни несполуки. Несполуките са неразривно свързани със смъртния човек. Той постоянно е изложен на тяхното въздействие.“
„Щастието представлява идеален израз на живота. Под думата „щастие“ не разбираме онова мимолетно щастие — удоволствието. Истинското щастие подразбира онова състояние, при което умът, сърцето и волята на човека са в пълна хармония. При това положение човек е напълно доволен, както от своя живот, така и от окръжаващата среда. Щастливият човек не е в разрез с живота. Той не се смущава от противоречията на живота, или по-право, противоречията за него не съществуват“.
„Всички хора се стремят към щастие. Но този път на щастието се намира мъчно по единствената причина, че хората искат да добият своето щастие по физически начин. Напр. искат да станат богати, силни, учени и пр. като считат това за щастие. Но това са само условия, пътища за придобиване на щастието. А щастието, това е велик закон, за постигането на който човешката душа трябва да се съедини с Първичната Причина, от която е излязла“.
Щастието е резултат на разумния живот; а разумния живот се отличава преди всичко по това, че в него има едно непреривно творчество, придобивка и градеж. Разумния живот е движение по линията на най-малкото съпротивление т. е. живот, който се развива по законите на живата природа. Разумният живот е обоснован върху целокупността на битието и си има своите елементи, от които зависи щастието.
Първият елемент, който съпровожда и без когото е невъзможен разумния живот, е здравето. Човекът на разумния живот е абсолютно здрав. У него процесите на разрушението и смъртта са подчинени на законите за творчеството и безсмъртието. Разумният живот, в крайните си възможности, е реализиране на безсмъртието.
Вторият елемент. който съпровожда разумния живот, е идеала. Разумният живот е обоснован и стимулиран от един висок идеал и има свой смисъл и цел.
Трето качество на разумния живот е свободата. Разумният човек живее по закона на свободата — реализирал е свободата за себе си и същевременно никога не отнема свободата на другите.
Друго качество на разумния живот, това е светлата и права мисъл — мисъл. която му разкрива всички съотношения между формите на нещата и строителните сили зад тях и разкрива тайната на битието, като същевременно е осветена от Божествената Мъдрост и дава основно ръководство за живота. Човекът на правата мисъл е човек на знанието и мъдростта и живее по законите на взаимопомощите. За него благото на околните е и негово благо и неговото благо принадлежи на всички; нещастията на другите са и негови.
Правата мисъл расте и се развива само върху благородни и възвишени чувства. Учителят казва, че основата на всяка мисъл е едно чувство. Чувствата са, които доставят енергията и материята, с които мисълта изгражда нещата. С убиването на благородните чувства и стремежи в себе си, ние осъждаме на смърт и нашите мисли и идеи. Чувствата са корените на човешкия живот, а мислите са листата и цветовете. С изсъхването на едно коренче изсъхва и едно клонче и цвят, а с това човек се лишава постепенно от условията за растеж, защото както листата спомагат за асимилацията и растежа на растенията, така и мислите и идеите са фактори за човешкото растене. А дето няма растене, нямо никакъв прогрес, никакво щастие.
За да могат чувствата да се развиват правилно, необходима е чистотата като основа. А чистотата се подържа по закона на служенето и взаимопомощта. Без чистотата човек не може да прогресира. Чистотата е необходима във всички области на живота. Говорейки за чистота разбираме да се привлича за градежа на всички форми финна, устойчива и жива организирана материя, която, е свързана с възходящите енергии в природата.
Основен елемент в живота на разумния човек е будността на неговото съзнание, той схваща своето място като ученик в живота и служител на природата. Той умее конкретно да определя и отделя положителните и отрицателни сили в себе си. и съзнателно да дава ход на първите и да ограничава и трансформира вторите. Това е процеса на съзнателния строеж на човека, когато човека е буден и схваща свещените импулси на живота.
С една дума разумният живот подразбира най рационално използване на условията и възможностите на живота. Разумния живот поставя творчеството като основен закон в живота на хората и загубата като един резултат от процеса на разрушението е изключен. Под творчество тук разбирам онзи непреривен процес на организиране на формите, чрез които се проявява разумния живот.
И така, за да бъде човека щастлив преди всичко трябва да живее разумно, т. е. да влезе в онази фаза на живота, когато ще бъде господар на условията, при които живее и възможностите които крие в себе си. Под условия разбираме целокупността от силите, енергиите и материята, които са свързани с известни йерархии същества и които съставят средата, в която човек се проявява. И когато казваме, че човека трябва да бъде господар на условията, не разбираме да ги подчини но волята си, но подразбираме онази будност на съзнанието, за да даде ход на всяка сила точно на нейното време. Защото за проявата на всяка сила и енергия си има точно определено време.
