Всяко творчество е предшествувано от една жертва. Жертвата разчиства пътя на творчеството. Когато избягваме жертвата, ние избягваме творческите моменти в своя живот.
Жертвата е плод на любовта, а плодът на жертвата е творчество.
Любовта неминуемо води към жертва и творчество.
Когато човек твори, той се възпитава, облагородява и учи,
При всяка радост ние творим, макар и микроскопични и невидими неща.
Когато в основата на едно творчество седи идеята за Бога, когато в нашия обект на творчеството виждаме Бога, ние сме истински творци и нашите творби облагородяват другите.
Колкото по-висока идея се прокарва в едно творчество, колкото на по-голям кръг хора засяга духовните, интереси, толкова по е динамично.
Творчеството е проява на човешкия дух. Само когато творим, ние живеем, само когато творим, ние вкусваме от сладостта на живота. Когато сме свързани с Първичната Причина, която непрекъснато твори, и ние като части от цялото вземаме участие в творчеството на Великия.
ИСКРИ
Когато твоят ближен е озарен от слънцето и се разцъфтява неговата градина, не казвай, че ти си забравен, изоставен, а речи: Моят ближен, това съм аз. Да се радваш на чуждата радост струва повече от твоите лични постижения.
*
Когато човек пролива сълзи, става поет; когато престанат сълзите, става философ; когато обърше сълзите на другите, става мъдрец. Някога човек е поет, друг път е философ или мъдрец.
Който цени малките добрини и не пропуща да ги прави, той е чувствителна мембрана, която възприема и най-слабите трептения на любовта.
Човекът на малките добрини прилича на музикант, който долавя и най-слабия тон на симфонията на любовта.
Цената и красотата на малките добрини се разбира от великите хора. Само големият художник вижда минните нюанси на багрите.
*
Първото най-малко постижение, с което човек трябва да започне и последното най-голямо, с което трябва да свърши, е да придобие любовта.
