Душата ми бе жадна за Неговото Слово. Бях при Него в ранна утрина. Той ми заговори за сърцето. – В сърцето е цялото богатство на човека, а не в неговия ум. Умът е метал, позлатен отгоре, а сърцето е чисто злато. Вярно е, покрито е то с малко кал, която остава от проявата на чувствата и желанията на човека, ала сърцето е чисто злато. Недейте го търка много, защото златото не се нуждае от търкане. Поизмийте малко калта, която се е наслоила отгоре му, но недейте го търка, да не се изтърка златото, от което е образувано то. Недейте създава борби вътре в сърцето, защото чрез борбите в него се хаби златото, което е самата му същина.
Пазете и ума. Не търкайте и него, за да не изтриете малката позлата, която покрива метала, който го образува. Пазете да не внасяте в ума си противоречиви мисли, които разяждат позлатата му. Умът е суров. В него няма благородство. Той отива до жестокост. Ала сърцето крие в себе си богатства и всички блага на живота. Истинска култура създава само сърцето. То създава поезията, музиката, художествеността. То ражда всички импулси към знание, съвършенство и добро. То ражда всички добрини в живота между хората. Сърцето е, което поддържа живата връзка с Бога, с Всеблагия. В него се откърмва вярата в живота, в него се таят силите за всеки успех. Затова е казано: "Сине мой, дай си сърцето". Не е казано: Дай си ума. В сърцето се крият всичките ценности на живота – топлината и влагата, които възрастват всичко. В сърцето се ражда красотата, там живее. Любовта и се проявява обичта. В сърцето си дават среща силите на безпределно великото, безпределно голямото и силите на безпределно малкото. Те се стремят едни към други. Така се заключва вечният кръг на Любовта и обичта. От Бога излиза Любовта, минава през човешкото сърце, проявява се и се връща като обич. Защото само Бог люби, а човек може да обича.... Само който има сърце, той живее. Само който е очистил калта, която покрива сърцето, може да види златото, най-ценното, що го създава. Дайте място на сърцето да се прояви, защото то създава истинските блага на живота, защото то създава истинската култура на човечност и братство.
