Никола Джеров в библиотека „Корали" печата ред преводи ия най-хубавите творби на японската, индийската, китайската, анамската и пр. лирики. Подборът е направен с голяма старателност, за да се добие вярна представа за източната лирика. Ето що пише Никола Джеров в предговор към индийската лирика:
„Двадесет и две столетия вече, откак езикът на Ведите е мъртъв. Днес в Индия той интересува само браманите, които тълкуват свещените свитъци. Но ароматът, който са излъчили неговата религия и поезията му и днес се носи над Индустан, Бирмания, Авганистан и над цялото плато на централна Азия. Като гигантски дъб, с връх в самото небе някога духът на санскрита е хвърлял сянката на своите гигантски разклонения над всички народи от тая част на материка. От мистиката на свещените книги, написани на тоя език, и от Махабхарата и Рамаяна — тия тропически лесове на древноиндийския епос — се заплитат възлестите могъщи корени, оплодили с обилните си корени свещената Зенд-Авеста на Персия и героичния епос Рамдзат на Бирмания.
Ведическите химни, които предшествуват епоса, са непосредствени, възвишено-прости изблици на едно религиозно светоразбиране. Но и в тия химни на природата, олицетворявана в дълбока и богата митология, още по-малко в по-късния епос, лириката все още не съществува като отделен обособен клон на поезията, все още се губи, пръсната тук и там между епическите образи.
Едва в първите векове на нашата ера — в песните на най-големите лирици на Индия — Калидаса, Бхартрихари и Амару — тя бликва изведнъж с непресъхваща свежест на образите, сякаш облени в облаците на индийското небе, облечени в многоцветното разнообразие на тропическата пролет, оплодени с едно непознаващо граници въображение и с едно неотразимо очарование."
Обичай врага си
Дома ти враг ли наближи,
ти гостолюбно приеми го:
дърварят с брадвата ломи го, —
дървото сянка му държи!
В една земя
В една земя, не ще и ги различиш
по стрък и лист — еднакви за окото,
но лесно по плода ще отделиш
ориза от просото.
Злото се връща
Запратиш топка във стената —
тя пак се връща в твоята ръка;
и злото, сторено на друг, така
пак теб ще чукне по главата.
Покоят на мъдростта
Отдолу бездна зее — над водите,
покоят светъл на деня блести:
тъй истината дирят мъдреците
духа дълбок с мир да просвети.
Не трепери
Така не трепери за хляба си, човече, —
Създателят храна за всяка твар създава:
детето се едва роди — и, виждаш, вече
гърдите майчини от мляко напращяват.
Сговор
И с малки средства —
ако ги следваш смело —
постига се голяма цел:
тревите тънки
плетат въже дебело —
във него слон се е уплел!
Бурята
От страх се гънат полските треви,
но бурята ги отминава, —
могъщите гори ломи:
с големи само подобава
големият да се срази.
Доволният
Доволният човек в света
е всякога душа честита:
да има на крака една
обувка — цялата земя
за него с кожа е покрита.
Обща участ
Един отиде — дойде друг, и тоя друг
ще измести — всичко преминава:
роден си — ще умреш. Блажен покоя,
със края на живота що остава!
Жаждата за власт
Най-страшното пиянство на света
е жаждата за власт; от нея
опиеш ли се, ще да изтрезнееш,
едва когато паднеш в пропастта.
Великите духове
Изгрява в пурпур слънчевият лик и
във пурпур гасне пак в планините:
в успехи силни, силни и в бедите:
великите са всякога велики.
Надежда
Дървото пак ще израсте,
луната пак ще се покаже! —
Тази мъдрост който разбере,
не губи дух и в напаст даже.
