НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25

  Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Алтернативен линк

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25

1 ноември 1930 год.


В-к „Братство“ се изпраща всекиму, който пожелае. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели.

Адрес: Сава Калименов,
Севлиево.

Съдържание:

Мир вам (Н.)
Нови хора са нужни (Т. Ч.)
Болестите и молитвата
Тайната на очите. (По D-r М. Madaus)
Тъмни сили.
Книжнина

Мир вам


В страх и смут събрани в горницата, преди две хиляди години, учениците на Христа, в очакване мълком се споглеждаха и едва шепнешком разменяха думи ...

— Дали е вярно? Той каза: „Разрушете тези храм и в три дни ще го съзида!“ Ето вече третия ден. Жените мироноски свидетелстваха, че са Го видели. Свидетелстваха Петър, Йоан, друг и друг. — Дали?

Ще го видят ли всички? И как ще дойде? Блаженство ги унася. Усмивката, що бе залязла от много дни, разцъфва на устните им и в погледа им възкръсва живота отново! ...

Нима? , ... Дали? ...

Ами страха от евреите? Ами ако Го видят и хванат пак? Ами те? Какво ще стане с тях? ... Отново съмнение и скръб.

— Мир вам! ...

- - - - - - -

Край на зло, страдание, безсилие човешко!

— Мир вам!

Любов и мир и радост! ...

Ето що завеща преди две хиляди години Христос на своите ученици. Ето що завеща на целия човешки род чрез тях!

— Мир ви оставям. Моя мир ви давам!

*


И днес, събрани тук и там из разните краища на майка земя, нейните синове, учениците на Христа, защото, божем, по-голямата част от хората на земята сме християни, тръпнат от ужас и страх пред голямото зло, що е надвиснало като черен облак, готов да се излее всеки миг над главите им. И този облак не е благодатния дъжд, що Бог ни дава да закърми земята, не — и мекия бял сняг що приютява и затопля семената! Не! Но — облак от който ще се излее огън, кръв и сълзи, който злия човешки гений можа да роди! — Войната!

И ровят се чадата Божии в спомени и се питат: — Кога, къде е завещал Бог да се избиват хората, да се изтребват „за благото на отечеството", за благото на народа, за по-голямо добруване, за да се подобри икономическото положение на страната и пр. и пр ... И намират:

— Мир вам!

Не чрез caмоизтребване, не чрез войни и разпри ще се подобрява живота! Не чрез бомби, куршуми, газове! ...

— Мир вам!

— Нима? — Дали? — Ще дойде ли?

Ще чуем ли гласа Му в този натегнал от ужас и страх и съмнение момент да прозвъни над нас?

Може би! Нека затаим дъх! Нека слушаме! Нека обърнем поглед към небесата или към сърцата, от вън или отвътре, все едно, дано да чуем!

— Мир вам!

Н.


Нови хора са нужни


Икономическите условия, а и условията въобще в живота са такива, каквито са хората — Tе са израз на всичко онова, което е заседнало дълбоко в сърцата и душите на хората като идеи, като разбирания за живота, като желания и стремежи. Щом условията са лоши и позволяват на едни да използват, да ограбват труда на мнозина и да трупат богатства, а на други позволяват да обедняват все повече и повече и да умират под страшните удари на мизерията и непосилния труд, това ясно говори, че хората са лоши. че идеите и разбиранията на хората, от които те се ръководят в всекидневния живот, са низки и лоши.

Нови хора и нови идеи са нужни, — добри хора и добри идеи. Такива разумни и добри хора са нужни, чиито идеи и разбирания всякога, властно да диктувате, при всяка мисъл, при всяко желание, при всяка постъпка, да крещят в душите и сърцата: „Мисли, желай и прави на другите само онова, което желаеш и те да правят на тебе".

Празна и само пакостна работа е да забравим себе си, да оставим човека да се влошава, да се ожесточава, да живее с груб егоизъм и да се изражда, а да се отдадем всецяло в борба с лошите условия, с лошите наредби, с робството и тиранията в cветa. Без промяна в човека, в хората — промяна от лошо към добро, промяна от себелюбие и жестокост към човеколюбие и взаимопомощ — не може да има промяна и подобрение в условията, в наредбите на живота. Не!

