Път, това е вечното движение на човека по стълбата на еволюцията. Това е времето, прекарано в Училището на Живота. На кое стъпало се намира в настоящия момент, не е важно. Важно е да се стреми напред, и нагоре. И всякога - към Светлината! Защото няма Път без Светлината! В тъмнината Пътят е неясен, и гласовете са много и различни. А Пътят, осветен от вътрешната светлина на Новото учение води човека към едно вечно зазоряване.
Пътеката е нагоре. Към чистотата!
ПРАВИЯТ ПЪТ
Едно се иска от учениците: да приложат помежду си любовта. Така те ще разберат, че страданията на едного са страдания на всички; и благата на едного са общи за всички. Ако не искат да мислят по този начин, те се натъкват на мъчнотии и противоречия, които не могат да разрешат. Всяка неразрешена задача огорчава Духа. Не е позволено на човека да огорчава Божия Дух. Приложете любовта, за да не изпадате в ограничения, каквито светът налага. Това трябва да направите доброволно, а не с насилие. Ако не приложите любовта, а само говорите за нея, нищо няма да постигнете. Много време трябва да работи човек с любовта, докато престане да греши.
Само онзи може да говори за любовта, на когото душата, духът, умът и сърцето са били напълно под нейно влияние. Любов, която обхваща само сърцето, не е истинска любов. Тя е кратковременна. Божията любов си служи с най-добрите методи. За да се прояви тя чрез човека, Духът трябва да работи дълго време върху физическото и духовното му тяло, да го подготви, да възприеме нейните енергии. Ако енергиите на любовта минат през човека, преди да е подготвен за нея, тя би го разтопила. Когато любовта действа в човека, тя се нагажда според степента на неговото развитие и според състоянието на неговото духовно тяло. Като знаете това, не спъвайте Духа, Който работи във вас. Ако Го спъвате, вие вредите на себе си. Той прекарва инсталацията на човешкия организъм. Докато не е завършена, вие нямате право да пипате нейните ключове. Страхът, съмнението, подозрението са сили, които развалят инсталацията. И, в края на краищата, човек се разстройва и разрушава организма си.
Като ученици на великия живот, надпреварвайте се да правите отстъпки на ближните си, да прощавате, да проявявате взаимна почит и уважение. Това са първите условия за прилагане на любовта. Дом, общество или народ, в които присъства любовта, имат благоприятни условия за развитие. Те създават мека, приятна атмосфера около себе си, която помага за работа и за учене. Щом изчезне любовта, атмосферата се сгъстява и става тежка. В такава атмосфера човек се задушава, мъчно работи. Не е лесно човек изведнъж да приложи любовта и да подобри състоянието си, но като се стреми, той постепенно ще постигне желанието си. Доброто желание оправя пътя на човека. Стремете се да се свържете с Първата Причина, с живата природа, отдето ще потекат енергиите на живота.
Какво представя живата природа? Тя е Божият дом, от който идат всички блага в живота, по всички посоки и във всички области. Изучавайте природата с всички нейни форми - минерали, растения и животни. Това значи, да проникне човек до великите Божествени тайни. Този е правият път на развитие, през който ще минат всички хора. Въпросът е само до времето, един по-рано, друг по-късно.
Време е човек да се освободи от вътрешните ограничения, които го спъват. Това се дължи на преплитането, което е станало между хората от векове насам. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да се освободи от ненужните и неправилни връзки и да остане само една - връзката с Бога. Само така той може да разрешава задачите си правилно.
Човек познава Бога и се свързва с Него само в трудни, тежки условия, когато е сам, изоставен от всички, без никаква външна помощ. Затова е казано, че вярата се усилва само при изпитания и мъчнотии. Затова, именно, се дават задачи на учениците, да се калят, да се спра- вят със страха, да усилят вярата си. Човек расте и се развива при мъчнотии и страдания. Колкото по-способен е ученикът, толкова по- добре решава задачите си. И Учителят се радва на способните ученици. Те го разбират по-добре, затова той им дава пo-мъчни задачи. Те не вървят по утъпкания път. Някои мислят, че утъпканият път е по-безопасен. Напротив, той е по-опасен. Ето защо, при решаване на задачите си, вървете по неутъпкания път. Той е по-чист, девствен и безопасен. Като вървите по този път, ще имате по-големи придобивки.
Резюме от лекция на Учителя, държана пред общия окултен клас на 26 май 1922 год.
