Дим. Антонова

ДУША

Ти по слънчев път ли слизаш,
моя слънчева душа,
на земята, за да носиш
мир, любов и красота?

Е ли твоята родина
райската градина, где
свеждат криновете бeли
свойте чисти цветове?

В музика ли си родена,
или музика си ти,
затрептяла над земята
със сестрите си звезди?

Ти едничка само знаеш
думите на любовта
и ги чуваш и ги шепнеш,
моя слънчева душа!

Ти едничка си красива
и безсмъртна само ти,
и вселената безкрайна
в тебе пее и трепти.

В. С.

БЕЗ ТЕБЕ, НОЩ...

Без тебе, нощ, би бил закрит навеки
от жадните за чар очи
тоз звезден рой и златните пътеки
на нежни, утринни лъчи.

Без теб би били неми небесата
и смътен, непонятен — Бог;
но блесне ли над мене светлината,
аз влизам в твоя свят дълбок.

И тръпна във омая и размисъл;
дали ще стигне вечността
да видя туй, що Бог е там написал,
по тези светове? О, дивна красота!

Аз тръпна във омая — съзерцание
и шепне ми гласът на мъдростта.

Аз слушам. О, свидна тайна говори!
Какво съм аз, и къде ще стигна?
И чувам тих шептеж: Ти жив си и в смъртта дори!
Аз вечност съм. И пак ще те въздигна.

Ти пак ще бъдеш с нова дреха
възправен с нова вяра и пак на таз земя.
През скръб и радост ще изграждаш тиха стреха.
В която ще събираш опит — светлина.

Живей, крепни във вяра, сила и познание!
През дебрите на мрака и греха
безкрайната възможност на Духа
ще влива в тебе своето дихание!

Крепни, расти и век след век
към Бога се стреми!
О, ти, пробудени человек,
душата си със перли украси!"

Аз слушам. Неземна тайна, говори!
Какво съм аз сред тоз безкраен свят?
И чувам тих шептеж: „Във буен пламък разгори
искрата Божия във теб!"

Без тебе, нощ, би бил закрит навеки
от жадните за чар очи тоз звезден рой
и златните пътеки на нежни, утринни лъчи.

Без теб, тъга, какво са радостта и вярата,
надеждата и любовта?

Д. Антонова

МЪЛЧАНИЕТО

Може да е то в морето —
в дълбините на морето:
може да е то в степта,
може да е и в небето,—
в облаците на небето,
във звездите на нощта.

Може да е то в земята,
в люлката на тишината,
дето семенцето спи;
може да е в планината —
в царството на чистотата,
гдето еделвайс цъфти.

Може да е то в сърцето —
в дълбините на сърцето,
в лъчезарната душа;
може да е то в сълзите,
гдето в миг един очите
плават в мир и красота.