Ето ви никои от отличителните черти на избраните, на истинските аристократи на духа.
Те са чисти. — Пазят грижливо телата си от нечистота. Пазят умовете си чисти от предразсъдъци и душите си чисти от суеверия. — Желанията им са обуздани.
Умът им е бодър. Геройството им е голямо пред лицето на опасността. Може би не мислят всякога точно, вярно, право, но умът им е винаги чист, бистър, ясен, неразмътен.
Те са правдиви. Вършенето правдата е най-голямото им удоволствие,
Мнението и увереността им не могат се насили нито от авторитет, нито от сурова власт. Те са етични в ум и мисъл, както са етични в поведение и обноски.
Любовта за тях е най-великото нещо в света.
Те са силни, мощни. Те правят добро. А когато не сторят някому добро — не поясняват защо.
Те напътствуват себе си право и вярно, обаче в тях няма никакво желание да се бъркат в работите на други и да ги урегулират по своя мярка.
Те обичат хората. От всеки срещнат научават по нещо.
В тях няма презрение и към най-долното човешко същество.
Те се характеризират: със скромно облекло, със скромност в дома и със скромност на трапезата.
Те търсят правдата и истинската красота. На работника си не плащат, като че ли му поднасят милостиня, но го възнаграждават богато, за да остане и той доволен.
Лошите икономически условия не отбягват — те тях търсят.
Те не питаят към никого омраза, презрение и зло; нито пък чакат деня на отмъщението.
Превъзходството им никога не е бивало случайно, но по-велики, по-силни, по-добри и много по-човеколюбиви растат те от ден в ден.