За да дойде човек до това положение, той трябва да мине през една строга дисциплина, да кали своята воля, за да може да запази това, което придобива, защото нещастието на хората днес седи именно в това, че не могат да задържат придобивките на своя живот. Други същества днес използват труда и енергиите на хората, и ако искат хората да бъдат някога щастливи, те трябва преди всичко да се освободят от тази психическа експлоатация, където други същества ограбват тяхната дейност, а това ограбване става чрез поддържане на отрицателните качества в живота и удоволствията. Така че човек за да бъде щастлив, преди всичко трябва да се освободи от тази психическа експлоатация и да използва придобивките на своята дейност за своето благо и за благото на ближните си. Когато дейността на човека е съпроводена със загуба, той не може да бъде щастлив; а за да не губи, той трябва да има знание, да знае в какво се състои истинския живот, и да има силна и творческа воля, че каквото придобие, да го задържи. Защото ние живеем в един жив свят, оградени сме от всевъзможни същества, които също като нас се стремят към щастие, и не всички от тях са благосклонно настроени към човека. И ако ние не можем да пазим, да задържаме благата, които природата ни е дала, винаги ще живеем в нещастие. Щастието стои в това да използваме и задържим тези блага, които природата ни е дала, като не отнемаме също и благата на другите. Човек които отнема благата на другите, по какъвто и да е начин, не може да бъде щастлив. Пътя към щастието е в това, да можем да споделим благата с окръжаващата ни среда.
Влад Пашов
(следва)
Т В О Р Е Ц
Ти в слънцето ме викна да живея,
Аз червей бях от прашната земя.
Но Ти с любов ме сладостна огрея.
И горе там в небето ме взема.
Преобрази душа ми погрозняла
И ме изми със обич и любов.
И от снега направи ме по-бяла
И ме прие под благи си покров.
И стъпките ми вече бързокрили
Високо бягат в сините лазури.
В сърцето ми Ти внесе нови сили.
Възхождам аз през облаци и бури.
Не зная Твойто име, не виждам Ти лицето.
Не зная где живееш, в коя си Ти държава,
Но Ти си в целий мир, дори и мен в сърцето
Тържествен химн разказва неземната Ти слава.
Не зная Твойто име и как се то нврича.
И в колко си лица дори и туй не зная.
Но моята душа безкрайно Те обича
Аз любя Те, приятел аз сал’ Тебе зная.
Олга Славчева
Религия и Фанатизъм
Две неща взаимно изключващи се. Две неща напълно противоположни и, все пак, тъй често срещащи се в неразделим съюзи.
Религията, истинската религия, е нещо велико, възвишено. Първото нейно свойство, основната и най-съществена нейна проява е в това, че тя обединява хората помежду им и ги свързва (religare — свързвам) с Великия Първоизточник на живота. Бог е един за всички. За всички нации, за всички раси, за всички религии. Няма български Бог, как то няма и сръбски. Няма православен Бог, както няма и протестантски, както няма и мохамедански или брамински. Няма Бог на белите, както няма такъв и на жълтите или на чернитй. Всички тия отделни „богове“ не са нищо друго освен идоли, които хората са си създали и им се кланят. Кланят им се и днес, в средата на двадесетия век, също тъй, както са правили това и преди хиляди години. Но това не е никаква религия а — идолопоклонство ...
В името на Бога, в името на Любовта, Братството и Единството са извършени безброй най-ужасни престъпления. В негово име избиваха пророците, в негово име разпънаха Христа, в негово име инквизицията гореше еретиците, в негово име избиваха богомилите и пак в негово име, днес гонят „сектантите“ и воюват едни против други всички религии.
Днешният религиозен фанатизъм не е по-малко жесток и брутален, отколкото тоя в миналото. Ако той имаше всичката земна власт в ръцете си, той и днес би горил, разрушавал и убивал … все в името на Бога.
Истинската религия обаче, стои неизмеримо по-високо от всяко. каквото и да било то, земно нещо. Тя не може да бъде подчинена на земните преходни неща, като националност, обществен строй, държавни съображения и т. н. Иначе тя не би била религия, а средство за постигане на земни цели.
Бог е един за всички, но пътищата към Него са много и никой няма патент за единствен негов представител на земята. Не бива да се примижават божествените неща до човешките. От това гледище, религиозната свобода и търпимост са едни от основните качества на истинската религиозност. Без тях, последната се превръща във фанатизъм, който често пъти има в основата си най-низки материални подбуди.
