Алтернативен линк |
На пир
Кога небето в полунощен час
оглеждаше в безкрая своя мир,
кога затихна всеки стон и глас,
звездите ме поканиха на пир.
Сред нощ живях безбрежен, светъл ден,
на звездний пир бях гост в небето аз
и тъй от блясъка му съм пленен,
че мисълта ми там е всеки час.
Земята – потопена в сладък сън,
а звездний рой в хармония безспир
възнасяше към Бога звън след звън
и тиха радост бе по целий мир.
И чудни приказки разказа ми Персей,
все тъй смирен бе кротък Волопас,
и в слънчева любов ме в`веде Водолей,
в каляска огнена летях с Пегас.
Опих се с вино на безбрежна светлина,
затуй съм тъй унесен във захлас –
огря очи ми тайна не една –
на звездний пир бях гост в среднощен час.