S.

ЕСЕН

Вървя ли с тихи, бавни стъпки
сама из старата гора,
отеква в мене тъжен шепот
от пожълтелите листа.

Като художник с ясен поглед,
поръси багри и петна,
с палитрата октомври мина
и пламна цялата гора.

Вървя и слушам тези жалби
в осиротилата гора —
отеква в мене тъжен шепот
от пожълтелите листа.

ДРЪВЧЕТО

Ти се спираш и поглеждам: — китно,
цъфнало дръвце.
Отминаваш и не знаеш,
че е ангелско дете.

Може би затуй привлича
с тайната си чистота,
и в сърцето струя влива
то от свойта красота.

Златно лято с топли длани
милва малкото дръвце,
то е вече украсено
с първи, зрели плодове.

Не за него са, — за други
тия капки от лъчи;
от дръвцето аз научих:
давай щедро и мълчи!

Д. Антонова

ЖИВОТ

Ти днес си звук — трептиш
на птица в песента.
А утре — звезден хор,
ти — звук от вечността.

И капчица си ти,
море и океан,
и семка, и дърво,
и цвят благоуханен.

И всичко, всичко си,
Ти — звук от вечността!
И сладък плод узрял, —
на Бога песента.

И в слънчевия лъч,
и в зрънцето си ти.
О, твоят звук красив
навсякъде трепти.

Навсякъде си ти,
о, плод на любовта,
навсякъде красив:
в мига и вечността.