Х.

ИЗБРАНИЦА

Аз най-богата съм от всички бедни

И галено дете на горестта.

Аз първа станах веч от вси последни

Избраница - да пея за скръбта.

И лира сладкозвучна аз прегърнах,

И жалбите на вси души приех,

Със песни им надеждите възвърнах

И искрено и горко плаках с тех.

Души, души като видения нежни,

Другарки, сестри станаха ми те,

Как люшкали ги бурите метежни

И никой там ръка не им простре.

Разказваха ми участи тъжовни.

Самотни как живели по света,

Как никой, никой словеса любовни

Не е шептял на тяхната душа.

И те със мен запяха сладки песни.

И плакахме прегърнати тогаз.

Духът велики ни осени небесни

И каза ни със тих Божествен глас:

„Любете се друг друга, песни пейте.

В души скърбящи лейте радостта.

Сърца с милувки драгостни съгрейте,

И мир, любов носете по света!"

8. I. 1926 г.