Д. Антонова

СЪРЦЕТО

То тупа в гърдите, говори безспир,
пулсира и пее и вечно тупти.
Със ритъма вечен на всички звезди
живее и пее: Обичай, люби!

Градина от свежи, уханни цветя,
то пей на живота велик песента.
Там слънцето грее и в багри блести,
и изворът блика: Обичай, люби!

Не чуваш ли в него великия зов
за обич към всички, за Светла любов?
Сърце, със сърцата си свързано ти,
ти слънце в слънцата, обичай, люби!

В симфония звездна ти тон си велик,
ти звук си от песен, ти чудно сърце!
Бог първи запея, о, чуваш ли ти?
Бог пее във тебе: Обичай, люби!

Усмивка изгрява на детски уста,
възкръсва там образ лъчист в красота.
Не си ли го спомняш? Към тебе зове:
Родени сме ние в безкрайно небе.

Видяхме се първо сред златни слънца,
красиви, щастливи, на Бога деца.
Със ритъма вечен на всички звезди, чуй,
пее сърцето: Обичай, люби!