Нови хора са нужни — хора разумни, хора добри, хора благородни. Нужни са християни по дух и на дело, а не само по име. както е сега. Хора, които, издигнали се над себе си, над своя дребнав егоизъм, над своите слабости и пороци, виждат в себе си клетка, частица от грамадния организъм, наречен човечество. Хора, които да имат пълното съзнание, че, отнасяйки се зле към другите, правейки лошо на когото и да било, по тоя начин внасят безредие, нарушават правилото движение, влошават целия организъм и че последиците от това са: страдания и мъки за всички хора-части на цялото, страдания и мъки за всяка клетка от организма — човечество. Хора, които никога да не подхранват и да не дават простор в себе си на лоша мисъл и желание, никога да не правят никому нищо лошо. нищо вредно, нищо унизително и оскърбително. Хора. чиито сърца да пламтят от любов и които да изживяват пълна радост и блаженство само когато се грижат за другите, когато помагат на слабите, когато се жертват за онеправданите, а да страдат и да проклинат своята слабост и неумение, когато не успяват в това. когато са безполезни или вредни за себеподобните. Хора, които всякога да обичат повече от себе си човечеството.

Такива хора, такива християни са нужни. А щом дойдат тия хора, щом се променят, подобрят и облагородят днешните хора, тогава ще се промени и подобри и всичко външно: властта, условията, наредбите, живота. Всички ще се обичат и ще жертват време и средства само за да си помагат, само да се улесняват в живота. Hямa да има бедни и богати, нисши и висши, работници и господари, а ще има само любещи се и всякога близки и мили един за друг хора.

Т. Ч.


Болестите и молитвата


Великите Учители на човечеството, които са основали религиите през вековете на историята, са знаели каква грамадна сила има молитвата на покаяния, на чистия човек, която с жива вяpa отправя към Бога — за добиване както на духовни, тъй и на материални резултати. И затова те са учили своите ученици да се молят и как да се молят.

Тук ний няма да разглеждаме изчерпателно въпросът за молитвата и за нейната сила, а ще изкажем някои мисли по този предмет в свръзка със становището, което заема по него г. Софрони Ников в своето писмо - циркуляр от 1. IX. т. г., което той отправи до своите приятели.

В това писмо г. Ников твърде много съветва своите приятели при разни нужди да се обръщат към свещениците, за да им светят вода, да им направят маслосвет и да се причестяват колкото се може по-често и пр. И за да ги увери в голямата полза от всичко това, той се позовава на резултати добити от него, като свещеник на Либералната Вселенска църква.

Какво Христос е  учил  за  молитвата?

„Кога се молиш, влез в скришната си стаичка, помоли се на Отца, който вижда всичко тайно, и ще ти въздаде на яве. А когато се молите не говорете излишни думи, както правят езичниците защото те мислят, че в многословието си ще бъдат послушани (Мат. 6:6-7;)

„Ако вий не простите на человеците техните провинения спрямо вас, то и Отец ваш няма да прости вашите грехове (Мат. 6: 15;)

Ис. Христос настоява да бъдем настойчиви в молитвите си и да не преставаме да се молим докато не постигнем желания резултат. В подкрепа на тази своя мисъл Той е превел две притчи:

1) „Ако някой от вас има приятел и отиде при него посред нощ и му рече: приятелю, дай ми на заем три хляба, понеже един мой приятел дойде у дома от път и нямам  какво да  сложа пред него. Той би могъл да му рече:  не ме безпокой ... Казвам ви, че даже ако не стане да му даде защото му е приятел, то поради неговата настойчивост ще стане и ще му даде колкото му трябва. И аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. И кой е онзи баща между вас, който ако му поиска син му хляб, ще му даде камък? Колко по вече небесния Отец ... (Лука 11: 5-13;)

2) „В някой си град имаше един съдия, който от Бога се небоеше и човека не зачиташе. В същият град имаше и една вдовица, която дохождаше при него и му казваше: отдай ми правото спрямо противника ми. Но той за няколко време не искаше. Я после си каза: при все, че от Бога не се боя и човеците не зачитам, понеже тая вдовица ми досажда,  ще й отдам  правото — да не би да ме изложи с безкрайното си дохождане. И Исус рече: слушайте що казва неправедния съдия! А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави? (Лука 18: 2-7;)

Но тук Христос учи, че за да получим отговор на молитвата си, ний трябва да се молим с жива вяра. Той казва: „Всичко каквото поискате  в молитва, вярвайте, че сте го получили и ще  ви  се сбъдне (Марко 11: 24;)

От всичко до тук процитирано е ясно, че Христос дава правила за лична, или колективна молитва и подчертава законите при които тя може да има успех.

