НАЧАЛО

Контакти | Дарение
Категория:

< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15

  Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
Алтернативен линк

Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 15

15 февруари 1930 год.


В-к „Братство“ е свободен изразител на копнежа и волята за нов живот. Поддържа се от доброволните помощи на своите читатели и се изпраща всекиму, който пожелае

Адрес: Сава Калименов,
Севлиево.

Съдържание:

Да обичаме!
Ний всички сме едно!
Мироносци.
Кой е създал света? (Д. С.)
Пътят на историята. (Ст. К.)
Разкази из Духовния свят (Онисабро Дегучи - Продължение от миналия брой)
Из Беседите
Дoм на човеколюбието (Domo de Homamo)
Фонд „Братство“

Да обичаме!


Извора на щастието е вътре в нас, — в нашето собствено сърце. В него се крият ония реални и вечни ценности, които единствени могат да ни направят истински и завинаги щастливи.

Да разтворим, прочие, сърцата си! Да разкрием този извор на Любовта, който е затрупан под дебелия слой на нашите всекидневни дребнавости. Да приемем, да обгърнем целия свят в себе си, в своята душа. Да обичаме!

Да обичаме птичката, която пee, и храста, който разцъфва. Да обичаме синьото утринно небе и златната звездна нощ! Да обичаме вятъра, който подухва и гали лицето ни и буйната рекичка, — която ни унася със своята весела песен! Да обичаме тайнствения шум на дъбравата, в която плахо отекват нашите стъпки и която ни обгръща и потапя в недрата на природата. Да обичаме сините, далечни планини, които ни зоват всекичасно да идем и пием от чистия извор на естествения живот, който клокочи в тях! ...

Колко прекрасни и достойни за обич неща има в този свят! Ние не можем да ги избром! Не можем да ги ограничим: всичко, което ни заобикаля, е достойно за обич! Всичко, което е около нас, е извор на радост и щастие за нас ! ...

Да обичаме, прочие, като надмогнем границите, които егоизмът е поставил на нашата обич, и ние ще бъдем щастливи!

Ний всички сме едно!


Какво значат за нас вашите граници?— За сърцето граници не съществуват! — Ний всички сме едно! .. Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме братя, ний всички сме части на едно цяло. Ний всички сме синове на един Бог, деца на една и съща земя.

Кои сте вие, които искате да ни разделяте и в името на какво правите това? Защо ни учите да се мразим и ненавиждаме? Защо ни карате да се избиваме едни други? Защо правите от родните братя врагове?

За нас няма врагове, защото всички ние се обичаме! За нас няма „чужденци“, защото всички ние сме части на един единствен народ — човечеството! За нас не съществуват граници — последните са жалки, противоестествени и осъдени на неуспех опити да се раздели неделимото, да се сложи преграда на живота, да се противопостави егоизма и насилието на Любовта, която иде да обедини света!

Ний всички сме едно! Ний всички сме братя! Ние се обичаме! ...

И в нашата любов границите ще се стопят като пролетен сняг, пушките и топовете ще ръждясат, омразата ще изчезне като дим!

На очите, в които по-рано е блестяла омразата, ще се появят сълзи на разкаяние. Ще се преобразят сърцата, научили се само да мразят. Ще се смири неразумната гордост и ще зацарува завинаги любовта.

Народите ще си подадат братски ръце, ще се слеят в една пламенна прегръдка, в която ще изчезне всичко, което ги разделя! ...

И ще се разтворят тогава портите на Царството Божие на земята. Човек ще престане вече да разрушава, а непрестанно ще твори. И щастие, благосъстояние и радост ще зацаруват завинаги между хората.

Българи, сърби, гърци, румънци, — ний всички сме едно! — Елате, прочие, да изградим с общи усилия величественото здание на новия живот. Елате да възцарим Любовта за върховен и вечен владетел на живота! Елате да превърнем нашите окървавени с братска кръв земи в рай! ...

Мироносци.


Дълга пътека се вие надолу по планината и се губи в буйната до колене трева. После минава тясно мостче над пеещата планинска река и слиза в полето. По пътеката слизат хора, един след друг Бавно и отмерено пристъпят. Те не бързат. Нощта посрещат като ден. А бурята изпращат с усмивка. Видът им е тих, смирен и кротък и много безразличен. И само погледа им е сияен като зора, и усмивката им — като слънце!

В полето е битка. Стохиляден народ е въстанал човек връх човек. Ръцете са потопени в братска кръв. И, сякаш, е сън — кошмар. Нощ дълга и страшна. И, сякаш, без край. Да би, поне, се сипнала зората! Да би, изгряло слънцето! Тогава брат познал би своя брат.

