Д. Ан-ва

ЛИСТЕНЦЕ

            Във златна люлка залюлно

            в рождения просияйнал миг,

            какво, листенце, ти желаеш

            сега под лунния светлик?

            Не ти ли стигат теб лъчите,

            дара на капката роса,

            и на ветреца тих играта,

            и на дъждеца песента?

            Забрави ли, че тази заран

            калинка малка проплзя

            по теб и много, много радост

            в сърцето ти остави тя?

            Не си ли спомняш ти цветеца,

            когато с тебе говори,

            и свойте тайни на душата

            с такава обич довери?

            Нима не знаеш ти, че утре

            отново пак ще заблести

            онази малка, чудна капка,

            която тъй обикна ти?

            Че пак лъчите ще се спуснат

            и на невинното челце

            ще имаш ти коронка златна

            и песен в малкото сърце?

            Какво сега желаеш още,

            кога ветрецът е запял,

            кога нощта те е завила

            със своя син копринен шал?



ДАЛЕЧИНИ

            Далечини – за погледа ми бряг,

            до който нивга не доплувах.

            Далечини – примамливо зоват

            копнежа ми по свят незнаен.

            Не се догонва вашият предел,

            белязан някъде в безкрая.

            Лети мечтата ми, лети и той –

            туй само виждам аз и зная.

            Далечини - в сребристо синкав цвят,

            за моя дух отмора и подем,

            Вървя из път красиво озарен.

            И влюбен съм в незнайното у вас.

S.