Ап. Яков казва: „Изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния (Послание Яково, 5: 16;)

В първите времена на християнството за свещеници и дякони са се посвещавали най ревностните християни, които са горели от желание да служат на своите братя от любов, безкористно, за характера и вярата на които ни дава идея подвига на архидякона Стефана — първия мъченик от християнското общество.

И затова ап. Яков, знаейки каква духовна сила са обладавали те, препоръчва: „Болен ли е някой от вас, нека повика църковните презвитери за да се помолят над него и го помажат с масло в Господното име.

И молитвата, която е с вяpa, ще избави страдалеца (Послание Яково 5: 14: 15;) Тяхната молитва е имала сила, защото те строго са се придържали у повелението на Христа към своите 12 апостоли, когато ги изпратили на проповед; „Проповядвайте ... болни изцелявайте ... даром сте взели даром давайте", а и към съвета Му; „Който от вас иска да бъде пръв, да служи на тези които са в нужда. Като ви умих краката, аз ви дадох пример.“ А молитвата на грамадното болшинство днешни владици и попове няма никаква сила, тя не достига небесата, а пълзи из краката им, като дима от Каиновата жертва, защото казаното повеление на Христа те са разбрали и практикуват така: „Даром сте го взели, на драм го продавайте“. А този, който търгува с учението на Христа и с благодатните средства, първо място от които държи молитвата, Бог не иска и да чуе за него, нежели и да се вслуша в неговите ходатайства! Кому не е известно, че голямата част от нашето висше и низше духовенство и монашество не само че не притежава християнски добродетели, но е оплуло в пороци от най-отвратителните: блудство, сребролюбие, чревоугодничество, пиянство и пр. А колко от тях имат онази жива вяра, която Христос и Неговите апостоли се стараеха да възпламенят в човешките души? „По делата ще ги познаете" — ето критерия на Христа. Днешната будна младеж и интелигенция не се преспива с увещания от рода на тези: „слушайте какво казва попа, а на делата му не обръщайте внимание". С право тя искат да видят от владиката и попа примери достойни за подражание. И когато не виждат такива, те с право заявяват: „За Господа на владиците и поповете не искаме и да чуем. Техният Господ е умрял, както те са умрели духовно". И наистина, каква мъка изпитва човек като гледа обезвереното българско духовенство днес (с много малки изключения), което служи не на Господа, а на своя джоб и на своето низше „аз“? Какво може да се очаква от това духовенство? Не за такива ли казва Христос: „Слепец слепеца като води и двамата ще паднат в ямата“? При тия ли български попове и владици препоръчва да търсят помощ за изцеление от болести и пр. г. Ников? Този. който има в джоба си само грош, може ли да ти даде наполеон? Де са излекуваните с моливите на българските попове, за да ги видим?

За да даде молитвата резултати, този, който я отправя, трябва да притежава жива вяра, че молитвата ще бъде послушана, а също и душевна чистота. Нима тези условия не са задължителни за духовенството? А ний знаем такива потресающи факти за морално падение на български владици и попове, че ако ги изнесем, на мнозина ще им писнат ушите. Но не искаме да съблазним слабите верующи душички, моралът на които все още се крепи от връзката им с православната църква, която продължава да играе ролята на забавачница и първоначално училище ... На тия, на които, поради ограничения умствени и пр. не можем да дадем нищо повече от това, което държат като светиня в душите си, което е за тях кормило в живота, не желаем да ги лишим и от това малкото.

