Г-жа М. К., която живее в гр. Н., разказва следното: Това беше през май 1942 г. Всички мои домашни по случай 40 дни от преселването отвъд на моя свекър, бяха отишли на гробищата за панихида. Аз останах в къщи, понеже бях неразположена. По едно време чувам ясно ред молитви. След това виждам в стаята пред прозореца една светла форма, която се сгъстява в средата и се образува формата на моя свекър. Казвам му:
— Извинявай, татко, че не можах да отида и аз на гробищата.
— Няма нищо. Между моите тетрадки има една жълта тетрадка. Потърси я. В нея има неща, писани за теб. Прочети ги.
След идването на домашните ми те ми разказаха, че молитвите на гроба били същите и в същия ред, както аз бях ги чула от разстояние. За жълтата тетрадка както аз, тъй и те не знаеха нищо. Потърсихме я и в нея намерих това, което беше за мен.
Осведомяване чрез сън
Г-жа Б. разказва:
— Това беше в 1921 година. Аз бях в Нова-Загора. Баща ми наскоро беше починал. Майка ми искаше да подари татковите обуща на брат си. Но не можахме да ги намерим, защото татко ми имаше навик сам да си туря нещата на техните места.
Сънувах една нощ, че баща ми идва, хваща ме за ръката и ме води. Завежда ме в една барака в двора. Бараката беше затрупана с много вещи. Той махва всички вещи, изважда отдолу под тях една кошница, затворена с две капаци. Отваря капаците, показва ми обущата, които търсихме и ми казва:
— Ето обущата.
Сутринта аз, смутена от преживяното и заинтригувана, казах на майка си:
— Аз зная къде са обущата!
Заведох я на мястото и намерихме обущата в същата кошница.
