Аз зная, че в мен текат две разнородни реки. Аз зная, че в мен текат два различни живота. Аз зная, че в мен живеят две различни души. Виждам всичко, което става в мен. Бележа с черни писмена различните мигове, които се редят в мен и виждам борбата на двете стихии, които се състезават в мен.
Днес се извисявам в небесните простори и в красотата на сияйното утро съзерцавам Величествения Ти Образ. Утре аз ще се рея по прашните друмища и гъстите лесове. Моите уморени нозе ще дирят отдих и моите помръкнали зеници ще жадуват за синевата на небесните простори.
Край мен пламти буйно огнище, край мен искрят нажежени стърготини. Аз съм арена, където се борят за надмощие две стихии, и често аз диря отдих в тихо и спокойно пристанище.
Ти стоиш край мен с чук в ръка. Преди да го стовариш върху моята наковалня, кротко ме питаш:
— Жадна ли си за светлина и огън?
— Господи, не знаеш ли, че цял живот за тях копнея!
— Тогава?...
— Тогава удряй върху моята нажежена наковалня. Нека край мен пламти буйно огнище, нека искрящият дъжд ме обвие като огнен облак, нека моите копнеещи зеници се наситят на светещия дъжд и моето изжадняло сърце се напои с топлите струи, които текат край мен.
Какво значат моите страдания и моята болка пред блясъка, що излиза от стоманения Ти чук?...
