Не искам да притежавам земно богатство, за да бъда господар. Тогава в действителност ще бъда роб, и тия, които ме познават, напразно ще се съблазняват.
Не искам да съм заобиколена със слуги, на които всеки миг да повелявам да изпълняват желанията ми. И тогава не ще съм господар, а роб на тия безкрайни малки и големи желания, и окръжаващите ми ще пазят да не чуя укорите и присмехите на устата им.
Но искам да управлявам лодка или кораб в разбунено море! Когато завилнее буря и ме завари на открито, да имам сили да запазя не само себе си, но и лодката, за да мога да доплувам до брега, за да мога да помогна и на други. Познавам изненадите от бурите в голямото житейско море, когато едно човешко същество може да слезе в тъмните морски бездни и после да бъде носено на гребена на висока вълна. Като кроткия Учител от Назарет да мога да кажа на това море: "млъкни и усмири се!"
Такъв господар аз искам да бъда! Искам да доживея тоя ден, когато, каквото разумно помисля – да стане, каквото справедливо пожелая – да имам, творец на собствената си съдба да бъда! Искам напълно да познавам себе си, да обходя обширното царство на моя дух, да владея вътрешното си богатство, над което нямат власт времето и животът и тогава да бъда на себе си господар!