По тясната пътека що се вие по планината вървят хора. Бавно и отмерено пристъпят. Треви и цветя навеждат кротко главите си пред тях. Дърветата тихо ги поздравяват. И птичките започват песен ...

През боя се долавя тая песен. Невем, се разсъмва! Нахлуват спомени в сърцето: за мирния роден край, за сладките песни на птичките, за скъпи приятели и братя далече забравени ... И секва се боя. И всеки в спомен потъва.

Вие се пътеката в полето и се губи татък в безкрайната далечина. Вървят хора бавно и отмерено. — Безспир, без почивка. Вървят и отминават.

А татък над секналия бой се съмва. И гледката е страшна! ... Дори и слънцето наднича ужасено. Тук всеки вижда своите братя поразени. И изтръпва. Що искал е човек от тях? — Кръвта, живота им? Защо? Каква облага? Само гарванът, зловеща птица, охолно се разхожда между човешките трупове и само неговият доволен грак се носи над печалните полета, посърнали от скръб и страх, за смях и поругание над владетелите на земята.

Вие се пътеката през окървавеното поле. По нея вървят хора, тихо и невъзмутимо. Поръсват падналите в боя с някаква живителна вода. И отминават.

Разтриват очи лежащите. И блясъка на слънцето, и усмивката на новия ден пропъжда страшния кошмар. И всеки се залавя за своя мирен труд. Полето се начертава в стройни фигури. Гората се огласява от песни. Градове и села се оживяват като бръмчащи кошери. Там всеки бърза да даде свойта дан за да заличи кървавия спомен от войната и да процъфтят по-скоро надеждата и любовта над осиротялото човечество.

Вървят хора по тясната пътечка, що се вие от върха на планината през полето и се губи в безкрайността. Видът им е тих, смирен и кротък. И, сякаш, безразличен. Ала, погледа им е сияен като зората, а усмивката им — като слънце.

Кой е създал света?


Още има хора, които питат и спорят.

Но ние не питаме, не спорим.

Когато гледаме слънцето, месеца и звездите — мислим за Тебе.

Годишните времена, редовните смени на дните с нощите; чудесните условия, в които се проявява живота в безкрайни форми, — винаги ни напомнят Тебе и Твоята Премъдрост и Любов.

Красотата на цветята, песента на птичките, хубостта и силата на животните, величието но природата, погледа на детето, стремежа на човека към правда и светлина, — всичко, което виждаме, говори за Твоето присъствие.

Чрез цветята и звездите Ти шепнеш да бъдем чисти и свети като Тебе.

Голяма е Твоята Любов към нас, Господи, че си ни дал живот и здраве.

Благ си Ти, че ни отрупваш с добрини и правиш душите ни признателни.

Безкрайна е Твоята милост към нас, че забавяш , но не забравяш да ни помагаш, когато сме в нужда и беда.

Ти си, Който създаваш хармония и ред навсякъде.

Ти си, Който даваш сила на човека да работи и минава през различни изпитания.

Ти си, Който ни даваш разум, надежда, вяpa и любов.

Благословен си Ти, Господи-Създателю!

Д. С.


Пътят на историята.


Ограничения в в собствените си грижи човек не може да схване тясната зависимост, която съществува между неговото съществуване и между това даже на неговите съграждани. Той не може да схване, че обикновените приходи от неговия собствен занаят се подчиняват на известни икономически закони, които в дадено време господстват в неговия град. Той се радва, когато има по-добри приходи, мъчно му е когато работилницата или дюкянът му са празни.

Но човекът на политическата икономия познава много точно факторите, които действат в дадено време и на дадено място. Той знае тясното взамноотношение, което съществува между елементите на икономическия живот.

Така е и по отношение международния живот. Само историкът с широка култура, с дълбоко прозрение в съчетанието на обществените фактори, може през личности, царе и гении да разбере динамиката на народите и на епохите.

Който гледа силното брожение на съвременното човечество, неговите класови борби, декларации за мир, международни конференции, пробуждане на далечни, до вчера дълбоко спящи народи, за него всичко това са само несвързани факти. Той ги следи по вестниците, знае ги наизуст — но тяхната дълбока вътрешна връзка не може да обзре.

Какво става, наистина, в дълбочината на общочовешкия организъм.

Почерпило поука от една небивала война, платило с кръвта на 13 милиона свои ценни синове една голяма историческа опитност. човечеството е насочено в един особен път.

