— Дълго време дирих шест банкноти по 50 лева, които съм турил в една книга в библиотеката си, но не можах да ги намеря.
Една сутрин едно от децата ми казва:
— Тате, сънувах, че банкнотите ги намерихме в книгата „Тартюф", на 68 стр.
Веднага потърсихме тая книга и точно на 68 стр. намерихме банкнотите.
Съобщение чрез сън
Г-н Хр. П. съобщава следното:
— През 1890 г. бях учител в с. Янък Балабанлий, Карнобатско. Сънувам една нощ, че гръмнах с пушка на една гургулица, която бе кацнала на едно сухо дърво. В това време се яви брат ми и ми каза: „Недей плака, аз съм жив. Не съм умрял, не съм убит". Аз плачех и се събудих с плач.
Разправих съня на жена си. Тя ми каза:
— То е сън. Какво си седнал да вярваш в сънища!
До съмване не спах. Сутринта тръгвам към училище. Видяха ме селяни замислен и ме попитаха, защо съм тъжен. Разказах им съня си. Те пак ме успокояваха. Дойде пощата от Карнобат. Донесоха ми писмо с черно на ъглите. Писмото беше от с. Оряховица, Старозагорско. Съобщаваха ми, че брат ми починал. Той починал 1-2 дена по-рано.
Предупреждение
Г-жа Е. има плетачно ателие в София. Тя разказва следното:
През един летен ден на 1936 г. към 4 ч. след обяд, работейки в ателието си, тя видяла баща си, който живее в Самоков, да влиза през вратата, но бил с много окъсани дрехи. Той й казал:
— На нищо не се качвай!
След тия думи тя се приготвила да го попита защо, но баща й изчезнал.
Към 7-8 ч. вечерта същия ден се явила силна буря над София. По това време дошъл мъж й с велосипед да я вземе, за да си отидат по-бързо. Возейки се двамата с голяма бързина, почти насред пътя, велосипедът се счупил на две половини. Те паднали. Тя се контузила тъй силно, че 1-2 дена била ни жива, ни мъртва, в безсъзнание. След оздравяването си тя си спомнила видението и предупреждението на баща си.