Словото на Учителя
Закона за причинността в човешкия живот
В Природата има близки и далечни причини. Има причини, които сега действат, и причини, които са действали преди хиляди години и сега носим последствията им. За да се изяснят нещата, изисква се едно по-научно разсъждаване. Децата разсъждават с конкретния си ум, който не може да проникне в дълбините на нещата, и да открие връзката, която съществува между причините и последствията, и не могат да си обяснят противоречията в живота. Човечеството до сега е живяло в своето детство, затова и неговите разсъждения и обяснения на явленията в живота и природата имат детски характер — имат повърхностно-описателен характер, но не проникват в дълбината на нещата, не проникват до причините на нещата и явленията. В своите изследвания аз съм намерил, че в живота действат три, вида причини, от които първите са свързани със стомаха, вторите — с белите дробове и третият вид причини са свързани с мозъка. Всеки от тези три органи е свързан с известни области в природата. И като знаем с каква храна се храни един човек, ще знаем какъв е характера му. С каква храна се храни вълка, мечката, змията и пр? Храната, с която се хранят тези животни е определила техния характер. Овцата пасе трева, и тази трева е, която е създала характера на овцата. Същият закон е и за човека.
С каквато храна се храни човек — такъв ще бъде и неговия характер.
След това наблюдавайте един човек как диша, и ще узнаете какъв е неговия характер; наблюдавайте как възприема въздуха, на кое място живее и как мисли — и ще знаете неговия характер.
После наблюдавайте човека когато яде как яде — и ще знаете характера му. Некой като седнат да ядат, като че ги гонят. А като яде човек бързо какво ще спечели? По този начин ще си създаде само болести. Когато несдъвканата храна влезе е стомаха — той не е научен да върши тази тежка работа — и от това се раждат болестите. При това хората като се наядат изпиват по 1 — 2 чаши студена вода и с това прекъсват храносмилателните процеси. А като ядат не мислят за яденето, а за разни други непотребни за случая работи. И ако им кажем, че не е хубаво това, те ще отговорят; — „Оставете тези приказки сега, това са малки работи.“ Малки работи са, но малките работи предизвикват най-големите бели в света.
По пътя на яденето е влязъл грехът в света; и всичките недоразумения в света произтичат от яденето. Вашите деди и прадеди са се хранили неестествено и сега вие имате известни болести, които са наследствени и от които много трудно ще се освободите. Яденето е свързано със симпатичната система, с чувствата на човека. Яденето не спада към физическия свят, а принадлежи на един малко по-висок свят; простите движения спадат към физическия свят, но яденето спада към един по-висок свят. Човек за да знае как да се храни, трябва да бъде интелигентен. И ако човек не знае как да храни своята мисъл, не може да бъде трезв, не може да стане учен човек.
Никакво изкуство, никаква наука и никакъв успех не може да има там, където яденето не е правилно.
Яденето е основа на живота във физическото поле. И причината за всички нещастия, които сега съществуват и които за бъдеще ще съществуват е в яденето, взето е неговия широк смисъл. Защото яденето е свързано с други по-висши процеси. Ако процеса на яденето не е правилен и процеса на дишането ще бъде неправилен. А щом дишането не е правилно то и мисленето няма да върви правилно.
Сега хората говорят за любов. Но човек, който не знае да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят добре, тяхната симпатична система е разстроена. Вследствие на това те са нервни, сприхави, гневливи, неврастеници и пр. Неврастенията не е нищо друго, освен незнание как да се храним. И ако искате да се освободите от своята нервност, трябва да се научите да се храните добре и да избирате храната. В човека има едно вътрешно чувство, което му подсказва с каква храна да се храни. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво подразбира яденето. Всичко онова възвишено и красиво, което природата иска да даде на човека, му го дава чрез храната. Това е първичния живот. Това са зародишите на нещата — семето, от което израства цялото дърво на живота. От ореха-плод — пониква дървото орех — а дървото-орех ражда плодът-орех. Следователно най-малките неща в света се раждат, а големите никнат. Някой ще каже че е все едно. Има съществена разлика. Резултатите не са едни и същи. Туй което се ражда е малко, а туй което никне е голямо.
Да се повърнем на въпроса за причините н последствията. Колкото пъти съм се опитвал да представя на хората какво светло бъдеще ги очаква, все искат да им говоря за настоящето, за сегашния живот. Но сегашния ви живот е следствие на причини, които са действали в миналото, и това следствие не може да се измени. Тези условия, при които сега живеем, са създадени в далечното минало, може би от преди 100 поколения. А онова, което сега мислите, идеите и стремежите, с които сега живеете, те нема да бъдат за сегашна ваша полза, защото всички вие имате да се борите с дългове от миналото, да ликвидирате със следствия, причините на които са действали в миналото и не може да ги измените. А сегашните ви идеи и мисли са причините, които сега действат, за да изменят условията ви за в бъдеще. След като си изплатите дълговете, тогаз вашият живот ще се подобри. Новите идеи и мисли, които внасяте в живота си, ще изменят вашите условия за в бъдеще, и ще започнете да живеете разумно, ще се научите да мислите правилно. да чувствате правилно и да се храните правилно. И тогаз ще имате помощта на невидимия свят. Бог не помага не хора, които не знаят как да се хранят; Бог не помага на хора, които не знаят как да дишат и които не знаят как да мислят. Хората, които не разбират този дълбок закон, казват: тъй му е определено.