Чувството на единността на човечеството крепне. Общи идеи, общи несгоди, общи удоволствия и игри, общи моди — ето кое става все по-очевиден повсеместен факт.

Добрият историк не е само събирач на фактите. От наличните факти и тенденции в народите той може безпогрешно да предвиди, да предскаже неминуемите утрешни положения.

Ние не се лъжем като твърдим, че в големия, измъчен човешки организъм се събужда едно ново сърце, чийто трепет ще засяга всички народи и всички човеци, чиято кръв ще храни еднакво изобилно и англичанина и ескимоса, че всички народи и човеци ще станат само части от голямото общочовешко тяло, свързани с братска обич и братско сътрудничество.

Ст. К.


Разкази из Духовния свят


ОНИСАБРО ДЕГУЧИ


(Продължение от миналия брой – 14 бр.)


В бариерата на Йачимата има два вида пазачи. Едните имат за задача да изследват хората, предназначени да отидат в Царството Небесно, а другите — тези, предназначени за в ада. Първите са бели, учтиви пазачи, а вторите имат страшен изглед и са червени.

Тацукоо е извънредно изплашен от току що случилото се и, здраво стискайки ръкава на Харукуниуаке, с развълнувано лице, треперейки и задържайки дишането си, с уплаха гледа как изследват духовете на много мъртъвци. След известно време пристига един мисионер на Барамонизма, шумейки с пастирския си жезъл. Когато се опитва да прекрачи червената порта, веднага пред него се изпречват двама пазачи, единия червен, другия бял, като извикват:

— Стой, трябва да те изпитаме!

Мисионерът се спира и казва с учудване:

МИСИОНЕРА. Аз съм мисионер на Барамонизма и проповедвам на човечеството любовта и Божествената добродетел на Даизизаитен-Оокуни-хико-но-микото. Какво искаш от мене ти, та ме спираш?

ПАЗАЧА (червения). Тук е Йачимата, съдилището на духовния свят. Преди да изследваме вашите добри и лоши дела, сторени преди смъртта ви, ние не можем да ви пуснем да минете през портата. Почакайте тук.

МИСИОНЕРА. Аз не ви разбирам. Аз съм Халис и, по заповедта на Оокуронуши, отивам на високата равнина Декатан, след като минах вече през страната Цуки. Та аз съвсем не съм умирал. Не се шегувайте! Получавайки заповедта на Оокуронуши, аз не трябва да пропущам нито минута.

Казвайки това, той иска отново да премине. Обаче червеният пазач, хвърляйки свирепи погледи, извиква високо;

— Ти, фалшив мисионерино! Чакай!

При този вик Халис почва да се съвзема и казва, като че ли на себе си, поглеждайки наоколо.

ХАЛИС. Да! Като че ли наистина тука е духовния свят. Как съм можал аз да дойда в това място?

ПАЗАЧА. Претендирайки че проповядваш Божественото евангелие на народите в света и че ги водиш към Царството Небесно, самия ти, в действителност, не си вярвал в съществуването на Бога и духовния свят. Ти си изпратил безброй лица, в едно подобно състояние на полусъмнение, в Междинния Свят (Чистилището — Б. пр.) или даже в Ада. Лицемер! Сега аз ще те огледам в свещеното огледало, за да разкрия греховете, които ти си извършил с душата и тялото си.

ХАЛИС. Аз истински се разкайвам, господине. Както ти сполучливо каза, макар че проповядвах по цели дни; от сутрин до вечер, за закона на справедливостта и за съществуването на Небесното Царство и Ада, сам аз обаче мислех, че в действителност такива места не съществуват, но че хората след смъртта си изчезват като дим. Състоянията на Царството Небесно и Ада, показани в Писанието, са изкуствени средства за контролиране на човешките сърца, мислех си аз. Следователно, за мене беше невъзможно да дам ясно учение; бидейки сам скептик, аз само преповтарях проповедта за Царството Небесно и Ада. Сега аз съм извънредно зачуден, виждайки че действително съществува задгробен свят.

ПАЗАЧА. Макар че грехът ти, задето си измамвал хората с титлата си на мисионер, е много голям, от друга страна ти си правил добро с това че си проповядвал на невярващите съществуването на Бога, макар и твърде неясно. Заради това сторено от теб добро, ние ще наредим да не отидеш веднага в Ада. Остани известно време тук, в междинния свят и се постарай да очистиш сърцето си така, че да можеш да разбереш Божествените Добро и Истина. Разрешаваме ти да останеш тридесет дни. Ако ти, в продължение на тези тридесет дни успееш да придобиеш мъдростта и интелигентността, нужни ти за да разбереш напълно истинската любов и истинската вяра, ти ще бъдеш изпратен в тая област на Царството Небесно, която съответства на твоята квалификация. Ако, обаче в продължение на това време ти не успееш до се разкаеш за греха си и да се обърнеш към доброто, ний ще бъдем принудени де те изпратим в Ада, макар и да съжаляваме много за това. Сега тръгвай бързо в източна посока.

