S.

О, колко кръв заля земята,
и колко извори в сърцата —
сълзи на майки и сестри!
Море от тъмна скръб шуми!

.Издигат се една след друга
могили черна, влажна пръст,
лежат герои там сразени
от някаква незнайна мъст.

Не казва никой: Спрете, стига!
Сега часът е на разплата,
на съдба дълъг, тежък час е,
заключил някой небесата.

И все пак тая буря страшна
ще стихне, вярват туй децата.
Нали на тях обрече царство
самият син на светлината?

И ново слънце ще изгрее
и пътя ни ще озари.
Човешките сърца ще сгрее
и радост, мир ще ни дари.