Всеки сам си определя какъв ще бъде живота му.
Никому не е определено от Бога да страда. Когато човек започне да живее един неестествен живот на ядене, последствията са лоши. И когато дойдат последствията, хората не искат да търсят причините в себе си, а ги търсят извън себе си. А причината е, че човек не е ял както трябва. Когато човек седне да яде, за препоръчване е да яде само едно ястие. Който смесва много яденета, ще страда. После чорбата е храна, която не е за препоръчване. По-лоша храна от чорбата няма.
Тогаз се задава въпроса: с какво трябва де се храним? С сегашните възгледи, които имат хората, не могат да разрешат този въпрос. Със сегашните възгледи хората също така не могат да си съградят една хигиенична къща каквато природата изисква. В къщата, в която човек живее, трябва да прониква изобилно слънчевата светлина, трябва да прониква чистия въздух и чистата мисъл. И един чувствителен човек, като влезе в една къща, най-първо ще почувства дали храната, с която хората се хранят, е добра или не; и дали въздуха е чист или не. Онзи който е чувствителен, той ще схване и мислите, с които живеят тези хора. Човешките мисли имат свои форми, които ясновидецът вижда. Когато някой мисли само за пари, ако го погледне някой ясновидец, ще види че умът му е пълен само с пари — с образи които не струват нищо. И кой за каквото мисли, с такива образи е изпълнено съзнанието му. А всеки образ е свързан с ред динамически сили в природата, които определят и живота на човека — определят неговата среда и начин на живот. Всичката неврастения, меланхолия и други подобни състояния, се дължат на такива неестествени образи, които са наслоени в човешкия ум. Всички тези образи трябва да се извадят от него, за да се освободи той, за да се освободи и човека.
Някои ще кажат че това учение е за простите. Не, това учение е за учените, понеже те ядат много неестествено. Както живеят и учени и прости, те си създават само страдания и нещастия. Най-първо нещастията се раждате от онзи неестествен подбор на храната. Яденето на месото, с което се хранят сега хората, е причина за масово избиване на млекопитаещите, които чувстват страданията почти като човека; и тяхното избиване е създало най-неблагоприятните условия за човешката култура. Всички тези хора, които избиват животните, се считат за религиозни. И цитират Библията, за да докажат, че Бог всичко е създал за човека. Но това е едно неразбиране на въпроса, и стремеж да оправдават слабостите си. Каквото и да се говори,
избиването на животните е създало най-големите нещастия на съвременната култура.
И ако искат съвременните хора да оправят живота си, и да имат един отличен ум, отлични дробове и сърце и отличен стомах, трябва да се откажат от месната храна и да се научат да си избират храната. Тази храна която ще трябва да си изберете е най-евтината. Няма по-евтина храна от здравословната, и няма по-скъпа храна от неестествената. Казват някои: ама черният хайвер не е ли полезен? — По-лоша храна от черния хайвер няма. Всяка храна, която човек приема в себе си, ще произведе известни причини във вашия живот. Например в живота ви има ред нещастия. Ако имахте една статистика — как и с какви храни са се хранили вашите прадеди от преди 2—3 поколения, ще видите, че причините на тези ваши несрети и нещастия, се дължат на неестествената храна, която прадедите ви са употребявали. Тези неща ви ги говоря по статистически данни, които съм изследвал; и ако вие не вярвате — проверете. Като ви дойде някое голямо нещастие, почнете да изследвате с каква храна са се хранили вашите прадеди.
Природата е била крайно внимателна, когато е създала храните и е създала преизобилно храни за всички условия на живота.
И ако искате да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля, трябва да употребявате съответните за това храни.
Ако искате да станете учен човек, артист, художник — за каквото и да било изкуство трябва да си изберете съответната храна. Ако не можете да си изберете храната, няма да можете да постигнете това, което искате. В Англия са правени опити: когато някой артист ще трябва да играе известна роля, хранят го със съответната храна и има отлични резултати. Но това, което става на сцената не е една реалност. Там авторът определя съдбата на всеки едного от героите. Но ще кажете, че той представя живота такъв, какъвто си е — като драма, трагедия или комедия. Не, той представя нещата тъй, както той ги схваща и изживява, а не както са в действителност.