ХАЛИС. Да, господине. Аз сърдечно ви благодаря, че ми направихте особената милост давайки ми този срок и отлагайки моето изпращане в ада. От сега аз започвам да се движа в Междинния Свят и с всичките си сили ще правя добро заради самото него, и усърдно ще уча скитащите духове, които срещна, на това, което сам съм можал да разбера.

ПАЗАЧА. Не, не, Халис! Ти правиш голема грешка като мислиш, че сам можеш да разбереш истината. Само благодарение на вътрешното влияние на Божествения Дух, хората могат да схващат, да съзнават и разбират. Ако ти си помислиш че разбирането е твоя собствена способност, ти веднага ще попаднеш в числото на „крадците от небето"*) Разбра ли?

ХАЛИС. Да. благодаря, разбрах. Следователно, аз отивам на изток да придобия опитност.

ПАЗАЧА. Не забравяй, че трябва да се върнеш точно на време. След като се върнеш, ний отново ще те изследваме и според твоето подобрение, ще определим мястото ти.

ХАЛИС, Извинете, моля, че ви причиних толкова много грижи. Аз отивам: довиждане!

Казвайки това, Халис, върху лицето на когото вече никак не може да се види предишната гордост, тръгва бавно неохотно. Малко по-малко затъмнявайки се, неговата фигура най-после изчезва в мъглявината.

Тацукоо ниско заговаря на Харукуниуаке, дръпвайки го за ръкава.

ТАЦУКОО. Господине, виждам че мисионера излезе съвсем недостоен в духовния свят. Мисионер, когото на земята са уважавали като Бог, идвайки тук се оказва съвсем мизерен, нали?

ХАРУКУНИУАКЕ. Е да. А също и ние, тъй да се каже, още се скитаме в Междинния Свят, без да можем да се издигнем в Царството Небесно. Някои неверници с право са ни нарекли на смях „скитници“.

ТАЦУКОО. По какъв начин тогава може да се отиде в Царството Небесно?

ХАРУКУНИУАКЕ. Ето как. Да възприемем с цялото си същество Божественото, де познаем истинската Божия Любов и да станем истински хора, които Обичат заради самата любов, правят доброто и търсят истината заради самите тях — само по такъв начин човек може да отиде в Царството Небесно. Ето, поради нашите молитви ние започнахме да чувстваме силата на Духа в нас и ни се струва че това е нашата собствена сила. Грамадна грешка! Ние не сме обърнали внимание на факта, че Божественият живот на Мизу-но-митама е изпълнил нашата душа и се проявява чрез нашето тяло. Вземайки пред вид това, човек никога не трябва да се възгордява. Който мисли че прави нещо със своята собствена мъдрост, сила и способност, той е „крадец от небето", защото усвоява качества, които принадлежат на Бога. Завладения от такива мисли човек постоянно ще скита в Междинния Свят, отгдето лесно може да попадне в Ада. О! Благодарение на безкрайната Божия милост, ние можахме да видим ясно състоянието ма Духовния свят. Благодарим Ти. Господи! Нека от сега обновим сърцето си и да оставим всичко на Божията воля! Ако ний мислим че можем да направим нещо със своята собствена сила, веднага в нас се появява облака на гордостта. Следователно, състоянието на нашето сърце е това нещо на което ние трябва да обръщаме най-голямо внимание. О! Каннагара Тамачихаемасе! (Окултен израз, който има приблизително значението: „Да бъде волята Божия“ б. р.)

С ръце скръстени на гърдите си, Харукуниуаке е вън от себе си от вълнение и на очите му се повяват сълзи. Също и Тацукоо скръства ръцете си и мълчаливо проронва благодарствени сълзи. Тогава, покланяйки се, бога-съдия се появява и влиза отново във вътрешността на Дома. Когато те го проследяват с очи, неговата фигура не се вижда ясно, защото цяла е обгърната в ослепително сияние, като светящо кълбо, което, заобиколено от седем, осем или девет по-малки такива, подобни на луната, постепенно се изгубва в най-отдалечените стаи на Дома.

