Молитвеният връх прилича на параход, пристигнал от изток. Той е каменист и обрасъл с клекове. Осветен е от Словото на Учителя, Който всяко лято на самия връх държи беседи пред едно множество. От това място всяка сутрин с песен и молитва сме посрещали изгрева на слънцето. А Великият Учител с Божественото си Слово посочвал ни е пътя на новия живот. На това свещено място безброй души са се раждали наново и са се изпълвали с дух и истина.
От Молитвения връх се вижда пирамидата, вижда се езерото Махарзи и се минава за езерото на Чистотата. Вижда се и целия величествен басейн на Седмострунната Рилска арфа и грандиозните масиви, сред които мощно се издига Мусала.
В западната част на билото на Молитвения връх беше палатката ни. Тя беше сгушена като пеперуда сред буйните клекове, между които се разстилаха малки полянки, обрасли с меки треви.
През клоните на клека проникваше слънцето, което с лъчите си позлатяваше кадифените полянки и им придаваше небесен чар и ги правеше уютни гнезда за размисъл и сладък сън.
Ходихме боси по тревите и белите камъни, катерихме се по стръмните скали и върхове и се къпехме в бистрите езерни води.
Хранехме се с плодове, с жито и ориз, а вечер палехме огньове.
Над нас бе цялото небе; то ни пазеше и вдъхновяваше; седяхме до късна нощ и приказвахме за любовта, която ще посети човеците, за свободата и за новия живот.
От време на време ние се потапяхме в дълбоко мълчание, с поглед към звездното небе и слушахме приказките на звездите.
Тихо вечерен ветрец идеше от далече и се промъкваше край мълчаливите скали, а тревите и клековете заспиваха с музика, която отекваше във всички храмове и чертози на Свещената планина.
Всичко почиваше в мир. Тогава ние, двамата приятели, напускахме огнището и доближавахме палатката. Там ние отправяхме молитва към Онзи, Който е Любов, Мъдрост и Истина.
Всяка сутрин, преди изгрев, когато планината се събуждаше, а езерата още спяха, ние се изкачвахме на върха. Там бяхме галени от погледите на звездите, които неусетно изчезваха някъде в небесата, а на изток се отваряха златни двери, от където се показваше розовият лик на зората. Тя се явяваше с всичкото си великолепие и красота. Като млада девойка, облъчена в пурпур, тя бе чиста и светла, а лицето й бе обагрено с цветовете на любовта. Тя се явяваше, за да посрещне Слънцето, което идеше със светлика и сила, под звуците на музиката на всички дихания на миро. Тогава се раждаше новият ден, а слънцето пиеше жадно и се къпеше в езерните, води.
