ВСЕ ТЯ

Понякога с наивна простота
ме гледа тя през две очи,
о, колко доброта трепти
в тия чистите зеници.

Познавам я — навсякъде е тя:
блести във капката роса,
в лазурно утринно небе,
в невинната усмивка на дете.

Познавам я в далечните звезди,
към тях заплетени мечти,
в летежа смел на горд орел
и в песента на бури и вълни.

И в пъпката на розов храст трепти,
в надеждите на златни ниви,
в молитвата на труженик, отправил
взор към слънчев диск.

Все тя единната от векове!
сърцето тихо я зове:
Неизразима красота...
бездънен, бликащ извор — Любовта.

S.