И всички вие сега сте артисти. Като слязохте от другия свят, вие взехте известни роли да играете, но питам ви сега — драма ли, трагедия или комедия играете? Според мен комедията е за деца. драмата е за възрастните — тези които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Но нито драмата, нито комедията, нито трагедията разрешават живота. Това са болезнени състояния в живота. В живота комедия няма, в живота има весели работи (състояния) но комедия няма; в живота и драма няма, но в живота има нещо по-високо от драмата. В живота и трагедия няма — в живота има възкресение.
Ако искате да се освободите от смъртта — изучавайте трагедията. Неразбраната любов ражда трагедията. Питам тогаз като се разбере любовта какво ще има? Тогаз ще имаме живот на безсмъртието, разумният живот, който разрешава всички противоречия и изключва всякакви престъпления. А днес, когато хората не разбират любовта, света е пълен с престъпници, и държавата, за да отърве обществото от тях, ги вкарва е затвори, където ги храни. Аз бих препоръчал вместо да се затварят престъпниците, да се впрегнат на работа, да станат производителни, и да ги хранят само с хляб. Престъпниците трябва да се възпитават чрез труда и храната, защото не е въпрос само да се освободи временно обществото от тях, но и те трябва де станат полезни и производителни в това общество. Затворите трябва да бъдат училища, които да стимулират добродетелите у човека, а не да възбуждат негативната страна на човешката природа. Защото причините за престъпленията лежат далеч в миналото, и те са свързани с живота на цялото общество. Затова и цялото общество трябва да вземе участие в изправяне погрешките на миналото, като се стимулира доброто в човека, и не се дават условия на злото да се проявява. Защото каквато насока се даде на човешкия живот, такива ще бъдат и резултатите — а нас-, ката на живота се определя от мисълта, която човек влага в ума си.
Из беседата, държана от Учителя на 21. X. 1934 г.
(„Оставете да растат наедно и двете!„)
(Следва)
КОСМИЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО
Съзнателното космично сътрудничество е следующата стадия на човешката еволюция. От първия ден на своето съществуване, земното човечество е било една от действащите сили в световната творческа работа. Но плодовете на несъзнателната дейност стоят много по-назад по сила, определеност и разумност, от резултатите на съзнателните действия. Дисхармонията, несъгласуваността и несъизмеримостта имат причината си в безсъзнателността. Несъзнателността ражда и неотговорността, а с това и низкото качество и малоценността на действията.
Да съзнаваме — това значи да знаем съотношенията между общото и частното. между цялото и частта му, или — между субекта и обекта.
1. За съзнателното космично сътрудничество е нужно да познаваме: а) ролята и целта на човечеството в космичното строителство, в) координацията но нашата работа а връзка с тези цели. c) отношението на нашите стремежи към общочовешкия план на историческото развитие.
2) Съзнателното космично сътрудничество може да се установи само при наличността на чувството за пълна отговорност на всекиго за самия него и за цялото, към което той принадлежи. Да чувстваме отговорността за своите постъпки, чувства и мисли, с други думи — за психичните вълни, които изпращаме на човечеството и в Космоса, — за всичките си стремежи и идеали, като за поставяне попътни знаци; за всичките си неизпълнения, небрежности и опущения, като за недостатъчно използване на възможностите — значи да съзнаваме своите прояви. Да намираме радост в отговорността — това значи да бъдем творчески сътрудник, а не прост работник.
3. Съзнателното космично сътрудничество се изгражда чрез служене на Общото Благо, не само в границите на човечеството, но и за цялата планета и планетна система, защото общението между световете е призвано да установи сътрудничество, а не борба. Да внесем борбата в свеовното пространство, — значи сами ний да загинем.
4. Съзнателното космично сътрудничество е основано на разширеното синтетично съзнание, което превръща егоцентричната земна личност в инициативна творческа индивидуалност.
5. Съзнателното космично сътрудничество изисква пълна съгласуваност в работата на Сърцето, Разума и Волята, тяхното хармонично развитие и взаимно проникване, тъй като това е единственото средство да се запазим от опасните прекъсвания на съзнанието
6. Съзнателното космично сътрудничество изисква разцъфтяване на сърцето, особено на основните му качества: всеприемане и всеутвърдяване, водещи към върховния синтез; съчувствие и търпение, без които служенето на Общото Добро е невъзможно; претворяване страданията в радост от творчеството на духовни ценности; даване направление и оформяне на динамичната енергия.
7. Съзнателното космично сътрудничество ни води към коренна промяна на отношението ни към собствеността. Всичко принадлежи на всички и леснотата на даването ще ни осигури леснотата на получаването.
