Д. Антонова

ЯБЪЛКОВАТА СЕМКА

Глас над семката зарита,
в тишината глас шепти:
— Знаеш ли, че беше скрита
в ябълката златна ти?

Знаеш ли, любимке мила,
че си слънчево дете,
че ще станеш, златокрила,
малко, хубаво дръвце?

Глас над семката зарита,
глас Божествен сладко пей:
— Ти ще бъдеш най честита,
слънцето кога изгрей.

То ще дойде. Ледовете
с кротостта си ще стопи.
През прозорчето да свети
пролетта ще видиш ти.

Стълбичка за тебе златна
тя при Бога днес кове.
Ще я спусне в благодатна
утрин теб да изведе.