Че молитвите на грешни владици и попове не дават резултати, е ясно от следното изложение на ап. Павла:

„Който яде този хляб, или пие чашата Господня недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си и така да яде от хляба и да пие от чашата, защото който яде и пие недостойно, той яде и пие осъждане на себе си, защото не е познал тялото Господне. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста и умират" (I посл. Коринт. 11:27 - 30).

Ако те наистина можаха, като служат литургия, да освещават светите дарове, с които се причестяват по няколко пъти седмично, те — големите грешници, които проповядват Христовия морал на другите, без те да го приложат, биха се отдавна разболели и по-голямата част биха измрели, според твърдението на ап. Павла. Но при факта, че по-голямата част от владиците и поповете са с големи шкембета и червени вратове, дори на старини, сме в правото си да заключим, че служената от тях литургия не освещава даровете, че те не са в положение да извършват тези алхимически процеси, наречени тайнства. Защото прави са думите: „Знаем, че Бог не слуша грешници, но ако някой е благочестив и върши Божията воля, него слуша" (Йоан 9:13).

Но защо тогава г. Ников препоръчва: болни, и намиращи се под гнета на други бременна, да отидат при нашите попове да се молят за тях, та Господ да снеме от плещите им бремето им? Сигурен ли е той, че ще им се помогне? Не беше ли по-добре г. Ников да покаже на всекиго широкоотворените обятия на Христа, който възгласява: „Дойдете при

Мене всички що се трудите и сте обременени и аз ще ви успокоя“? Когато сме гладни попа ли яде зарад нас? Време е вече всеки лично да познае Господа и да му служи с радост, да изпълнява волята Му. И за такива Христос е казал: „Търсете преди всичко Царството Божие и неговата правда и всичко друго (здраве, пари, приятели, просвета, дарби и пр. и пр.) ще ви се даде“. Но на такива ще се даде всичко това, а не на всички бръщолевещи Божието име, защото Христос е казал: „Не всички, които викат: „Господи, Господи,“ ще влязат в царството на Отца ми, а само ония, които вършат Неговата воля“. Нали Христос ясно казва в своя разказ за дележа на хората на овци и кози, кои ще отидат в Царството Отца му: „Защото гладен бях и нахранихте ме, гол бях и облякохте ме ... Това, което сте сторили на едното от тези малките мои братя, на Мене сте го сторили". Но някои попове без свян казват: „Имам само две ръце: с едната вземам, с другата благославям. Аз ли съм крив, че Господ не ми е дал и трета ръка, с която да давам?"

Моите почитания към г. Никова! Ние знаем, че той е жертвал много години в непосилен труд за духовната просвета на българския народ, работейки безкористно, от любов. И никак не ни е чудно, че много негови молитви за изцеление на болни са послушани от Небето. Но според нас това не се дължи на факта, че е правил молитвите си като свещеник на Либер. Вселен. Църква (защото иначе трябваше да се приеме, че всеки свещеник на тази църква може да получи резултатите, които той е получил, което е абсурд), а защото Софрони Ников е правил тези молитви, това ходатайство пред Небето. И той, според нас, е помогнал на болни с ликвидирана или почти ликвидирана карма за дадена болест. Изключението от това правило е тежка жертва, каквато малцина заслужават ...

Който има вложени капитали в една банка, щом даде някому чек до тази банка, тя го осребрява. Този закон има известно приложение и в духовно отношение. Христос каза на своите последователи: „Ако имате вяра, ще правите и по-големи чудеса от тия, които Аз правя". И ний знаем от историята на християнската църква, че много мирски лица станаха светии и чрез своите молитви и чрез своята святост маса чудеса са правили. А знаем от същата история, че много папи, владици и попове с делата си са конкурирали и най-големите грешници-безбожници ...

(следва)


Тайната на очите

(По D-r М. Madaus)


Една синтетична наука, която хвърля нова светлина върху съществото — човек. Окото е микрокосмос и има отношение към макрокосмоса.

Една задача е поставена от вековете — да се себепознаем, а от тук към висше познание.

Тайната на очите!

Една мирова драперия се разкрива с изследване очите. Една загадка, една нова и ценна наука, нужна за изучаване от всички. В окото вие ще видите физичния и психичен живот на човека. Всички органи в тялото имат своето място в чуден ред в окото.