8. Съзнателното космично сътрудничество утвърдява безграничността на еволюционните възможности и готовността без ограничения и без умора Дв се устремяваме в нея. намирайки истинската радост не в почивката. а в откриването на нови възможности.
9. Съзнателно космично сътрудничество означава признаване на Единия Неделим Живот. винаги подобен сам на себе си във всички космични преображения и претворения, защото сътрудничеството е невъзможно без признаване на Единството в Множеството.
10. Съзнателното космично сътрудничество значи влизане в Йерархията на сътрудниците съставляващи Космичното Бяло Братство. — на него трябва да се утвърдим безусловно — защото неговите членове са проводници на Духа и пазители на равновесието между „горе“ и „долу“, между Духа и неговите проявления.
Към това велико преустройство на съзнанието се призовава днес всеки, комуто е скъпа неговата индивидуална съдба и съдбата на цялото човечеството, към това преустройство се призовава днес и цялото човечеството, в името на онова светло, радостно и благородно бъдеще, което му е предначертано.
Нина Рудникова
Новото
Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристъпване. То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук на насилие сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото, което носи Истината, е близко. А Истина е това, което дава свобода на мисълта ти, разширение на чувствата ти, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старото разбиране — богатият. В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат водачи, да намерят своите места в живота.
Треперят тронове, банки, нечисти съвести в цял свят:
Новото иде!
Тече потока на Новото и няма сила, която да го спре.
Някои го питат: — .От где идеш ти?
Той си върви.
— Къде отиваш?
Той пак си върви.
Той казва:
— Ако искаш да знаеш от где ида, намери Извора ми.
Ако искаш да знаеш къде отивам — ела с мене I
Л. Лулчев
Отзив на чужденци за беседите
Есперантското списание „Jnformoj de Esperamo-Asocio en Estonio“ дава следната рецензия за „Новата Ева“ от Учителя, издадена на есперанто:
Беседите на Учителя П. Дънов са динамични картини, които представят съотношенията на проявяващите, се сили в човека. Той говори алегорично или с притчи, зад които изпъква релефно окултната хармония на всемира. Мислите на по-голямата част от хората се въртят още около хляба, богатствата, властта и т. н. Причината за това е погрешното разбиране и схващане на най-дълбокия смисъл на живота. Навсякъде се чувства липса на вяра. Всички живи същества са поставени под закона на кармата т. е. под закона на причините и последствията. Всичкото щастие и нещастие зависи от самия тоз закон и те еднакво се предават от частта на цялото, също от цялото на частите. Света не може да се подобри, докато хората не се осъзнаят за това, и техните отношения и поведение към своите ближни и към останалите живи същества в природата не станат по-честни и по-правилни.
Хиромантия
Линия на съдбата
Линията на съдбата или линията на Сатурна, както и самото й название показва, е израз на възможностите които човек има, предопределени му от съдбата. Тя започва откъм началото на китката и свършва към пръстите, отивайки обикновено към средния, сатурновия пръст.
Колкото е по-дълга и по-ясно очертана линията на съдбата, толкова живота на човека ще бъде повече изпълнен с успехи.
Когато началото на линията на съдбата почва от животната линия (линията на живота), успеха на човека е затруднен на младини. Външните условия са причината за това, и ще бъдат нужни усилия и време, за да се преодолеят.
Когато началото е в долната част на лунния хълм, и ако линията на съдбата достига до Сатурновия хълм, — това означава верни предчувствия.
Когато началото е в хълма на Венера, успехът зависи от щастлив брак. Сатурновата линия, която завършва на хълма на Юпитера, това означава успехи, почести и богатство, свързани със задоволена гордост.
Когато линията на съдбата завършва на Сатурновия хълм, това означава успехи във всички неща, свързани с религия и философия, а същевременно и с всичко свързано със земята — земеделие и т. н.
Змиевидна линия на съдбата означава много неприятности в живота.
Края на линията на съдбата в Слъчевия хълм — успех в изкуството.
Края в Меркуровия хълм — успех в търговия, промишленост. Ораторско изкуство.
Клонки от Сатурновата линия, насочени на горе означава успех.
Клонки насочени надолу — несполука.
Остров на Сатурновата линия — измама, неверност.
Когато линията на съдбата се прекъсва до умствената линия — неуспехът в живота е причинен от липса на здрав ум и на правилно обсъждане постъпките.
Когато линията на съдбата се прекъсва до сърдечната линия — неуспехът има за причина неща от сърдечен характер
Ако началото е в умствената линия, успехът в живота настъпва късно, след много усилия и лишения. Начало в Марсовата долина — успехът е предшестван от много борби.