Обикновено, възвишените същества, надарени с голяма мъдрост и интелигентност, изглеждат на по-малко интелигентните същества като някаква често пъти ослепителна светлина. Това е защото мъдростта и интелигентността сами по себе си светлина, родена от Божествения живот, който е истина и добро.

Неочакваното събитие ги зачуди дотолкова, че те не можаха да проговорят и дума. В мълчание, те отново обръщат очите си към бариерата и гледат, без даже да мигнат, духовете, които идват там и получават своята присъда.

Превод от есперанто


Из „Oomoto"


---------------

*) „Крадец от Небето" е този, който мисли че сам притежава нещо. което в същност принадлежи на Божествения Дух, но което Бог му дава чрез вътрешно влияние.

Из Беседите


Животът не се съдържа в материалните благата са само едно просто помагало тъй, както учебниците, плочите, писалките представят помагала за учениците. Да не мислите че Господ е пригогвил за вас само тия дребни неща: Той ви е приготвил по-велики неща. Попитайте една жаба какви са нейните схващания за живота; тя ще каже: „Над блатото, в което аз живея, искам повечко мухички да хвърчат и да са по-близко, да ги хващам". И когато някога я видите, като че ли философски гледа и мълчи, тя наблюдава мухите: като дойдат по-близо до нея, да може да ги улови. Такова е нейното схващане за живота. Като вървим по тази стълба нагоре, да не мислим че сме на върха на своето развитие: в тази стълба на развитие между нас и пътя, към който се стремим, има още много път да се извърви. Разстоянието между човеците и ангелите е толкова голямо, има почти такова отношение, каквото има между един главоч, от който се е образувала жабата и човека. От гледището на ангелите, ние сме още жабички.

Дoм на човеколюбието


(Domo de Homamo)


По инициативата на Г-н Онисабро Дегучи, Всемирното Човеколюбиво Общество (Universala Homana Asocio) предприема построяването на Дом на Човеколюбието, който ще бъде разположен в средата на Европа и ще струва около 1,000,000 долари.

Като израз на универсалната любов към човека, Домът ще бъде уреден и администрират чрез езика Есперанто, който ще бъде единствения официален език в него.

Дома на Човеколюбието ще съдържа обща църква, зала за международни събрания, есперантска библиотека, музей, клуб, жилище за бедни посетители и т. н.

Дома На Човеколюбието по своята големина и величественост ще прилича на съвременните модерни палати.

Оомото е готово да даде голяма част от посочената сума, обаче то не може да даде цялата. Затова ние се обръщаме към всички искрени хора на света, към бедни и богати, да дадат своите тухли за постройката на Дома.

Всички мнения, предложения, проекти, които ни се съобщят относно формата на „Дома", мястото където да бъде построен, ще бъдат вземани пред вид.

Искайте подробности. Имената на всички дарители се съобщават в „Oomoto Internacia".

Писма и суми се изпращат до: S-ro Koogecu Nisimura, 124. rue de la Pompe, Paris, 16-e, France.

„Oomoto Internacia“


Б. P. Света е пълен с разкошни здания и палати. — крепости на насилието, в които здраво се е загнездило злото и от които то владее и управлява целия свят. Защо да няма и един величествен Дом, който да излъчва по всички части на света любовта на човека към човека, да вдъхновява мирните творци на новия братски живот, да призовава към обединение и побратимяване взаимноизяждащите се днес отделни човеци, класи, народи и раси, да ни напомня всекиминутно че в света има само един Бог и затова трябва да има само едно обединено човечество, една религия и един общ език, на който всички да се разбират.

Нека се издигне Дома на Човеколюбието и нека той бъде това, което трябва да бъде: център, из който да радиираг по всички посоки лъчите на Божествената Любов към всичко съществуващо, Любовта която не знае граници, за която няма партии, класи, народи и раси. Нека той бъде храм на Единствения Бог, пред когото всички са равни и за когото няма никакви различия. Най-после, нека Дома на Човеколюбието бъде един опит да се реализира в малък мащаб, като в едно опитно поле, прототипа на Царството Божие на земята.

Ние изпращаме нашите сърдечни братски поздрави на инициаторите за започнатото от тях дело и каним нашите читатели да го подпомогнат както им е възможно.

Фонд „Братство“


В-к „Братство“ се поддържа само от доброволните помощи на своите читатели. Всеки един лев, получен в редакцията, спомага за увеличаването тиража на в-ка и изобщо за разширяването на започнатата работа. Всички получени суми се разпределят така: 80 на сто за в. „Братство“, 10 на сто за библиотека „Братство“ и 10 на сто за фонд „Братско Общежитие“,


  Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944
, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