Едно цветно художествено табло с една художествена

анатомична фигура в голям формат е под печат в ограничено количество и струва 50 лева.

Веднага се запиши за абонат и изпрати стойността до издателя: Кирил Георгиев — скулптор ул. „Добруджанска" кв. 618/5 — Варна.

Тъмни сили.


От няколко години насам, в България изникнаха като гъби след дъжд разни самозвани „родозащитнически" организации, които издигнаха в култ грубото насилие, дивия и сляп шовинизъм, побоите, омразата към другите народи, крайната нетърпимост на други убеждения и вярвания.

На много места те вършиха и вършат насилия над мирни български граждани — евреи и турци — без да са и най-малко предизвикани, без никаква причина, а просто така, от „родолюбие".

Същите господа са считат за големи защитници и пазители на православието и много пъти вече употребиха своите изпитани методи в това направление. Миналата година нападнаха и разгониха конгреса на адвентистите във Варна. Известна е тяхната „дейност" за осуетяването събора на Бялото Братство и много други техни „подвизи".

Сега се научаваме, че преди десетина дни те пак се отличили: нападнали молитвените събрания на адвентисти и петдесетници в София.

Ние питаме: Няма ли кой да постави на местото им тия синковци?.

До кога българския народ ще оставя да се гаврят с неговото име и с неговата чест самозвани „родозащитници“?

До кога той ще оставя на свобода тъмните сили, които искат да го водят по старите кървави пътища към катастрофи и гибел?

Нищо ли не научихме от недалечното минало?

Най-отвратителното, обаче, е това, че в своите донкихотски подвизи „за запазване на православната вяра“ тия тъмни сили винаги са имали зад гърба си, и са били подстрекавани и насъсквани от православното духовенство. Съюза между едните и другите е отдавна провъзгласен в печатния орган на българските свещеници ...

„Които си приличат, се привличат" ще кажем ние. Подавайки им ръка. свързвайки се с тях и използвайки ги за своите низки цели, православното духовенство окончателно се определя за тъмнината, за насилието и назадничавостта и против светлината, против свободата и прогреса.

И участта им ще бъде еднаква!

Новото иде!

Светлината на Новата Култура на Любовта и Братството между всички хора и народи се разлива на широки талази по цялата земя и тя ще помете и стопи всички тъмни сили и всякакви техни съюзници!

Да изчезне мрака! Да пребъде светлината!

Книжнина


Беседи от Учителя


Сила и Живот, I серия (200 стр.) ... 30 лв.
Сила и Живот, III серия (224 стр.) ... 50 лв.
Сила и Живот, IV серия (315 стр.) ... 25 лв.
Сила и Живот, V серия (486 стр.) ... 40 лв.
Двата природни метода, VI серия (стр. 514) ... 60 лв.
Затова се родих, (350 стр.). ... 50 лв.
Влизане, (168 стр.) ... 30 лв.
За съдба дойдох, XI серия (230 стр.) ... 40 лв.
Трите основи на живота ... 10 лв.
Пробуждане на колективното съзнание ... 4 лв.
Новият живот ... 4 лв.
Живите сили на природата,. ... 10 лв.
Високият идеал, ... 4 лв.
Обич към знанието ... 5 лв.
Положителни и отр. черти на човека ... 10 лв.
Закон за единство и общност ... 15 лв.

ДРУГИ КНИГИ

Де е истината, учението на Учителя Дънов и и отговор на критиките против учението ... 20 лв.
Кои и какви са белите братя ... 5 лв.
Съвр. обществен морал и Дънов ... 8 лв.
Религиозно-философския мироглед на Петър Дънов, от Д. Томов ... 8 лв.
Сп. „Житно Зърно“ I, II, Ill, IV и V години, цело год. течение, всяка по ... 60 лв.

Всички тия книги се доставят от: Жечо Панайотов. ул. „Опълченска". №66, София.

* * *


Учебник по есперанто


от Д. Борисов, нагоден за самоуци и курсове, с 40 клишета в текста е под печат и до края на този месец ще излезе. За предплатили струва само 10 лв. След излизането ще струва 20 лева.

Поръчки до издателя: Дим. Иванов, ул. Рила, 17 — Русе.

Учете есперанто!


  Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