Линия на съдбата, която завършва с вилка нагоре — успех.
Ако завършва с вилка надолу — несполука.
Ако има вилка и в началото и в края на линията, то успехът е много голям.
Линията на съдбата, както и всички други линии, може да търпи известни промени в живота на даден човек. Силната воля, насочена към определена цел, с настойчивост и постоянство, може да даде един или друг характер, едно или друго направление на линията на съдбата.
Заповедта
„Любете о, друг друга!“
Туй чувство във вси сърца,
най-светлите деца
на новата култура,
разпалват милно там.
Таз заповед велика
понесли в млада гръд;
по всеки земен кът
те искат тя да блика,
кат извор вечен там.
За грешника прокуден
те имат тих приют.
На техний братски скут
ще викне той, пробуден
с молитвен поглед веч:
„Мен, блудний син, простите!
По ваший славен друм
аз тръгвам днес без шум;
искрее той и свети
в безкрая там, далеч.
На благ живот и сила
плени ме висша цел.
Видех зад тоз предел
да трепка златокрила
речта на Спаса мил.
Опазихте я чиста
през бурни векове,
вий, будни синове.
та бляска тя лъчисто
над време, в мрак безспир.
— „Ела, любов на Бога,
сърце ми, що гори,
в кристал го претвори!
Гърми света в тревога:
Дамоклев меч се вий.
От адски вой разтресен,
опитал кървав пир,
смирено най подир
той твоя лик небесен
с целувки ще покрий.“
Auroro
Усилията
Усилието е начало на всяка съзнателна човешка дейност. В него се крие магическа сила за превъзмогване и побеждаване на мъчнотиите, които човек среща на всека стъпка в живота. Без усилия живота и напредъка са немислими, а с тях всичко се постига. Ето защо вероятно, на надгробната плоча на един велик човек намираме написано следното:
„Посей усилие, ще пожънеш навик,,
„Посей навик, ще пожънеш характер“
„Посей характер, ще пожънеш съдба“.
Ако си се борил дълго с вълните на живота, и си претърпял много неуспехи, спри се, потърси причините а след като ги намериш и отстраниш, не бързай, отдъхни си и направи още едно усилие, но сега вече с повече разум и с повече добра воля и ще победиш.
Успехът на всеки човек идва само чрез усилието. То е път към успеха.
Няма придобивка, победа или откритие, които да не са предшествани от безброй усилия.
Всичко, което днес ни заобикаля, е плод на вековни и хилядолетни усилия. Всичко, в което виждаме участието на човешкия разум и ръка е въплътена мисъл и усилие. Но не само видимите и осезаемите неща са плод на координирани усилия, но и тия които не виждаме.
Всичко онова, което можем да видим или схванем в настоящето, трябва да знаем, че то колкото и малко, колкото и микроскопично да е, все пак е резултат, а като такъв той е предшестван от много усилия, били те повече или по-малко съзнателни. Значи, че всичко е усилие, ето защо нужно е да запазим в себе си. будна способността за ново усилие.
Г. С ъ б е в
Фото-портрет на Учителя
Варненския фотограф К. А. Терзистоев е направил една крайно сполучлива снимка на Учителя, която буди в безпристрастния зрител благородни чувства, светли мисли и възвишен идеализъм. В погледа вие виждате човека, който носи всичката скръб на целокупното човечество — всичката световна мъдрост и безгранична любов. Когато съзерцавате тая снимка, вие чувствате че не сте сам, че вашата душа се отразява във великата душа на Учителя и, потапяйки се в нея, разцъфтява в нюанси на почерпена опитност в живота. В скръбта на Учителя съзерцателя на тази снимка ще почувства, че пътя към Любовта минава през скръбта.
Тази снимка е една от най-сполучливите и, вярвам, ще послужи на бъдещите физиогномисти като един много ценен дар за обучение и вдъхновение.
К. Г-в — Варна
Пътници и камък
(б а с н я)
Между два града се простирало шосе великолепно: дълго, право. равно или както другояче казват — славно. Но един колар превозвал камъни по него та изпаднал от колата му случайно камък, незначителен по форма и по тежест. Този камък на шосето станал камък за препъване. И ето, пътниците почнали да го поритват, ту по-слабо ту по-силно и на никого не станало приятно, сладко и умилно.
Някой се препънал — паднал. друг си крак натъртил, трети — нокътя си наранил, а четвърти — леко се постръсил. Всички, общо казано, останали еднакво недоволни. Недоволни, пък се не досетили какво е нужно в случая да се направи. Не помислили за себе си дали са прави. Някои винили инженерите държавни, че през пръсти гледали шосейната направа; други — алчните предприемачи, че се трудили безспирно само ситуации да представляват и платежите да осребряват; трети — простите работници, че били злобни, груби и нахални; а четвърти — себе си че спали.
Най подир оттам заминал прост и незначителен човек, но той във пазвата си носил памет и разумност. Щом съгледал камъка подритван, тутакси разбрал, че той случайно тук е паднал и че е потребно веднага да се отмести. Взел го и изнесъл го извън шосето, та го сложил в малка локва.
— Тука, рекъл камъче, от тебе има нужда, никой няма да те рита и от сън да те събужда! Ще услужваш пътниците, локвата кога прескачат. Tе ще ти са благодарни и прилично ще те тачат.
* * *
За всяко нещо — има място,
на пътя, в къщи и из двора!
В безредие живеят мъчно
само глупавите хора
Дядо Благо
Една разходка из Алпите
Мечта отдавнашна аз имах да посетя Алпите. И след равнините, морето, планините в Босна, аз бях вече в Словения. Цяла Словения почти е прекрасна планинска страна, изпълнена с живописните разклонения но Юлийските и Камнишките Алпи.
Най-живописни са Юлийските Алпи, с вр. Триглав (2863 м.), 7-те триглавски езера, изворът на р. Сава - Савкца, ез. Блед и Бохинско езеро, а също и Кранска гора. Понеже е още рано и Хижите при вр. Триглав и 7-е езера са още затворени, невъзможно е сега да се изкачим на Триглав. Избираме с приятелите есперантисти — вр. Йесенице, един от най-трудните, но и прекрасни маршрути — Кранска гора. Крижка стена, вр. Криж —Альошев дом, Монстрани. Така ще можем да видим величественият Триглав от север, а също и да се любуваме на прекрасния изглед, който се открива от вр. Криж. Има някои не толкова високи върхове, обаче с широк изглед — такъв е например у нас в Родопите — Белмекен.
Още един път аз се убедих, че да бъдеш есперантист, значи да имаш приятели в целия свят. Бях писал на есперантското д-во в Любляна и на гарата ме чакаше вече един приятел със зелена звезда. Като че тази звезда на надежда е предвестник на това велико и славно време, когато всички души у културните люде ще засияят със светлината на любов, братство, човечност.
Сутринта в 6 ч. тръгваме с влака от Йесенице. Пътувам с млад приятел есперантист, фабричен работник. Учениците от прогимназията или от гражданската школа, както се наричат тук, също отиват на излет. Запознавам се с преподавателите и повече от пол. час слушам дивните планински песни на словенците — тези здрави планинци, които имат толкова хубави песни за Триглав, за езерата, за планината! Разделяме се като приятели. Трябва да спомене, че почти навсякъде в Словения, достатъчно е да узнаят, че сте българин, за да ви укажат най-голямо внимание. Изобщо българите се ползват със симпатия.
Стигаме Кранска гора. Една прекрасна долина — в самото подножие на Алпите. Голямо село — летовище. От тук за 2 ч. се стига до хижа Крнаца по реката Пишница. Денят е прекрасен слънчев, божествен. Нито облаче, лек ветрец. Небето е синьо. Високите върхове Присанк (2547) и др. вече се виждат. Ние вървим по реката. Стигаме хижата която е затворена обе. В края на юни — се отварят планинските хижи разположени близо до Триглав.
Продължаваме на горе, Ние сме вече пред грамадните канари — на Крижка канара. Минаваме през една голяма пряспа — вечен сняг — твърде стръмна и опасна, и почваме де се катерим по отвесни почти скали. Почти е невероятно да се изкачим. А пътеката лъкатуши, има железни куки и тел и цели два часа ние се катерихме внимавайки на всяка стъпка. Катеренето е любим спорт в Алпите. Изкачваме се горе на вр. Криж (2410). Великолепна гледка. Пред нас на юг, близо се издига великана Триглав — цял огромни скали — а на север е втория по височина в. Шкарлатица, на запад и север се виждат — снежни — високите алпийски върхове не Австрия — на югозапад — Италияинските Алпи, а на изток — Югославските Алпи — Плитски и Камнишки. Чудна гледка, незабравима. Аз се чувствам щастлив, близо до Бога. А дивният ден ни настройва за песни.
И на върха аз си мечтая за онази велика и мощна южно-славянска държава — в която българи, сърби, хървати и словенци биха живели, свободни, равноправни, в слога и хармония. И биха създали една нова славянска култура. Култура на всемирно братство.
Мечтите се сбъдват. Мечтателите са спасителите на света. Защото мечтите, мислите — са сила. И тази сила движи живота. Да мечтаем за възвишеното, красивото, е нужно и важно. Това е първото. И после да работим за нашите мечти — със слово, мисъл и дело, това с второто.
